Една незаконодателна резолюция на Европейския парламент от сряда предизвика в четвъртък бурни реакции на високо ниво в Русия. Председателят на парламента и външното министерство днес произнесоха гневни тиради срещу призива на евродепутатите в Страсбург да бъде спрян проектът за газопровод "Северен поток"-2.

 Резолюцията на Европейския парламент срещу реализирането на проекта "Северен поток-2" е приета под натиска на САЩ, който е проява на нелоялна конкуренция, заяви днес пред журналисти председателят на Държавната дума Вячеслав Володин, цитиран от ТАСС и БТА.

"Решението на Европейския парламент очевидно е прието под натиска на САЩ. Призивите да бъде преустановен изгодният за европейските страни и гражданите им проект прозвучаха след многократните заплахи със санкции от американския Конгрес по отношение на компаниите, участващи в изграждането на "Северен поток-2". Това не е нищо друго освен нелоялна конкуренция, поддържана от политици, които декларират принципите на демокрацията и свободната икономика", подчерта Володин. 

Още по-остра беше добре известната в България говорителка на руското външно министерство Мария Захарова. Тя предположи, че европейците или разчитат на глобалното затопляне, или са решили да минат на дърва.

"В някои страни закриват АЕЦ, а и призовават за отказ от руския газ", каза тя. "На дърва ли ще минават? Но и за тях се знае откъде трябва да бъдат взети".

"Да се обявят против енергийното сътрудничество, неговата диверсификация, придаването на действително съвременен характер на сътрудничеството - това е просто безумие за Европа, която се нуждае от енергоносители", продължи Захарова. "Ако евродепутатите разчитат на глобалното затопляне, това е добра перспектива, въпросът е само в сроковете".

Тя обвини "европейските политици", без да назовава имена, че претендират да изразяват волята на избирателите си, но са под контрола на лобистки групи и специални служби.

"Чии интереси изразяват тези хора? Ако те казват, че защитават интересите на обикновените хора, това е лъжа", добави говорителката. "Обикновеният човек се нуждае от отопление, от това отопление да бъде предоставено на оптимални цени".

"Северен поток"-2 е замислен да удвои капацитета на вече съществуваща тръба по дъното на Балтийско море, която свърза Русия пряко с Германия. Стратегическата цел на 1200-километровата тръба с годишен капацитет за пренос на 55 млрд. куб. метра газ е заедно с "Турски поток" под Черно море да пренасочи руските доставки за Европа по нови трасета, които заобикалят Украйна - в момента главната транзитна страна, с чието проевропейско ръководство Кремъл е в конфликт. Заобикалянето означава, че Киев ще бъде лишен от приходите от транзитни такси и ще изчезне рискът Русия да навреди на собствените си търговски интереси в случай, че реши да нахлуе в Украйна.

Европейският съюз е разделен по отношение на "Северен поток"-2. Докато Германия, Холандия и Австрия, чиито компании са ангажирани с газопровода, твърдят, че той е неполитическо бизнес начинание, Полша, България, Балтийските държави изтъкват, че цели да изолира Украйна, да разедини ЕС и да увеличи зависимостта му от руските доставки. София посочва, че ЕС третира по различен начин провалирия се проект "Южен поток", който трябваше да мине през България.

Европейската комисия през миналата година неуспешно се опита да поеме от името на ЕС преговорите с Русия за "Северен поток"-2, за да гарантира, че той напълно отговаря на европейските енергийни и пазарни правила. Правната служба на Съвета на ЕС, който представлява държавите членки, осуети този опит.

Междувременно, тази година, президентът на САЩ Доналд Тръмп остро критикува поименно германската канцлерка Ангела Меркел, че със "Северен поток" прави държавата си зависимо от Русия. По-рано тази седмица Държавният департамент на САЩ предупреди, че проектът вреди на интересите на западните съюзници и обслужва руски геостратегически цели.   

Резолюцията на Европарламента, която беше утвърдена с 433 гласа "за", 105 "против" и 30 "въздържали се", беше по инициатива на латвийската депутатка от Европейската народна партия Сандра Калниете.

 

Неин доклад съдържаше пакет от предложения за втвърдяване на европейската позиция спрямо Русия, отношенията с която са силно охладнели след анексията на Крим и подкрепата за сепаратиския бунт в Донбас през 2014 г.

Калниете предложи още ЕС да отмени остарялото си споразумение за партньорство и сътрудничество с Русия, да подготви нови целеви санкции срещу руски физически и юридически лица, да приеме общоевропейски "Закон Магнитски“, който да забранява издаването на визи за целия ЕС и да предвижда замразяването на активи на лица, замесени в груби нарушения на човешките права.