Ad Config - Website header

 

Article_top

Къде от любопитство, къде случайно в събота, 8 декември, с Катя се отправяме към центъра на Нант. Трябва да се срещнем с Роджър от Индия - първия човек, с когото се запознахме в университета и който след седмица заминава за Париж, където ще изкара първия си стаж на френска земя.

Междувременно из цяла Франция се провеждат планираните масови протести на т. нар. Жълти жилетки. Включително и в Нант, който има репутацията на „бунтовен“ град.

Центърът е отцепен. Градският транспорт е прекъснат. Магазините са затворени. Повечето заведения също. Около стъклените витрини има заграждения.

Слизаме на най-близката до центъра достъпна спирка на трамвая. От площада се чуват викове, сирени и пукот. Колкото повече се приближаваме, толкова по-често срещаме ранени, придружавани от служители на реда.

Когато стигаме до загражденията, полицаите ни показват сравнително безопасен маршрут, откъдето да заобиколим, и ни казват, че изобщо не е препоръчително да се мотаем в този регион.

Около 3000 души са се събрали в центъра на града. Арестуваните са 13. По официална информация са ранени петима полицаи и трима демонстранти. Материалните щети са ограничени – няколко подпалени кофи за боклук и няколко счупени витрини.

***

Протестите на т. нар. Жълти жилетки започнаха преди четири седмици. Но досега не бях имала лично съприкосновение с демонстрантите. В Нант не бяхме свидетели на вандалски прояви като тези в Париж. Въобще хората си протестираха някъде там, понякога срещахме по двама-трима души с жълти жилетки по улиците и… това беше всичко.

Репортажите от погромите в Париж обаче вървят непрекъснато по всички телевизии, всички онлайн и печатни издания пишат за тях. Само в събота бяха арестувани хиляди. Ранените са десетки. Материалните щети са значителни. Пострадаха културни паметници, а десетки музеи затвориха врати, за да не последват съдбата на потрошената Мариана, символ на Франция, от Триумфалната арка.

„Това е революция“, казват Паскал и Доминик. „Когато французите решат да протестират срещу нещо, те протестират докрай, докато не получат каквото искат.“

„Всъщност протестите не тръгнаха ли от плановете за въвеждане на нова екотакса върху горивата? Която Макрон вече обяви, че отпада?“

„Движението се разрасна. Протестите са срещу скъпия живот като цяло. Срещу високите данъци и политиката на президента, която някои смятат за облагодетелстваща богатите и ощетяваща бедните…“

Кои са „жълтите жилетки“ и срещу какво протестират всъщност?

Усилията протестите във Франция да се определят с някаква относително ясна категория или в някой политически спектър не могат да се увенчаят с пълен успех, защото протестиращите са толкова разнородни и с толкова разнообразни искания, че и самите организации, които водят преговори с правителството, трудно ги обхващат.

Прозвището „жълти жилетки“ протестиращите получиха, защото в началото демонстрантите бяха предимно шофьори, недоволни от плановете за въвеждане на екотакса върху горивата, които носеха задължителните за всеки автомобил светлоотразителни жилетки.

Към тях скоро се присъединиха недоволни от повишаването на цената на живота във Франция, противници на високите данъци и нехаресващиге политиката на президента Еманюел Макрон като цяло.

Повечето от тях споделят пред журналисти, че идват въпреки опасността от насилие и ескалации. Много от демонстрантите се представят като хора, които едва свързват двата края, въпреки че работят. Често става дума за родители на две и повече деца, които казват, че, въпреки че работят, се налага да икономисват от храна, за да осигурят обувки и книги за децата си.

„Имаме чувството, че работим за държавата, не за себе си“, чувам и чета често в репортажи и интервюта.

„Плащаме огромни данъци, а не знаем как се използват парите ни.“

По данни на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие Франция е страната с най-голяма данъчна тежест за 2017 г. в света. 46,2% от БВП на страната идват от данъци, а французите отделят средно около 57% от годишните си заплати за данъци и осигуровки.

Гражданите на страната отбелязват и значителните си социални придобивки – местната здравноосигурителна каса покрива почти всички разходи, а допълнителните здравни застраховки – това, което касата не покрива. Безработните получават големи помощи. Все неща, които не им се ще да губят. Тежестта върху работещите обаче е огромна. А предвижданата екотакса върху горивата преля чашата, казват протестиращите.

Много от тях са привърженици на подоходното данъчно облагане и искат връщане на отменените по инициатива на Еманюел Макрон правила за „данък богатство“. До октомври миналата година семействата, чието имущество надхвърля 1,3 милиона евро, плащаха т. нар. данък върху богатството. Той бе заменен от друг със същия таван и данъчна ставка, но изчисляван само върху притежаваните недвижими имоти, като се изключват акциите, облигациите и други авоари. Според предварителни оценки след реформата държавата ще получава около 3,2 милиарда евро по-малко.

Протестите - арена на вандализъм и агресия

Повечето демонстранти се разграничават от онези, които трошат витрини и рушат културни ценности. Определят ги като провокатори и екстремисти. Немалко хора се страхуват да излизат по улиците в дните, когато има предвидени протести. Кадрите от Шан-з-Елизе, където хора разбиват витрини на магазини, крадат и бягат, са основна тема на разговор. Говори се и за страх от полицейско насилие.

В дните на протестите животът в големите градове не се движи с обикновеното темпо. Много училища и държавни университети са затворени. Студенти и ученици също започнаха протести – срещу намеренията на кабинета на Макрон да промени формата на френския еквивалент на матурите – Le baccalaureat, от които зависи приемът в университет. Според противниците на предвижданите промени това би довело до неравни шансове на младежите да получат достъп до висше образование. Колегите им от частните университети в повечето случаи се държат настрана.

***

Успяваме да стигнем до другата страна на загражденията около централния площад. Минаваме през коледния базар, където хората трескаво затварят магазините. По главната улица, където се провеждат протестите, се разпръскват облаци сълзотворен газ.

Накрая се оказваме в кафенето на последния етаж на най-високата сграда в града. Терасите са затворени. Хората нервно потропват с крака, докато си пият кафето.

Към девет часа улиците вече са свободни. Полицаи се намират на всеки ъгъл, но не и протестиращи. От демонстрациите са останали само останки от подпалени кофи за боклук. И обещания за нови срещи по стените на сградите, написани с жълт спрей.

-----

* Този материал е създаден по проект "Генерация Z".

 

Къде от любопитство, къде случайно в събота, 8 декември, с Катя се отправяме към центъра на Нант. Трябва да се срещнем с Роджър от Индия - първия човек, с когото се запознахме в университета и който след седмица заминава за Париж, където ще изкара първия си стаж на френска земя.

Междувременно из цяла Франция се провеждат планираните масови протести на т. нар. Жълти жилетки. Включително и в Нант, който има репутацията на „бунтовен“ град.

Центърът е отцепен. Градският транспорт е прекъснат. Магазините са затворени. Повечето заведения също. Около стъклените витрини има заграждения.

Слизаме на най-близката до центъра достъпна спирка на трамвая. От площада се чуват викове, сирени и пукот. Колкото повече се приближаваме, толкова по-често срещаме ранени, придружавани от служители на реда.

Когато стигаме до загражденията, полицаите ни показват сравнително безопасен маршрут, откъдето да заобиколим, и ни казват, че изобщо не е препоръчително да се мотаем в този регион.

Около 3000 души са се събрали в центъра на града. Арестуваните са 13. По официална информация са ранени петима полицаи и трима демонстранти. Материалните щети са ограничени – няколко подпалени кофи за боклук и няколко счупени витрини.

***

Протестите на т. нар. Жълти жилетки започнаха преди четири седмици. Но досега не бях имала лично съприкосновение с демонстрантите. В Нант не бяхме свидетели на вандалски прояви като тези в Париж. Въобще хората си протестираха някъде там, понякога срещахме по двама-трима души с жълти жилетки по улиците и… това беше всичко.

Репортажите от погромите в Париж обаче вървят непрекъснато по всички телевизии, всички онлайн и печатни издания пишат за тях. Само в събота бяха арестувани хиляди. Ранените са десетки. Материалните щети са значителни. Пострадаха културни паметници, а десетки музеи затвориха врати, за да не последват съдбата на потрошената Мариана, символ на Франция, от Триумфалната арка.

„Това е революция“, казват Паскал и Доминик. „Когато французите решат да протестират срещу нещо, те протестират докрай, докато не получат каквото искат.“

„Всъщност протестите не тръгнаха ли от плановете за въвеждане на нова екотакса върху горивата? Която Макрон вече обяви, че отпада?“

„Движението се разрасна. Протестите са срещу скъпия живот като цяло. Срещу високите данъци и политиката на президента, която някои смятат за облагодетелстваща богатите и ощетяваща бедните…“

Кои са „жълтите жилетки“ и срещу какво протестират всъщност?

Усилията протестите във Франция да се определят с някаква относително ясна категория или в някой политически спектър не могат да се увенчаят с пълен успех, защото протестиращите са толкова разнородни и с толкова разнообразни искания, че и самите организации, които водят преговори с правителството, трудно ги обхващат.

Прозвището „жълти жилетки“ протестиращите получиха, защото в началото демонстрантите бяха предимно шофьори, недоволни от плановете за въвеждане на екотакса върху горивата, които носеха задължителните за всеки автомобил светлоотразителни жилетки.

Към тях скоро се присъединиха недоволни от повишаването на цената на живота във Франция, противници на високите данъци и нехаресващиге политиката на президента Еманюел Макрон като цяло.

Повечето от тях споделят пред журналисти, че идват въпреки опасността от насилие и ескалации. Много от демонстрантите се представят като хора, които едва свързват двата края, въпреки че работят. Често става дума за родители на две и повече деца, които казват, че, въпреки че работят, се налага да икономисват от храна, за да осигурят обувки и книги за децата си.

„Имаме чувството, че работим за държавата, не за себе си“, чувам и чета често в репортажи и интервюта.

„Плащаме огромни данъци, а не знаем как се използват парите ни.“

По данни на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие Франция е страната с най-голяма данъчна тежест за 2017 г. в света. 46,2% от БВП на страната идват от данъци, а французите отделят средно около 57% от годишните си заплати за данъци и осигуровки.

Гражданите на страната отбелязват и значителните си социални придобивки – местната здравноосигурителна каса покрива почти всички разходи, а допълнителните здравни застраховки – това, което касата не покрива. Безработните получават големи помощи. Все неща, които не им се ще да губят. Тежестта върху работещите обаче е огромна. А предвижданата екотакса върху горивата преля чашата, казват протестиращите.

Много от тях са привърженици на подоходното данъчно облагане и искат връщане на отменените по инициатива на Еманюел Макрон правила за „данък богатство“. До октомври миналата година семействата, чието имущество надхвърля 1,3 милиона евро, плащаха т. нар. данък върху богатството. Той бе заменен от друг със същия таван и данъчна ставка, но изчисляван само върху притежаваните недвижими имоти, като се изключват акциите, облигациите и други авоари. Според предварителни оценки след реформата държавата ще получава около 3,2 милиарда евро по-малко.

Протестите - арена на вандализъм и агресия

Повечето демонстранти се разграничават от онези, които трошат витрини и рушат културни ценности. Определят ги като провокатори и екстремисти. Немалко хора се страхуват да излизат по улиците в дните, когато има предвидени протести. Кадрите от Шан-з-Елизе, където хора разбиват витрини на магазини, крадат и бягат, са основна тема на разговор. Говори се и за страх от полицейско насилие.

В дните на протестите животът в големите градове не се движи с обикновеното темпо. Много училища и държавни университети са затворени. Студенти и ученици също започнаха протести – срещу намеренията на кабинета на Макрон да промени формата на френския еквивалент на матурите – Le baccalaureat, от които зависи приемът в университет. Според противниците на предвижданите промени това би довело до неравни шансове на младежите да получат достъп до висше образование. Колегите им от частните университети в повечето случаи се държат настрана.

***

Успяваме да стигнем до другата страна на загражденията около централния площад. Минаваме през коледния базар, където хората трескаво затварят магазините. По главната улица, където се провеждат протестите, се разпръскват облаци сълзотворен газ.

Накрая се оказваме в кафенето на последния етаж на най-високата сграда в града. Терасите са затворени. Хората нервно потропват с крака, докато си пият кафето.

Към девет часа улиците вече са свободни. Полицаи се намират на всеки ъгъл, но не и протестиращи. От демонстрациите са останали само останки от подпалени кофи за боклук. И обещания за нови срещи по стените на сградите, написани с жълт спрей.

-----

* Този материал е създаден по проект "Генерация Z".

Коментари

Къде е Бастилията?

Всичко във Франция започва с бунт! Но къде е днес Бастилията? Всеки е хванат в една малка бастилийка и "врагът" е навсякъде. Нима трябва да се вади гилотината? Но при гилотината важи правилото "Който нож вади, от нож умира". Политиците след 1945 година като че ли бяха най-разумните в цялата френска история. Дьо Гол! Помпиду, Жискар дЕстен, дори Митеран. Но днес колоси няма. Може би защото за да има колоси-политици, трябва да има мъдреци-философи и икономисти. Някой трябва да даде приемлива рецепта и лечение за днешното общество. През 1789 жълтите жилетки са викали "Свобода, равенство, братство" Свободата днес е слободия, равенството е само в избирателните списъци, а братството - евентуално в бистрото. Като че ли има нужда най-много от справедливост и духовно извисяване. Справедливост - за да има всеки право да изяви себе си и да живее достойно, духовност - за да преодолеем алчността!

Най

Следвайте ни

 
 

Още по темата

Още от категорията

Анкета

Одобрявате ли решението България да предпочете изтребителите F-16?