Предложението на "Воля" за видеонаблюдение на всички секции в изборния ден, което управляващите подкрепиха на първо четене на промените в Изборния кодекс, разбира се, не е оригинална идея. Няколко държави по света са ползвали инсталирането на камери като метод за гарантиране прозрачността на вота през последните години. Списъкът не е дълъг - в крайна сметка технологичната възможност не съществува от много време - но е показателен:

Русия, Украйна, Грузия, Азербайджан, Сиера Леоне, Колумбия, Албания, Индия

Или най-вече държави, в които доверието в изборния процес е подкопано от години, при които след изборите международните наблюдатели рядко са ласкателни и при които винаги има съмнения за големи изборни манипулации.

При тези все "светли" примери е малко странно, че "евроатлантическата" партия ГЕРБ подкрепя идеята с лека ръка.

Объркани от собствения си законопроект, от "Воля" също дадоха стъпка назад и се съгласиха с идеята на "Обединени патриоти" наблюдението да е само при преброяването. Тя още не е приета и обсъдена, това ще стане между двете четения в закона.

Но второ четене на Изборния кодекс идва бързо - управляващите искат да приемат промените, защото влизат в срока 6 месеца преди изборите, в който Венецианската комисия препоръчва да не се правят редакции на изборните правила. И текстът за уеб камерите в секциите може да бъде претупан и да влезе в закона неусетно.

А не е отговорено на няколко ключови въпроса, свързани с тази промяна.

Колко ще струва?

Русия е досега най-голямата държава в света, сложила уеб камери във всички свои над 90 000 секции по време на избори. Това е струвало 15 милиарда рубли, или 444 милиона долара.

"Но Русия е огромна!" - да, но и 444 млн. долара са огромна сума. На последните избори в България секциите бяха около 12 500, т.е. около 1/7 от руските. Да се правят подобни сравнения не е пълноценна индикация на сумата, но като груба идея, ако поставянето на уеб камери и създаването на система, която позволява всеки да гледа през сайтовете на районните избирателни комисии всяка секция на живо (средно по 400 на РИК), би струвало на България над 60 млн. долара. Това е двойно на сегашната цена на вота. 

Според управляващите обаче голяма част от инфраструктурата вече съществува - в България се гласува най-вече в класните стаи, а много от тях са оборудвани с камери.

Колко точно? Нямаме информация по този въпрос, тъй като засега поставянето на камери не се следи от Министерството на образованието. Въпросът се обсъжда през последните няколко години, като първоначално се спрягаше идеята да има камери във всяка класна стая. Родители и специалисти обаче се притесниха от тази идея и управляващите бързо дадоха на заден.

Знаем, че много от елитните училища в България (т.е. около 20-ина) имат камери. Което означава, че сме сигурни за може би стотина секции? В голяма част от страната обаче камери със сигурност няма. Какъв процент от тази инфраструктура е предварително налице е пълна неизвестна.

Освен камерите (които всъщност не са скъпи, защото ще снимат с ниска резолюция, както обясни Данаил Кирилов от ГЕРБ) друг ключов разход е огромното количество трафик.

Независимо дали излъчването ще е през целия изборен ден или само при преброяването (което продължава понякога почти толкова дълго), излъчването на видео от 12 500 секции и даване на възможност на всеки да гледа през сайтовете на РИК е също скъпо удоволствие. Колко точно? Не знаем.

Не са предвидени и разходите по транспорт, монтаж, поддръжка, прокарване на мрежи на нужните места, електричество, човешки ресурс.

Но и от "Воля" не са направили оценка на въздействието, време за такава практически неща няма. Напълно възможно е законът да бъде приет утр, и след 6 месеца България и българският данъкоплатец да получи тлъста сметка за удоволствието да гледа пикселизирани фигурки в класна стая.

Какви ще са последствията?

В горния списък Грузия например не дава свободен достъп до камерите си - тях ги наблюдава само де юре независимата Централна избирателна комисия. Не е така обаче в Русия, Азербайджан и други държави.

В Азербайджан тази година за пети път ще се наблюдава вотът - само в ограничен брой секции (около 15%), както е било и досега. Но през годините са натрупани достатъчно данни, за да могат специалисти наблюдатели да направят някои изводи за употребата на камери.

  1. Наблюдаването на изборния процес може да заплаши тайната на вота - да, при камери с ниска резолюция няма да видите как е гласувал някой. Но дали някой конкретен човек е гласувал или не също е част от тайната на вота и така могат да бъдат следени тези, принудени да гласуват "под строй".
  2. Камерите могат да намалят избирателната активност - хората не харесват да бъдат наблюдавани. Азербайджан показва обаче, че хората могат да свикнат да бъдат наблюдавани, след няколко вота под камери активността се възстановява.
  3. Камерите дават ограничена гледна точка - представете си го, малка уеб камера в ъгъла на голяма класна стая. Всеки, който е склонен към манипулации, ще знае къде да се скрие, за да не бъде видян. Очевидни манипулации като изхвърляне на бюлетини ще се виждат лесно, но не и манипулации на списъка или на преброяването. Няма да виждате какво пишат с химикал членовете на СИК.
  4. Употребата ще натовари изборния процес.
  5. Камерите трябва да бъдат съхранявани и поддържани между изборите, което са допълнителни разходи. Накрая ще се окаже, че отхвърлената идея за камери във всяко училище ще бъде наложена не през образователния закон, а през Изборния кодекс.
  6. Не е ясно дали ще има записи - както е написано предложението в момента, не се предвижда запис, нито кой ще ги съхранява, кой ще има достъп до тях и кога. В момента, в който живото излъчване свърши, последните 8, 10 или 12 часа запис изчезват. Съхраняването на записи пък е допълнителен разход.
  7. Когато има записи, те се крият - в много от горните примери е имало ограничен, забавен или никакъв достъп до записите. Отказвано е дори да се прилагат записи при жалби за нарушения на изборния процес, т.е. евентуалната им употреба за разкриване на манипулации е ограничена.

От ГЕРБ знаят всичко това.

"Аз бих предпочел да не се прави този експеримент. Като правим експерименти в изборите, нека да са обосновани, да са плод и резултат на едно дълго обмисляне", заяви вчера председателят на правната комисия Данаил Кирилов.

И добави, че според него този метод, ако бъде приет, ще бъде критикуван и после ще отпадне за следващия вот. 

И, забележете - скъпа технологична идея, която не дава ясни резултати и не се практикува по света, се приема с лекота. Друга скъпа технологична идея, която е в закона ни от години, е твърде сложна за имплементация - машинното гласуване.

Това означава, че управляващите са готови да подкрепят претупана, прибързана, скъпа, високонатоварваща идея, вдъхновена от държави, известни с изборните си нарушения, с ясното съзнание, че тя вероятно ще бъде ползвана веднъж и отхвърлена след това. Защо? За да ни се създаде фалшиво чувство за един по-честен вот.