Ad Config - Website header

 

Article_top

Досега не съм се намесил в режима на обяснения, отхвърления, обвинения и теоретизирани манипулации, с които се маскират последните "разговори по проблемите на изкуството" в България, но този път правото да си мълча ми е отнето. Агресивно и в голяма степен първобитно.

Статията на г-жа Нада Нешева "Как се пише историята на един странен приятелски кръг" отвратително ми напомня критичните статии в "Работническо дело" - всъщност без критика, но с изчистване на сметки от личен характер в духа на топора, с който съсед удря съседа, защото последният е погледнал жената му лъстиво.

Омръзна ми многострадалното предаване "Денят започва с културата", сега "Култура БГ", да бъде боксова круша на известни и незнайни конспиратори в културата, забелязани във всеки дебат по актуална тема лична интерес на водещите, продуценти или участници в разговора. Елементарно е в липсата на фантазия. А основата е, разбира се, Ода Жон. Бедна, бедна Ода Жон, защо не умря при Гредетин!

Да има разговор за изкуство, за стил или безстилие - прекрасно! Но не. Не харесваме някой и на принципа на споменатия топор, който удрям по главата, който е свързан с тези теми като нещо като загриженост за културата. И тук не става въпрос само за Жон, Бубнова, Солаков, впрочем и за Вежди Рашидов или Емил Кошлуков - как не им е трудно да се упражняват на техния гръб - но във въпросната статия се обръща към най-отвратителната форма на внушение. Фалшиво, но на първо място посредствено. Гьобелс беше доста по-умел, Хрушчов също.

Да измислиш паяжина, в която водещият Михаил Заимов е своеобразна тарантула, изсмукваща живителните сокове на дарението за Националната художествена галерия през приятелството си с Владимир Явашев с цел сделка - Бубунова купува произведение на Кристо Явашев за НХГ с тяхна помощ - вероятно е онова, заради което Сартр написва  "Погнусата". Погнусата среща вероятността. В текст с претенция. Текст, в който за авторката Михаил Заимов е "подводничар". Ако го бъркаме с член на екипажа на "Курск", все пак бихме имали приемливо обяснение и за всичко останало, написано от нея. Бой се, че не е този случай.

"Защо се правят само предавания за вечерята и се канят основно хора от едната страна?" - загрижено пита г-жа Нада Нешева и вероятно не иска отговор. Само че отговор има - авторът не гледа предаването за култура или гледа и слуша само онова, което обслужва нейните лични болки. Но то не е критика. Не е загриженост. Не е нищо.

Усилието да се прави предаване за култура в днешна България може да роди подводници или русалки. Може да се роди и известен срам, но все по-малко вярвам, че първобитността е способна на подобни състояния.

----

П.П.  Забравих да спомена, че съм приятел с Владимир Явашев много преди да се състои „корумпираната“ им дружба със Заимов. Поне вината да бъде споделена.

 

Досега не съм се намесил в режима на обяснения, отхвърления, обвинения и теоретизирани манипулации, с които се маскират последните "разговори по проблемите на изкуството" в България, но този път правото да си мълча ми е отнето. Агресивно и в голяма степен първобитно.

Статията на г-жа Нада Нешева "Как се пише историята на един странен приятелски кръг" отвратително ми напомня критичните статии в "Работническо дело" - всъщност без критика, но с изчистване на сметки от личен характер в духа на топора, с който съсед удря съседа, защото последният е погледнал жената му лъстиво.

Омръзна ми многострадалното предаване "Денят започва с културата", сега "Култура БГ", да бъде боксова круша на известни и незнайни конспиратори в културата, забелязани във всеки дебат по актуална тема лична интерес на водещите, продуценти или участници в разговора. Елементарно е в липсата на фантазия. А основата е, разбира се, Ода Жон. Бедна, бедна Ода Жон, защо не умря при Гредетин!

Да има разговор за изкуство, за стил или безстилие - прекрасно! Но не. Не харесваме някой и на принципа на споменатия топор, който удрям по главата, който е свързан с тези теми като нещо като загриженост за културата. И тук не става въпрос само за Жон, Бубнова, Солаков, впрочем и за Вежди Рашидов или Емил Кошлуков - как не им е трудно да се упражняват на техния гръб - но във въпросната статия се обръща към най-отвратителната форма на внушение. Фалшиво, но на първо място посредствено. Гьобелс беше доста по-умел, Хрушчов също.

Да измислиш паяжина, в която водещият Михаил Заимов е своеобразна тарантула, изсмукваща живителните сокове на дарението за Националната художествена галерия през приятелството си с Владимир Явашев с цел сделка - Бубунова купува произведение на Кристо Явашев за НХГ с тяхна помощ - вероятно е онова, заради което Сартр написва  "Погнусата". Погнусата среща вероятността. В текст с претенция. Текст, в който за авторката Михаил Заимов е "подводничар". Ако го бъркаме с член на екипажа на "Курск", все пак бихме имали приемливо обяснение и за всичко останало, написано от нея. Бой се, че не е този случай.

"Защо се правят само предавания за вечерята и се канят основно хора от едната страна?" - загрижено пита г-жа Нада Нешева и вероятно не иска отговор. Само че отговор има - авторът не гледа предаването за култура или гледа и слуша само онова, което обслужва нейните лични болки. Но то не е критика. Не е загриженост. Не е нищо.

Усилието да се прави предаване за култура в днешна България може да роди подводници или русалки. Може да се роди и известен срам, но все по-малко вярвам, че първобитността е способна на подобни състояния.

----

П.П.  Забравих да спомена, че съм приятел с Владимир Явашев много преди да се състои „корумпираната“ им дружба със Заимов. Поне вината да бъде споделена.

Коментари

Най

Следвайте ни

 
 

Още по темата

Още от категорията

Анкета

Кой трябва да поеме "Левски"?