"Никога не съм обичал повече нашия стар континент, отколкото в тези последни години преди Първата световна война, никога не съм жаждал повече единението на Европа, никога не съм вярвал на нейното бъдеще повече, отколкото в това време, когато вярвахме, че съзираме нова утринна заря. Но в действителност това беше вече заревото на приближаващия световен пожар."

Стефан Цвайг, "Светът от вчера. Спомени на един европеец"

Ние по инерция говирим за Първа и за Втора световни войни.

А ако някой някога, след век, два или три, погледне към онова време, може да напише, че това е била една война с два периода - както с различни периоди са били Стогодишната или Тридесетгодишната война например...

Стефан Цвайг описва проникновено и хващащо за гърлото как за броени месеци в Европа рухва един Свят на сигурността. И никой или почти никой не е и предполагал, че рухването е възможно, камо ли пък толкова стремително.

Трябва да си извлечем поуки от това рухване.

Защото Европа не е застрахована, че то няма да се повтори. Нещо повече, вероятността то да се повтори нараства постепенно.

Да, има външни фактори, има дори миграционна криза от бежанската вълна.

Но истинската заплаха е вътре в Европа - тя се нарича агресивен популизъм, краен национализъм, предлагане на лесни решения на трудни проблеми, посочване на Различния като враг, паразитиране върху атавистични човешки страхове, превръщане на обществата в стада, подгряване на ниски страсти и низки сласти, маршове на некадърността, бунтове на посредствеността, омрази към всичко, което не се разбира и затова няма право на съществуване, защото е безродно и подкопаващо вярата в нашата собствена изключителност.

Някога Германия показа - по-страшното от протестиращата арогантност, сплотяващата се ненавист, безпардонното невежество и деструктивната простотия е когато тези арогантност, ненавист, невежество и простотия дойдат на власт.

Виждам ли вече елементи от тях във властта, аз губя спокойствие, задушаваме тревога за България!

Има ли тълпи, жадни за популизъм и алчни за национализъм, има ли тълпи, презиращи Другите и взрени в пъпа на своята единствено възможна правота, то дуче, фюрер, вожд или генерален секретар задължително ще се намери.

Ще се намери!

Ако така вървят нещата в Европа, както са тръгнали, не се съмнявам, че дучето, фюрерът, вождът или генералният секретар рано или късно ще изскочи зад някой ъгъл. И тогава ще бъде вече много късно той да бъде спрян и озаптен.

Дали обаче след това ще се намери някой нов Стефан Цвайг, който да опише толкова талантливо и така разстройващо как е рухнал континентът ни и как се е сринало всичко в струващия ни се толкова вечен и така добре уреден наш живот - в това не съм никак уверен.

Коментарът е от профила на Николай Слатински във фейсбук. Заглавието е на редакцията