Повей от времето на студената война се понесе из новата сграда на Главната квартира на НАТО в Брюксел.

“Проявихме изключително търпение”, заяви външният министър на САЩ Майк Помпео по време на срещата си в Брюксел с колеги от другите държави членки на пакта.

С руснаците са били проведени повече от 30 срещи, на които им е било обяснено, че погазването от тяхна страна на ядрения договор със САЩ ще има последици.

Сега те са налице. За пръв път държавите членки на НАТО обвиниха Русия, че произвежда ядрени бойни глави и така погазва договора. Наскоро САЩ поставиха ултиматум на Москва. В рамките на 60 дни Русия трябва да се върне към спазването на споразумението. Това ще рече, че трябва да се унищожат ядрените бойни глави от тип 9М729 (код на НАТО SSC-8).

Договорът между САЩ и тогавашния Съветски съюз, влязъл в сила преди 30 години, забранява разработването на ядрени ракети със среден и малък обсег – от 500 до 5500 километра.

Първо Русия години наред отричаше, че изобщо съществува системата SSC-8. Когато в края на 2017 г. САЩ оповестиха детайли, Москва призна за наличието на системата, но твърдеше, че обсегът е под 500 километра и това не било в нарушение на ядрения договор.

Пряка заплаха за Европа

Американското правителство не вярва на подобно твърдение. По данни на дипломати с необичайна откритост Вашингтон е предоставил на съюзниците си доказателства на тайните служби за погазването на договора от руската страна. Недвусмислено ставало дума за далеч по-голям от 500 километра обсег на действие.

“Техният обсег ги превръща в пряка заплаха за Европа”, заяви Помпео след срещата с колегите си в Брюксел.

Москва отново отхвърли обвинението.

“Русия стриктно се придържа към клаузите на договора”, заяви във вторник вечерта говорителка на руското външно министерство.

По една точка в НАТО е налице единодушие. Не може да се приеме САЩ и всички останали държави да се придържат към клаузите на ядреното споразумение, но не и Русия. Москва е длъжна да съблюдава договореностите.

Но дотук спира и единодушието, тъй като не е ясно какво ще се случи, ако Москва не склони. Проблемът е, че Русия притежава оръжейна система, която застрашава военния баланс в Европа. Ако Русия трябва действително да бъде сплашена да не предприема по-нататъшни агресии, то тогава НАТО отново трябва да се въоръжава, твърдят експерти. Въпросът е дали би следвало да се изгради обхватна противоракетна отбрана в Европа, или да се разположат нови ядрени ракети със среден обсег на действие.

Германия не иска ядрена спирала

Европейските държави членки на НАТО искат да го избегнат, преди всичко Германия.

“Не искаме нова оръжейна спирала в Европа и категорично не искаме нова ядрена спирала”, каза германският външен министър Хайко Маас. Все пак по време на много разговори се е удало ядреният договор все още да не е загърбен. Това според Маас е успех.

През октомври президентът на САЩ Доналд Тръмп обяви излизане от договора заради погазването му от Русия.

Засега американското правителство не казва какво ще направи, ако в рамките на отсрочката от 60 дни Русия не промени курса си. На въпрос дали ще се наложи ново разполагане на ядрени оръжия със среден обсег в Европа Помпео заяви:

“Искаме архитектура на сигурност, която функционира.”

Никой понастоящем не знае каква ще е ситуацията, ако се сложи край на ядреното споразумение. Под въпрос е и дали самите САЩ имат интерес споразумението да продължава да е в сила. За разлика от времето преди 30 години сега и азиатски държави, преди всичко Китай, притежават ракети със среден обсег, които могат да се превърнат в заплаха за американците. Примерно китайските оръжия могат да достигнат до американските военни бази в Гуам, Япония и Южна Корея. Не напразно Помпео критикува в Брюксел и азиатските сили, които безпрепятствено могат да строят ракети.

След срещата дори генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг призна, че е твърде вероятно да настъпи краят на ядреното споразумение. Подобна позиция изрази и германският външен министър Хайко Маас. Той обаче се надявал, че Русия ще използва последния шанс за промяна на курса си.

“Че няма да е просто, също го знаем”, посочи Маас.