Забравете драмата с „ПИРформанса“ в Националната галерия, наред е друг скандал, отново с национална светиня – Владимир Димитров-Майстора. Текст, публикуван от в. „Галерия“, внушава с намеци, инсинуации, недомлъвки от „известни играчи на арт пазара“ и директни обвинения от анонимни и явни експерти, че аукционна къща „Ракурси“ предлага 6 картини на прочутия художник, които не са рисувани от него. Публикацията, подписана от „екип на в. Галерия“, е препечатана от „Гласове“, „Е-вестник“, „Пловдив24“…

„Известната изкуствоведка Ружа Маринска се направи на разсеяна, когато я попитахме, какво мисли за въпросните „платна“: „Не съм ги виждала!“, пише екипът.

И допълва, че близък до нея колекционер я издал, че вече е посъветвала приятелите си да не се връзват и да не купуват картините на Майстора, предлагани от „Ракурси“.

Очевидно имаме проблем, при това голям – въпросът е какъв точно.

На търга на „Ракурси“ шест платна и една рисунка бяха предложени като работи на Майстора. За рисунката няма спор, че е автентична. Платната приличат на други известни картини на художника, но въпреки написаното в „Галерия“, в никакъв случай не са копия – защото в тях има значителни разлики. Майстора е известен с това, че е правил по няколко варианта на много свои платна. Освен това, спорните произведения имат законни идентификационни документи, издадени от петчленна комисия в Националния исторически музей (едно от местата в София, които издават такива документи, задължителни за едно произведение при участието му в търг).

От „Ракурси“ коментираха пред „Площад Славейков“, че ще защитят правата си и ще търсят обезщетение за пропуснатите ползи по съдебен път – естествено, на търга никой не е наддавал за обявените за фалшиви картини. Има криминалистични лаборатории, в които могат да бъдат изследвани платната и боите, да се сравнят с тези от други картини на художника и да се установи тяхната възраст и произход.

Дали въпросните картини са на Майстора, или са фалшификати – не знаем, не сме експерти. Но сме наясно, че каквато и да е истината, имаме голям скандал. В единия случай, защото „нагли ментета“ на един от най-популярните български художници могат безпрепятствено да получат идентификационни сертификати от петчленна комисия в национална институция и да бъдат предложени на търг без намесата нито на Министерството на културата, нито на прокуратурата, въпреки вдигнатия шум.

В другия случай скандалното е, че национално богатство като шест картини на Майстора е обявено за „нагли ментета“, законните процедури по издаването на идентификационните сертификати, както и ролята в случая на Министерството на културата, са компрометирани, а арт пазарът се ръководи от лъжи, слухове и интриги, които могат да съсипят всеки участник.

Тази картина участва в търга на „Ракурси“, описана като: „Владимир Димитров – Майстора (1882-1960), „Почивка“ масл. бои/платно, 67.5/80 см., неподписана. Начална цена 69 000 лв“.

Лъжите, интригите и инсинуациите вече са неотменна част от почти всеки спор в българската изкуство и култура. След близо 7-годишното министерстване на Вежди Рашидов, изпълнено от скандали, лъжи и извинения (но по-често без извинения)това е неизбежно. Цялата роля на Рашидов в администрирането на българската култура може да бъде сведена до един негов цитат:

„Малко бутафория е добре…“

Това най-скандално и вредно изказване в българската култура през последните 30 години бе потвърдено и в практиката от масовото навлизане на бутафорията и фалшификатите във всички сфери на културата (и не само там). Самият Рашидов, който продължава да е фактор, вече като председател на Комисията по култура и медии, е мощен и идеологически генератор на менте музеи, бутафорни реставрации и фалшиви новини за личните му успехи в чужбина, живи и мъртви артисти и други (не)културни теми.

Що се отнася до Майстора и неговите картини, каквото и да докажат последващите експертизи, едно е ясно – ако българската култура можеше да бъде изобразена правдиво в една картина, едва ли някой би си я купил. Дори и да е нарисувана от Майстора.

Площад Славейков