"Жълтите жилетки" във Франция разтревожиха зелените по света. Най-лошите бунтове в Париж от десетилетия бяха предизвикани от по-високи данъци върху горивата, и френският президент Еманюел Макрон отговори, като ги отмени в сряда. Но данъците върху изкопаемите горива са точно онова, за което международните преговарящи за климата, събрали се в Полша тази седмица, казват, че е крайно необходимо, за да бъде накаран светът да се откаже от тези горива и да се забавят климатичните промени. 

"Събитията от последните няколко дни в Париж ме накараха да смятам тези предизвикателства за още по-сериозни, отколкото си мислех преди", каза експертът по икономика на екологията от Станфордския университет Лорънс Гулдър, автор на книгата "Как да се борим с предизвикателствата на климата". 

Икономисти и политици отдавна твърдят, че най-добрият начин за борба с климатичните промени е повишаването на цените на горивата, които ги причиняват - бензин, дизел, въглища и природен газ. Облагането с данъци на горивата и електричеството може да помогне за плащането на вредата, която те причиняват, да стимулира хората да ги използват по-малко, и да улесни конкуренцията от по-чисти алтернативни и енергоспестяващи технологии. 

Тези т.нар. въглеродни данъци се очаква да станат съществен елемент за натиск върху света да намали емисиите на въглероден диоксид в опит да се предотвратят климатичните промени, което според икономистите ще бъде много по-скъпо в дългосрочен план, отколкото да се плаща повече за енергия в краткосрочен. 

Но не е лесно за хората да мислят за глобалните проблеми в дългосрочен план, когато се борят да свържат двата края. 

Макрон каза, че по-високи данъци са неговият начин да се опитва да предотврати края на света. Но протестиращите с жълтите жилетки преобърнаха неговите думи, замествайки ги с лозунга: "Елитите ни говорят за края на света, ние говорим за края на месеца".


Съпротивата срещу данъка върху горивата е личен удар срещу Макрон, който се изживява като гарант на Парижкото споразумение за климата от 2015 г. и като негов най-силен защитник на глобалната арена. Той се позиционира като противник на Тръмп, когато става дума за климатичните проблеми. 

Френското правителство тихомълком се страхува от предвождана от Тръмп кампания срещу споразумението, която може да обхване и други големи икономики, от чието спазване зависи оцеляването на споразумението. 

Данъкът върху горивата не е идея на Макрон. Тя датира от предишни правителства. Той обаче горещо я подкрепяше и спечели президентството донякъде с обещание да се бори с климатичните промени. Но какво се обърка?

Според икономиста от Йейлския университет Уилям Нордхаус, който спечели тазгодишната Нобелова награда за икономика, данъкът бе лошо замислен и бе въведен от неправилния човек.

"Ако искаш да направиш енергийните данъци непопулярни, първото нещо е да бъдеш самият ти непопулярен лидер, - каза той. - Второто е да приложиш данъците върху бензина и да ги наречеш въглеродни данъци. Самото това си е достатъчно трудно (за асимилиране), дори и без да имаме предвид лошия замисъл."

Макрон, подобно на предшествениците си, взема решения по екологични и енергийно въпроси без да обяснява на масовата публика колко важни са те и как ще променят живота на хората. Той, освен това, е възприеман като "президент на богатите". Първото му фискално решение като президент бе да отмени данъка "богатство". Така че вдигането на данъците върху бензина и дизела бе възприето като особено несправедливо за хората от работническата класа в провинцията, които ходят с коли на работа и чиито доходи от години стагнират. 

Френското правителство вече въведе програми за субсидиране на шофьори, които заменят старите си замърсяващи коли с по-чисти, и разшири обхвата им в опит да избегне протестите миналия месец. Но за много французи това бе твърде недостатъчно и твърде късно. 

Френската реакция на по-високите цени на горивата едва ли е уникална и показва колко трудно е наистина да накараш хората да ограничават консумацията им, карайки ги да плащат повече. През септември имаше протести в Индия заради високи цени на бензина, които доведоха до затваряне на училища и на правителствени учреждения. Протести избухнаха и в Мексико през 2017 г. след въведена от правителството дерегулация, която причини скок на цените на бензина, също и в Индонезия през 2013 г., когато правителството намали субсидиите върху горивата, което вдигна цените. 

В американския щат Вашингтон избирателите лесно отхвърлиха през ноември въвеждането на въглероден данък. 

"Повишение на данъците върху горивата винаги е било политика, по-популярна сред икономистите, отколкото сред избирателите", каза Грег Манкив - харвардски икономист и бивш съветник на президента Джордж Буш-младши.

Дори поддръжници на въглеродните данъци признават, че те могат непропорционално да ощетят хората с ниски доходи. Цените на енергията представляват по-голям дял от техните общи разходи, така че увеличението на цените на горивата изяжда по-голяма част от техния бюджет и им остава по-малко за други разходи. И понеже енергийните разходи е почти невъзможно да бъдат избегнати, хората се чувстват хванати в капан. 

На тях също не им убягва фактът, че именно богатите, за които данъците върху горивата не са притеснение, са най-твърди по въпросите на околната среда, защото пътуват и консумират повече. 

"Грешката на правителството на Макрон бе, че не съчета увеличението на данъците върху горивата с други достатъчно действени инициативи, обещаващи повишение на социалните придобивки и доходите на "жълтите жилетки", каза Бари Ейхънгрийн, икономист от Калифорнийския университет в Бъркли. 

"Въпросът сега е: как да решаваме климатичния проблем така, че да избягваме политически катаклизми", каза цитираният по-горе Гулдър. Ключът е хората да получат в замяна добра парична компенсация, смята екоикономистът Гари Йоух от Уеслианския университет. Много икономисти подкрепят предложенията за облагане на въглеродите, но с използване на тези пари за данъчни облекчения или други отстъпки за семействата с по-ниски доходи. 

Протестите, макар и предизвикани от цените на горивата, са свързани и с неравенството в доходите, популизма и антиелитизма, казват експерти, а не са само заради въглеродните данъци. 

"Е ли това некролог за въглеродния данък или за цената на въглеродите? Не мисля, - казва икономистът Йоух. - Това е просто сигнал, че трябва малко повече да се внимава, когато се планира това проклето нещо".