През следващата седмица британският парламент ще гласува споразумението за напускане на ЕС от страна на Великобритания. Каквото и да се случи обаче, почти сигурният Брекзит ще засегне пряко българите на Острова още на следващите евроизбори.

Независимо дали има споразумение или не, от 29 март 2019 г. Великобритания няма да е страна-членка на ЕС. А изборите за нов европейски парламент са насрочени за 23-26 май (в различните държави-членки). 

След като преди година "Обединените патриоти" в опит да ограничат гласуването в Турция поискаха да се ограничи гласуването извън държавите-членки на ЕС, може да се окаже, че догодина българските граждани ще могат да избират евродепутати само в шепа секции.

Какво пише в Изборния кодекс

Избирателните секции извън страната се образуват чрез заявления от избирателите - ако поне 60 души в даден район са подали такова. Има обаче ясни ограничения за вота в държавите, които не са членки на ЕС - каквато може би ще е Великобритания догодина.

Според чл. 14 от ИК избирателни секции в чужбина се образуват само в дипломатическо или консулско представителство. Ако държавата не е членка на ЕС, те са ограничени до 35 секции.

В закона се предвижда (ал. 3), ЦИК да може да реши, по преценка на ръководителите на консулства или посолства, да направи допълнителни секции извън тях дори в държави извън Съюза. Ал. 4 обаче изрично отхвърля това изключение за изборите за членове на Европейски парламент.

Колко гласуват във Великобритания?

На последния евровот през 2014 г. първа по секции в чужбина е била Испания, с 46 секции, а втора - Великобритания, с 25 в цялата страна и цели 11 в Лондон. На тогавашния вот секциите не са били достатъчно, оплакаха се българите там, и това предизвика огромни опашки и дълго време за гласуване.

16 697 души са гласували тогава във Великобритания, от общо над 130 000 гласа, подадени в чужбина.

На последните избори - парламентарните през 2017 г. - пък близо 15 000 българи на Острова са пуснали бюлетини. Тогава там бяха отворени 58 секции в 41 града - най-много извън страната.

Във Великобритания България има само едно дипломатическо представителство, което може да провежда избори - посолството в Лондон.

Има ли решение на проблема?

От Централната избирателна комисия потвърдиха, че при настоящите текстове в Изборния кодекс има реална опасност да се ограничат секциите във Великобритания. И допълниха, че те самите не могат да заобиколят текстовете в Кодекса със свое решение.

Такова се търси, увери пред Клуб Z председателят на правна комисия от ГЕРБ Данаил Кирилов. В момента комисията предстои да разглежда промени в Изборния кодекс, което дава възможност за вкарване на подобна поправка в закона.

"Казах го изрично в правна комисия - ще го обсъдим и на второ четене ще видим дали се налагат специални промени в тази връзка", заяви Кирилов. "Ще прегледаме наново данните от избирателната активност и ще видим дали е имало проблеми."

Според него трябва актуализация на данните.

"Някои политически партии се опитваха умишлено да стремяха проблеми, подбуждаха българските избиратели да създават привидност, че има такива проблеми. Да видим как Брекзит ще се отрази на досегашното разпределение на секциите в Обединеното кралство. Ще се стремим да създадем максимално благоприятни условия за гласуване."

Червен депутат обаче коментира пред Клуб Z, че да се прави законова промяна специално за Великобритания не е добра правна практика. В крайна сметка в същата ситуация са българите в САЩ, където пък пътуването до консулство или посолство би могло да отнеме не броени, а десетки часове, поради големите разстояния.

И Кирилов призна, че от ДПС вече са възразили на подобна идея, защото това би означавало неравноправно да бъде третирана Великобритания спрямо Турция.

От извънпарламентарната "Да, България" предлагат промяна на Изборния кодекс, според която членовете, които ограничават вота извън ЕС за европарламент да не важат за Великобритания в следващите две години, преходният период, за който ЕС и Обединеното кралство преговарят. Подобна промяна би била решение на проблема, но само в случай, че такъв преходен период бъде приет. При "твърд" Брекзит - напускане без споразумение, този вариант отпада.