Ad Config - Website header

 

Article_top

Очертаващият се неуспех по защитата на българската позиция по пакета “мобилност” в ЕС, който регулира транспортните услуги, вероятно ще бъде болезнен и ще бъде използван за засилване на анти-европейските настроения.

Двете лица на общността

Повече от 12 г. след влизането си в ЕС и след първото си ротационно председателство, България все още продължава да се люшка между твърде оптимистични и твърде негативни разбирания за съюза, в който членува. От една страна е идеята, че ЕС е като добрата ни баба – тя е строга, но никога няма да ни изостави и ще се грижи за нас. От другата  е обвинението, че в чиновническия Брюксел ние винаги ставаме жертва на “големите”. Всъщност ЕС е сложна система на баланси и интереси, която работи удивително добре. Въпросът е познава ли вече България правилата на тази система, така че да може да защитава интереси в сблъсъци като този по транспортния пакет, предложен от френския президент Макрон?

Какво не ни достига?

През лятото на 2018 г. Европейският съвет за външна политика (ЕСВП) направи изследване наречено “EU Coalition explorer”. То дава оценка на позициите и капацитета на отделните страни членки да участват в европейската политика, гледанo през мнението на останалите. Така ние разбираме как другите държави виждат България по определени политики и подходи в ЕС и можем да ги сравним с това което ние самите смятаме за себе си. В този смисъл “EU Coalition explorer” може да даде някои обяснения, защо на България й е трудно да защити интереси, подобни на този в пакета “Мобилност” в ЕС.

Най-очевидният извод от изследването е, че България не е успяла да стане важен фактор по никоя от основните политики на ЕС през 12-те години на своето членство. Далеч по-проблемният извод, обаче е, че страната няма добър усет за динамиката в ЕС. Българските респонденти в изследването – политици, анализатори и експерти, посочват, че страната ни би се обърнала по всички основни теми към Германия и Франция.

Двата двигателя на ЕС са наистина тези, от които зависи много, но не са единствените. Още повече, че както се вижда в случая с пакета “Мобилност”, те също решават свои вътрешни проблеми като ги поставят на европейско равнище. България трябва да има по-голям усет за вътрешната динамика в ЕС. В него тя може да изгражда различни коалиции по интереси не само с големите Франция и Германия, но и с по-малките. Подобни групирания с други страни могат да постигат по-лесно резултати, било то положителни или дори само блокиращи.

Съюзи по интереси

От изследването на ЕСВП се вижда още, че България не използва капацитета, който има за постоянна и силна регионална коалиция с Гърция, Румъния и Хърватия. Има очевидно очакване от България от някои от нашите Балкански съседи. Това би направил гласът на България по-силен, подобно на Вишеградската група, без да е нужно той да е конфронтационен спрямо Брюксел и спрямо идеите за по-силна интеграция. Тук въпросът е обаче, че България трябва да се научи да обръща повече внимание на интересите на другите, с които иска да направи съюз, а не само на темите, които тя смята за важни.

Ако ние имаме интерес в общата охрана на границата, а Хърватия – няма, това не означава, че диалогът не може да върви. Това очевидно не се случва, защото именно потенциалните ни близки партньори от региона ни дават точки за най-разочароваща държава в ЕС в изследването на ЕСВП. С други думи, ако искаш да създадеш партньорство, трябва да положиш усилия да опознаеш по-добре нуждите на другия. Срещите на ниво външни министри или премиери не са достатъчни, за де се направи такава коалиция. Тя има нужда от постоянен контакт и обсъждане на общи позиции по всички въпроси от дневния ред на ЕС.

Новото разделение

Дори и в това количествено изследване проличава и една нова наша слабост – амбивалентното отношение по новите разделения в Европа. От една страна, както стана ясно, България разчита на Германия и Франция да решават проблемите в ЕС, от друга на декларативно ниво, смята, че Унгария на Виктор Орбан споделя интересите й в по-дългосрочен план. При по-детайлни въпроси на ниво политики като например обща политика по миграция или охрана на външните граници, се вижда почти диаметрално различие в декларираните интереси между България и страните от Вишеградската група.

Така изглежда, че България търси подкрепа там, където, тя няма да й свърши работа. Ако декларираш политически курс в една посока, а всъщност целиш други политики, които се подкрепят от други държави, няма как да постигнеш нито едно от двете. Ако подкрепяш Орбан, но се надаваш на подкрепа от Франция и Германия за всички важни неща, най-вероятно няма да получиш политическо доверие от нито едната от двете страни.

Не става само с усвояване

Дори и само тези няколко извода показват сложността на европейската политика. Един от най-големите ни проблеми е, че през 12-те години на членство възприехме ЕС единствено като касичка за фондове, като не обърнахме достатъчно внимание на културната свързаност и на технологията на правене на политика в Съюза. ЕС е точно обратното на СССР, той е доброволен съюз от суверенни държави, които в много тежък и сложен диалог определят общите за всички интереси. Желанието да се изсипят протестиращи ТИР-ове пред ЕК или ЕП и определянето ни за “жертви на Макрон” няма да промени това. Анализът на загубата, обаче може да ни даде някои добри поуки.

*Даниел Стефанов, Европейски съвет за външна политика

 

Очертаващият се неуспех по защитата на българската позиция по пакета “мобилност” в ЕС, който регулира транспортните услуги, вероятно ще бъде болезнен и ще бъде използван за засилване на анти-европейските настроения.

Двете лица на общността

Повече от 12 г. след влизането си в ЕС и след първото си ротационно председателство, България все още продължава да се люшка между твърде оптимистични и твърде негативни разбирания за съюза, в който членува. От една страна е идеята, че ЕС е като добрата ни баба – тя е строга, но никога няма да ни изостави и ще се грижи за нас. От другата  е обвинението, че в чиновническия Брюксел ние винаги ставаме жертва на “големите”. Всъщност ЕС е сложна система на баланси и интереси, която работи удивително добре. Въпросът е познава ли вече България правилата на тази система, така че да може да защитава интереси в сблъсъци като този по транспортния пакет, предложен от френския президент Макрон?

Какво не ни достига?

През лятото на 2018 г. Европейският съвет за външна политика (ЕСВП) направи изследване наречено “EU Coalition explorer”. То дава оценка на позициите и капацитета на отделните страни членки да участват в европейската политика, гледанo през мнението на останалите. Така ние разбираме как другите държави виждат България по определени политики и подходи в ЕС и можем да ги сравним с това което ние самите смятаме за себе си. В този смисъл “EU Coalition explorer” може да даде някои обяснения, защо на България й е трудно да защити интереси, подобни на този в пакета “Мобилност” в ЕС.

Най-очевидният извод от изследването е, че България не е успяла да стане важен фактор по никоя от основните политики на ЕС през 12-те години на своето членство. Далеч по-проблемният извод, обаче е, че страната няма добър усет за динамиката в ЕС. Българските респонденти в изследването – политици, анализатори и експерти, посочват, че страната ни би се обърнала по всички основни теми към Германия и Франция.

Двата двигателя на ЕС са наистина тези, от които зависи много, но не са единствените. Още повече, че както се вижда в случая с пакета “Мобилност”, те също решават свои вътрешни проблеми като ги поставят на европейско равнище. България трябва да има по-голям усет за вътрешната динамика в ЕС. В него тя може да изгражда различни коалиции по интереси не само с големите Франция и Германия, но и с по-малките. Подобни групирания с други страни могат да постигат по-лесно резултати, било то положителни или дори само блокиращи.

Съюзи по интереси

От изследването на ЕСВП се вижда още, че България не използва капацитета, който има за постоянна и силна регионална коалиция с Гърция, Румъния и Хърватия. Има очевидно очакване от България от някои от нашите Балкански съседи. Това би направил гласът на България по-силен, подобно на Вишеградската група, без да е нужно той да е конфронтационен спрямо Брюксел и спрямо идеите за по-силна интеграция. Тук въпросът е обаче, че България трябва да се научи да обръща повече внимание на интересите на другите, с които иска да направи съюз, а не само на темите, които тя смята за важни.

Ако ние имаме интерес в общата охрана на границата, а Хърватия – няма, това не означава, че диалогът не може да върви. Това очевидно не се случва, защото именно потенциалните ни близки партньори от региона ни дават точки за най-разочароваща държава в ЕС в изследването на ЕСВП. С други думи, ако искаш да създадеш партньорство, трябва да положиш усилия да опознаеш по-добре нуждите на другия. Срещите на ниво външни министри или премиери не са достатъчни, за де се направи такава коалиция. Тя има нужда от постоянен контакт и обсъждане на общи позиции по всички въпроси от дневния ред на ЕС.

Новото разделение

Дори и в това количествено изследване проличава и една нова наша слабост – амбивалентното отношение по новите разделения в Европа. От една страна, както стана ясно, България разчита на Германия и Франция да решават проблемите в ЕС, от друга на декларативно ниво, смята, че Унгария на Виктор Орбан споделя интересите й в по-дългосрочен план. При по-детайлни въпроси на ниво политики като например обща политика по миграция или охрана на външните граници, се вижда почти диаметрално различие в декларираните интереси между България и страните от Вишеградската група.

Така изглежда, че България търси подкрепа там, където, тя няма да й свърши работа. Ако декларираш политически курс в една посока, а всъщност целиш други политики, които се подкрепят от други държави, няма как да постигнеш нито едно от двете. Ако подкрепяш Орбан, но се надаваш на подкрепа от Франция и Германия за всички важни неща, най-вероятно няма да получиш политическо доверие от нито едната от двете страни.

Не става само с усвояване

Дори и само тези няколко извода показват сложността на европейската политика. Един от най-големите ни проблеми е, че през 12-те години на членство възприехме ЕС единствено като касичка за фондове, като не обърнахме достатъчно внимание на културната свързаност и на технологията на правене на политика в Съюза. ЕС е точно обратното на СССР, той е доброволен съюз от суверенни държави, които в много тежък и сложен диалог определят общите за всички интереси. Желанието да се изсипят протестиращи ТИР-ове пред ЕК или ЕП и определянето ни за “жертви на Макрон” няма да промени това. Анализът на загубата, обаче може да ни даде някои добри поуки.

*Даниел Стефанов, Европейски съвет за външна политика

Коментари

Най

Следвайте ни

 
 

Още по темата

Още от категорията