Трета седмица БНТ дъвче вечерята в Националната художествена галерия (НХГ).

В същото време разбирам, че има доста по-сериозни проблеми около директорския пост – Министерството на културата проверява и. д. Яра Бубнова за конфликт на интереси (защото е създателка и шефка на частния Институт за съвременно изкуство - ИСИ), освен това се надигнаха гласове, че тя не е специалист по българско изкуство, завършила е в Москва през 80-те, няма докторантура и няма никакви, ама никакви сериозни изкуствоведски публикации.

БНТ обаче дъвче вечерята.

Сега да кажа как стоят нещата с думи прости.

През лятото НХГ получи наследство от българка в Астралия, към 2 млн. лева. Тези пари, доколкото знам, са за откупки. Националната галерия не е купувала от десетилетия изкуство и сега там са съсредоточени всички надежди. Художниците отвъд приятелския кръг на ИСИ очакват, че ще се купуват произведения предимно от института и неговите сателити. Това не означава просто, че някакви хора няма да вземат пари за произведенията си, означава, че цели движения няма да присъстват във фонда на Националната галерия. И не само това - както изкуствоведът Свилен Стефанов обобщи, очаква се сепаратистка политика към всички, които правят изкуство отвъд този кръг, както е правила Бубнова досега.

В същия конфликт на интереси между другото беше и Мария Василева като главна кураторка на Софийската градска худжествена галерия (СГХГ) и едновременно член на ИСИ. Общината даваше пари за откупки и те отиваха „по предназначение“.

След като стана скандал, тя формално напусна института. Но нищо не се промени.

През 2015 г. Василева направи в СГХГ изложба, в която представи историята на българското съвременно изкуство - със заглавие „Изкуство на Промяната“. В нея тя изтри някои от най-сериозните наши съвременни групи - като група „Ръб“ и група „XXL“, цели движения просто бяха премахнати, не бяха включени в експозицията.

Знаем, че историята се пише от победителите. Нашите победители ще пишат история на един тесен приятелски кръг артисти. Но пък Светлин Русев беше включен във въпросната изложба - вероятно като виден постмодернист. Не знам какво казва този факт - че Мария Василева няма грам представа какво е съвременно изкуство или че просто няма грам срам в стремежа си към власт и може да обяви всичко за такова. Най-вероятно и двете.

Тия дни видяхме как и Яра Бубнова и Мария Василева, без да им мигне окото, обявиха една декорация за маса за пърформанс.

По този начин, както вече някой обобщи, превърнаха пърформанса в най-мразената форма на съвременното изкуство в България. Вече споменах, те това могат добре, да банализират.

Но да се върнем на БНТ. Защо там не направят нито едно предаване по тези въпроси? Защо се правят само предавания за вечерята и се канят основно хора от едната страна?

Искам да попитам нещо, само питам, наистина не се заяждам, това е само предположение. Разбираме, че Яра Бубнова би искала да се купи и работа на Кристо с част от споменатите пари. Въпросът ми е, дали има вероятност сделката да мине през племенника му Владимир Явашев? Дали има такива надежди и стремления някъде? В същото време водещ на „Денят започва с култура“ и особено на тези предавания с Недко Солаков и Яра Бубнова нон стоп, знаем, е неговият близък приятел подводничар Михаил Заимов. Според вас това има ли връзка с политиката на „Денят започва с култура“? Това, че ще се купува работа от Кристо и сделката би могла да се случи през приятеля на водещия на сутрешния блок. Защото гледам и Владимир Явашев се е намесил в темата за вечерята вече и е пуснал списък на музеите, в които е ходил на вечеря след изложба.

Това е покъртително! Такъв интерес към нашата вечеря! Няма да се учудя ако утре и Кристо се „изкаже“. След смъртта на Жан-Клод той се „изказва“ меко казано странно. Например, направи изявление, че се отказва от своя проект „Над Реката“, защото Тръмп станал президент (?! след като всички знаем, че се беше отказал 6 месеца преди това по административни причини). По този начин плю на всичките си предишни, а и последвали твърдения, че не се интересува от политика, а само от красивото. Твърдения, които аз лично чух с ушите си да повтаря и в Лондон.

И именно по тази линия - на противоречието в това негово изявление, той беше критикуван остро по време на дискусията за него в Лондонския университет Голдсмитс.
Но разбира се тук не е Лондон. Критикува се само, когато е престижно, дори да е справедливо - срещу Кошлуков, срещу Вежди, някакви безопасни мишени и всички стават бунтари. Надявам се поне осъзнаваме колко сме в кюпа и колко всички, които сега си траем, сме отговорни за това, което предстои.