Може да се спори дали Движението на жълтите жилетки действително защитава интерeсите на бедните хора, както членовете му твърдят. Сигурно обаче е, че това движение изважда на светло част от обществото, което отадвна не е изразявало мнение.

Колкото по-дълго жълтите жилетки са на улицата, толкова по-точни ще са анализите кой и какво точно стои зад тях.

Сега изведнъж всеки иска да узнае кои са те и какво мислят.

В момента във Франция е все едно по кое време включваш телевизора. Винаги виждаш човек в жълта жилетка, който изразява мнението си.

Това има многопосочно въздействие.

Първо – страната изведнъж всекидневно обсъжда размера на дневната надница. Хората говорят докога може да се води достоен живот и откога живот в бедност.

Вторият ефект е потискащ. Очебийно е колко ясна е линията, която и днес разграничава социалните слоеве. Очевидно е отчуждението от страна на политиците, също и на журналистите, когато говорят за Движението на жълтите жилетки или с негови представители.

Във Франция мисълта за малко въстание обикновено среща много симпатизанти, но никога не е било така, както е в момента. Предупредителната жилетка, която се превърна в символ на една група гневни хора, е идеалният антипод на елегантните политици и телевизионни журналисти. Мръсното жълто на евтините жилетки подчертава образа на движението:

“Ние сме обикновени работници.”

Третият ефект от последните седмици на жълтите жилетки буди страхове: мислим е провал на демокрацията.

Презрението и отвращението на всесилните предизвикват безграничен гняв. Движението на жълтите жилетки почти не приема аргументи, презира президента Еманюел Макрон в такава степен, че отказва да приеме политическите му решения.

Гневът на членовете на движението срещу системата стигна толкова далеч, че те вече не искат да я променят, а да я видят опожарена.

Посланието гласи:

“Насилието си струва.”