Ad Config - Website header

 

Article_top

"САЩ не са в позиция да диктуват на Организацията на страните износителки на петрол (ОПЕК) какво да правят!" С тези думи саудитският министър на енергетиката Халид бин Абдул Азиз ал Фалих отхвърли призивите на президента Доналд Тръмп към петролния картел да се откаже от плановете си да намалява добива и така да допринесе за по-ниски цени на черното злато.

Факт е, че за първи път държавник се опитва открито да повлияе на решение на ОПЕК при определянето на политиката на организацията за добива й. 

Преди заседанието на ОПЕК+, който включва страните от петролния картел плюс 10 производителки на черно злато, сред които е и Русия, Тръмп настоятелно призова в туит "да бъде запазено равнището на производството". В същото време водещите производителки обмисляха с колко да свият добива, за да спрат спада на цените, които се бяха стопили с 30 на сто през последните два месеца.

На срещата на ОПЕК и водещите производителки на черно злато извън петролния картел от формата ОПЕК+ във Виена на 6 и 7 декември се очерта фронт, макар и временен, срещу Тръмп, който се стреми да издейства ниски цени на горивата за американски шофьори и така да си осигури по-голяма подкрепа сред избирателите. 

Совалките на Москва

Руският енергиен министър Александър Новак, който спешно напусна Виена и се отправи в Москва, за да се върне отново в австрийската столица, очевидно успя да свърши добра работа и да обедини Рияд и Техеран в този клуб по интереси. 

Саудитците бяха в деликатно положение. От една страна Рияд вече бе получил благодарност от Тръмп, че кралството е допринесло за спада на цените. Със завидно самочувствие той написа в Туитър в края на ноември: "Колко хубаво е, че цените на петрола спадат (кажете благодаря на президента Т)".

На 23 ноември стойността на петрола сорт Брент от Северно море, чиято цена е референтна за европейския пазар, при търговията в Лондон спадна с 4,2 на сто до 59,8 долара за барел, минавайки за първи път под символичния праг от 60 долара от 27 октомври 2017 година. Рияд бе замесен в скандала с убийството на саудитския журналист Джамал Хашоги, а Тръмп засвидетелства подкрепата си към саудитския режим. От друга страна обаче Саудитска Арабия, подобно на Русия, е силно зависима за попълването на хазната си от износа на петрол и ревностно отстоява пазарния си дял.

Иран, който открито бе против свиването на производството на ОПЕК заради американските санкции, иронизира туита на Тръмп. Иранският министър на петрола Биджан Намдар Зангане заяви: "За първи път един президент на САЩ казва на ОПЕК какво трябва да прави. Американците би трябвало да са наясно, че ОПЕК не е част от тяхното министерство на енергетиката".

ОПЕК+ затяга кранчето за шест месеца

Така на заседанието на министерско равнище на ОПЕК и страните съюзнички от формата ОПЕК+ бе взето решение през следващите шест месеца картелът да намали добива с 1,2 милиона барела. Това свиване бе разпределено по следния начин: 800 000 барела дневно поемат 14-те страни членки на ОПЕК, 400 000 - 10-те партньорки, сред които е Русия. Намалението отговаря на малко над 1 процент от световното производство.

През октомври ОПЕК е произвеждал по 32,99 милиона барела дневно, според Международната агенция за енергията, а Саудитска Арабия обяви ново увеличение на производството си през ноември. 

В тези условия на 6 декември, преди решението на ОПЕК, цената на един барел петрол от сорта Брент с доставка през февруари бе 58,63 долара при търговията в Лондон, което бе с 2,93 долара по-малко спрямо закриването предходния ден.

В същото време редица анализатори посочват, че обявеното свиване на добива на петролния картел няма да бъде достатъчно, за да може пазарът да се ребалансира.

Орязването на добива, за което бе решено в края на годината, на практика бе крачка назад след увеличението му с 1 милион барела дневно, обявено в края на юли. Тогава ОПЕК реши, че на пазара ще настъпи недостиг заради санкциите срещу иранското черно злато. 

Според иранския министър на петрола повечето членки на ОПЕК биха искали цена между 60 и 70 долара за барел. За Русия диапазон от 55-65 долара за барел би действал стабилизиращо и за производители, и за потребителите, съдейки по изявлението на нейния енергиен министър Новак. 

Близкоизточните страни пък могат да оцелеят при спад на цените на петрола до 50 долара за барел, но тази цена не е справедлива. Това бе коментар на министъра на петрола и природния газ на Оман Мохамед бин Хамад ар Румхи. "Знаете, че през лятото у нас, в страните от Залива, температурата се вдига до 55 градуса по Целзий. За да преживеем това, ние търсим спасение в помещения с климатици. Същото е и с цената. Ако тя спадне до 50 долара за барел, то ние ще успеем да намери зона на комфорт и да оцелеем", каза оманският министър, отговаряйки на въпрос дали понижена цена до 50 долара за барел ще устройва ОПЕК+.

Комфорт за едни, натиск за други

Международната рейтингова агенция Мудис (Moody's) прогнозира, че световните цени на петрола ще се движат в диапазона 50-70 долара за барел до 2020 година. Експертите на Мудис очакват сделката на ОПЕК и Русия да балансира търсенето и предлагането и да стабилизира стойността на черното злато.

Те коментираха, че неотдавнашната нестабилност на цените на петрола отразява опасенията на играчите на пазара от забавения растеж на световната икономика, от увеличението на добива в Саудитска Арабия и Русия, както и от спада на търсенето, повишението на курса на долара и смесените сигнали за санкциите срещу Иран. Средната цена на петрола на ОПЕК в началото на януари тази година бе близо 65 долара за барел, а в края на годината спадна под 60 долара за барел.

Дали Тръмп би могъл да осигури комфорт и по-ниски цени на горивата в САЩ?

Тази година ще бъде паметна за петролната промишленост на САЩ, защото за първи път от 75 години страната стана нетен износител. През първата седмица на декември най-голямата икономика в света е продавала 211 000 барела петрол и петролни продукти дневно повече, отколкото е внасяла.

Според прогнози на експерти САЩ няма да могат дълго да удържат тази лидерска позиция и в скоро време ще продължат да внасят повече, отколкото изнасят. През 2018 година вносът е надхвърлял износа средно с 3 милиона барела на ден, а през 2005 година показателят е достигнал пик от над 12 милиона барела на ден.

След петролния шок от 1973 година САЩ се опитват да намалят зависимостта си от вноса на петрол и за целта през 1975 година въвеждат забрана за износа му. Бумът на шистовия петрол обаче коренно промени ситуацията и от 2000 година страната се възползва от нови методи на хидравлично разбиване и хоризонтално сондиране, за да разработва все повече находища. В Тексас, Ню Мексико, Северна Дакота и Пенсилвания непрекъснато никнат нови кладенци.

Сега САЩ добиват средно 11,7 милиона барела на ден и могат лесно да се конкурират с Русия. Според Международната агенция за енергия през октомври Русия е добивала по 11,4 милиона барела на ден, а Саудитска Арабия - по 10,75 милиона барела на ден. 

Благодарение на изобилието на петрол на международните пазари средната цена по бензиностанциите в САЩ на един галон (3,8 литра) бензин от най-използвания в края на годината бе 2,51 долара след спада си с 40 цента през предходните три месеца. 

Битката за клиенти се изостря

Саудитска Арабия, която от дълги години задава тона в ОПЕК, направи много ловък маньовър - хем намали добива си с 500 000 барела дневно, хем реши рязко да свали цените за клиентите си от главния пазар на страната - Азия.

Най-популярната марка саудитски петрол - Arab Light - ще поевтинее с 1 долар през януари от началото на идната година.

Играчите на пазара очакваха да има спад на цените на саудитския петрол, но обявените понижения надминаха всички прогнози, подчертавайки острата конкуренция сред партньорите в петролния картел.

Очевидно Саудитска Арабия се стреми да спре притока на американски петрол на своя традиционен пазар, след като производството на шистов петрол изпреварва нарастването на глобалното търсене, предизвиквайки свръхпредлагане на американския пазар, а свръхобемите оттам "преливат" зад граница.

Според данни на министерството на енергетиката на САЩ обемът на износа на петрол е достигнал исторически рекорд от 3,2 милиона барела дневно. 

Наблюдателите на петролния пазар се въздържат от прогнози кой ще се окаже печеливш от затягането на кранчето на ОПЕК+ и каква цена на черното злато може да удовлетворява хем производителите, хем потребителите. Една от причините е, че пазарната логика, според която предлагането и търсенето определят цената, до голяма степен става подвластна на политически натиск и задкулисни пазарлъци.

*Румена Вълчева е автор на Българската телеграфна агенция

 
Снимка архив БГНЕС.

"САЩ не са в позиция да диктуват на Организацията на страните износителки на петрол (ОПЕК) какво да правят!" С тези думи саудитският министър на енергетиката Халид бин Абдул Азиз ал Фалих отхвърли призивите на президента Доналд Тръмп към петролния картел да се откаже от плановете си да намалява добива и така да допринесе за по-ниски цени на черното злато.

Факт е, че за първи път държавник се опитва открито да повлияе на решение на ОПЕК при определянето на политиката на организацията за добива й. 

Преди заседанието на ОПЕК+, който включва страните от петролния картел плюс 10 производителки на черно злато, сред които е и Русия, Тръмп настоятелно призова в туит "да бъде запазено равнището на производството". В същото време водещите производителки обмисляха с колко да свият добива, за да спрат спада на цените, които се бяха стопили с 30 на сто през последните два месеца.

На срещата на ОПЕК и водещите производителки на черно злато извън петролния картел от формата ОПЕК+ във Виена на 6 и 7 декември се очерта фронт, макар и временен, срещу Тръмп, който се стреми да издейства ниски цени на горивата за американски шофьори и така да си осигури по-голяма подкрепа сред избирателите. 

Совалките на Москва

Руският енергиен министър Александър Новак, който спешно напусна Виена и се отправи в Москва, за да се върне отново в австрийската столица, очевидно успя да свърши добра работа и да обедини Рияд и Техеран в този клуб по интереси. 

Саудитците бяха в деликатно положение. От една страна Рияд вече бе получил благодарност от Тръмп, че кралството е допринесло за спада на цените. Със завидно самочувствие той написа в Туитър в края на ноември: "Колко хубаво е, че цените на петрола спадат (кажете благодаря на президента Т)".

На 23 ноември стойността на петрола сорт Брент от Северно море, чиято цена е референтна за европейския пазар, при търговията в Лондон спадна с 4,2 на сто до 59,8 долара за барел, минавайки за първи път под символичния праг от 60 долара от 27 октомври 2017 година. Рияд бе замесен в скандала с убийството на саудитския журналист Джамал Хашоги, а Тръмп засвидетелства подкрепата си към саудитския режим. От друга страна обаче Саудитска Арабия, подобно на Русия, е силно зависима за попълването на хазната си от износа на петрол и ревностно отстоява пазарния си дял.

Иран, който открито бе против свиването на производството на ОПЕК заради американските санкции, иронизира туита на Тръмп. Иранският министър на петрола Биджан Намдар Зангане заяви: "За първи път един президент на САЩ казва на ОПЕК какво трябва да прави. Американците би трябвало да са наясно, че ОПЕК не е част от тяхното министерство на енергетиката".

ОПЕК+ затяга кранчето за шест месеца

Така на заседанието на министерско равнище на ОПЕК и страните съюзнички от формата ОПЕК+ бе взето решение през следващите шест месеца картелът да намали добива с 1,2 милиона барела. Това свиване бе разпределено по следния начин: 800 000 барела дневно поемат 14-те страни членки на ОПЕК, 400 000 - 10-те партньорки, сред които е Русия. Намалението отговаря на малко над 1 процент от световното производство.

През октомври ОПЕК е произвеждал по 32,99 милиона барела дневно, според Международната агенция за енергията, а Саудитска Арабия обяви ново увеличение на производството си през ноември. 

В тези условия на 6 декември, преди решението на ОПЕК, цената на един барел петрол от сорта Брент с доставка през февруари бе 58,63 долара при търговията в Лондон, което бе с 2,93 долара по-малко спрямо закриването предходния ден.

В същото време редица анализатори посочват, че обявеното свиване на добива на петролния картел няма да бъде достатъчно, за да може пазарът да се ребалансира.

Орязването на добива, за което бе решено в края на годината, на практика бе крачка назад след увеличението му с 1 милион барела дневно, обявено в края на юли. Тогава ОПЕК реши, че на пазара ще настъпи недостиг заради санкциите срещу иранското черно злато. 

Според иранския министър на петрола повечето членки на ОПЕК биха искали цена между 60 и 70 долара за барел. За Русия диапазон от 55-65 долара за барел би действал стабилизиращо и за производители, и за потребителите, съдейки по изявлението на нейния енергиен министър Новак. 

Близкоизточните страни пък могат да оцелеят при спад на цените на петрола до 50 долара за барел, но тази цена не е справедлива. Това бе коментар на министъра на петрола и природния газ на Оман Мохамед бин Хамад ар Румхи. "Знаете, че през лятото у нас, в страните от Залива, температурата се вдига до 55 градуса по Целзий. За да преживеем това, ние търсим спасение в помещения с климатици. Същото е и с цената. Ако тя спадне до 50 долара за барел, то ние ще успеем да намери зона на комфорт и да оцелеем", каза оманският министър, отговаряйки на въпрос дали понижена цена до 50 долара за барел ще устройва ОПЕК+.

Комфорт за едни, натиск за други

Международната рейтингова агенция Мудис (Moody's) прогнозира, че световните цени на петрола ще се движат в диапазона 50-70 долара за барел до 2020 година. Експертите на Мудис очакват сделката на ОПЕК и Русия да балансира търсенето и предлагането и да стабилизира стойността на черното злато.

Те коментираха, че неотдавнашната нестабилност на цените на петрола отразява опасенията на играчите на пазара от забавения растеж на световната икономика, от увеличението на добива в Саудитска Арабия и Русия, както и от спада на търсенето, повишението на курса на долара и смесените сигнали за санкциите срещу Иран. Средната цена на петрола на ОПЕК в началото на януари тази година бе близо 65 долара за барел, а в края на годината спадна под 60 долара за барел.

Дали Тръмп би могъл да осигури комфорт и по-ниски цени на горивата в САЩ?

Тази година ще бъде паметна за петролната промишленост на САЩ, защото за първи път от 75 години страната стана нетен износител. През първата седмица на декември най-голямата икономика в света е продавала 211 000 барела петрол и петролни продукти дневно повече, отколкото е внасяла.

Според прогнози на експерти САЩ няма да могат дълго да удържат тази лидерска позиция и в скоро време ще продължат да внасят повече, отколкото изнасят. През 2018 година вносът е надхвърлял износа средно с 3 милиона барела на ден, а през 2005 година показателят е достигнал пик от над 12 милиона барела на ден.

След петролния шок от 1973 година САЩ се опитват да намалят зависимостта си от вноса на петрол и за целта през 1975 година въвеждат забрана за износа му. Бумът на шистовия петрол обаче коренно промени ситуацията и от 2000 година страната се възползва от нови методи на хидравлично разбиване и хоризонтално сондиране, за да разработва все повече находища. В Тексас, Ню Мексико, Северна Дакота и Пенсилвания непрекъснато никнат нови кладенци.

Сега САЩ добиват средно 11,7 милиона барела на ден и могат лесно да се конкурират с Русия. Според Международната агенция за енергия през октомври Русия е добивала по 11,4 милиона барела на ден, а Саудитска Арабия - по 10,75 милиона барела на ден. 

Благодарение на изобилието на петрол на международните пазари средната цена по бензиностанциите в САЩ на един галон (3,8 литра) бензин от най-използвания в края на годината бе 2,51 долара след спада си с 40 цента през предходните три месеца. 

Битката за клиенти се изостря

Саудитска Арабия, която от дълги години задава тона в ОПЕК, направи много ловък маньовър - хем намали добива си с 500 000 барела дневно, хем реши рязко да свали цените за клиентите си от главния пазар на страната - Азия.

Най-популярната марка саудитски петрол - Arab Light - ще поевтинее с 1 долар през януари от началото на идната година.

Играчите на пазара очакваха да има спад на цените на саудитския петрол, но обявените понижения надминаха всички прогнози, подчертавайки острата конкуренция сред партньорите в петролния картел.

Очевидно Саудитска Арабия се стреми да спре притока на американски петрол на своя традиционен пазар, след като производството на шистов петрол изпреварва нарастването на глобалното търсене, предизвиквайки свръхпредлагане на американския пазар, а свръхобемите оттам "преливат" зад граница.

Според данни на министерството на енергетиката на САЩ обемът на износа на петрол е достигнал исторически рекорд от 3,2 милиона барела дневно. 

Наблюдателите на петролния пазар се въздържат от прогнози кой ще се окаже печеливш от затягането на кранчето на ОПЕК+ и каква цена на черното злато може да удовлетворява хем производителите, хем потребителите. Една от причините е, че пазарната логика, според която предлагането и търсенето определят цената, до голяма степен става подвластна на политически натиск и задкулисни пазарлъци.

*Румена Вълчева е автор на Българската телеграфна агенция

Коментари

Най

Следвайте ни

 
 

Още по темата

Още от категорията

Анкета

Одобрявате ли решението България да предпочете изтребителите F-16?