Ad Config - Website header

 

Article_top

Мащабните романи „Ето ме“ от Джонатан Сафран Фоер и „Подземната железница“ от Колсън Уайтхед донесоха престижни отличия на двама от най-добрите преводачи от английски език в България. За работата си по книгата на Фоер, излязла у нас през лятото на тази година, Петя Петкова беше удостоена с Голямата награда за превод „Кръстан Дянков“, а Ангел Игов получи Специалната награда на името на покойния майстор на превода.

Отличията се връчват от 2007 г. за превод от английски на български език на съвременен роман с висока литературна стойност. Миналата вечер в Центъра за култура и дебат „Червената къща“ се проведе 17-ото издание на наградата. Двамата лауреати не присъстваха, затова от тяхно име призовете им взе Гергана Димитрова, главен редактор на издателство „Лист“, реализирало двете книги у нас.

„Преводачите имаха нелека задача, защото и двете книги са трудни за превод“, каза Гергана Димитрова. Ролята на редактора е много важна, допълни тя и посочи като пример работата на Владимир Молев като редактор на „Ето ме“. Той също бе сред номинираните за приза заради превода си на „Художник на променливия свят“ от Казуо Ишигуро (изд. „Лабиринт“). Конкуренцията включваше и Венцислав Венков за превода на „Шпионско наследство“ от Джон льо Каре („Колибри“), Владимир Полеганов за превода на „На ръба на света“ от Томас Пинчън („Колибри“) и Иглика Василева – „4321“ от Пол Остър („Колибри“).

За победителката в конкурса Петя Петкова това бе четвъртата номинация за „Кръстан Дянков“, а тазгодишният носител на Специалната награда Ангел Игов бе носител на Голямата преди две години, спечелил с превода на „Колекционерът на изгубени неща“ от Джеръми Пейдж („Smart Books“).

В основата на романа „Ето ме“, станал венценосен за Петя Петкова, е историята на Джулия и Джейкъб Блок, женени от 16 години. Родители на три момчета, те все повече се отдалечават един от друг и съкровената близост изчезва в рутината на всекикдневието. Насред подготовката за бар мицвата на най-големия син Джулия намира таен телефон на съпруга си, пълен със сексуални съобщения.

Как се стига дотам? До какво води неудовлетвореността? Какъв е смисълът на живота? Къде е мястото на религията в днешния свят? И какво се случва при сблъсъка човек-религия-технологии? Това са част от въпросите, които поставя в книгата си Джонатан Сафран Фоер.

Преведен на български език от Ангел Игов, „Подземната железница“ е романът-отличник на десетилетието с куп награди, сред които и „Пулицър“. Подземна железница през XIX век са наричали мрежата от скривалища и помагачи, по която робите в Америка бягали към свободните щати. Колсън Уайтхед създава реална, изскочила от виденията на ретрофантастиката, подземна железница, чиито релси водят в мрака на непознатото. Между историческото и фантастичното, между миналото и съвремието, американският писател не просто разказва за премеждията на робиня, бягаща от южняшка плантация, а рисува панорама на потисничеството, страха и жестокостта, залегнали според автора в сърцето на Америка.

Площад Славейков

 

Мащабните романи „Ето ме“ от Джонатан Сафран Фоер и „Подземната железница“ от Колсън Уайтхед донесоха престижни отличия на двама от най-добрите преводачи от английски език в България. За работата си по книгата на Фоер, излязла у нас през лятото на тази година, Петя Петкова беше удостоена с Голямата награда за превод „Кръстан Дянков“, а Ангел Игов получи Специалната награда на името на покойния майстор на превода.

Отличията се връчват от 2007 г. за превод от английски на български език на съвременен роман с висока литературна стойност. Миналата вечер в Центъра за култура и дебат „Червената къща“ се проведе 17-ото издание на наградата. Двамата лауреати не присъстваха, затова от тяхно име призовете им взе Гергана Димитрова, главен редактор на издателство „Лист“, реализирало двете книги у нас.

„Преводачите имаха нелека задача, защото и двете книги са трудни за превод“, каза Гергана Димитрова. Ролята на редактора е много важна, допълни тя и посочи като пример работата на Владимир Молев като редактор на „Ето ме“. Той също бе сред номинираните за приза заради превода си на „Художник на променливия свят“ от Казуо Ишигуро (изд. „Лабиринт“). Конкуренцията включваше и Венцислав Венков за превода на „Шпионско наследство“ от Джон льо Каре („Колибри“), Владимир Полеганов за превода на „На ръба на света“ от Томас Пинчън („Колибри“) и Иглика Василева – „4321“ от Пол Остър („Колибри“).

За победителката в конкурса Петя Петкова това бе четвъртата номинация за „Кръстан Дянков“, а тазгодишният носител на Специалната награда Ангел Игов бе носител на Голямата преди две години, спечелил с превода на „Колекционерът на изгубени неща“ от Джеръми Пейдж („Smart Books“).

В основата на романа „Ето ме“, станал венценосен за Петя Петкова, е историята на Джулия и Джейкъб Блок, женени от 16 години. Родители на три момчета, те все повече се отдалечават един от друг и съкровената близост изчезва в рутината на всекикдневието. Насред подготовката за бар мицвата на най-големия син Джулия намира таен телефон на съпруга си, пълен със сексуални съобщения.

Как се стига дотам? До какво води неудовлетвореността? Какъв е смисълът на живота? Къде е мястото на религията в днешния свят? И какво се случва при сблъсъка човек-религия-технологии? Това са част от въпросите, които поставя в книгата си Джонатан Сафран Фоер.

Преведен на български език от Ангел Игов, „Подземната железница“ е романът-отличник на десетилетието с куп награди, сред които и „Пулицър“. Подземна железница през XIX век са наричали мрежата от скривалища и помагачи, по която робите в Америка бягали към свободните щати. Колсън Уайтхед създава реална, изскочила от виденията на ретрофантастиката, подземна железница, чиито релси водят в мрака на непознатото. Между историческото и фантастичното, между миналото и съвремието, американският писател не просто разказва за премеждията на робиня, бягаща от южняшка плантация, а рисува панорама на потисничеството, страха и жестокостта, залегнали според автора в сърцето на Америка.

Площад Славейков

Коментари

Най

Следвайте ни

 
 

Още по темата

Още от категорията