Ad Config - Website header

 

Article_top

България е изправена преди нова проверка на Европейския съюз заради проекта за изграждане на руската газопреносна система въпреки факта, че предишният подобен опит завърши с провал, пише Андрю Ретман в статия за EU Observer.

Заместник-председателят на Европейската комисия и европейски комисар по междуинституционалните отношения и администрацията Марош Шефчович увери, че Европейската комисия „няма да подкрепи" плана, ако новата „тръба" не отговаря на условията на Брюксел. В същото време той добави, че ЕК ще „реагира в съответствие с правомощията си", ако България подкопае енергийната сигурност на ЕС. София иска да построи 484-километров тръбопровод, наречен „Турски поток-2". Чрез него Москва ще може да увеличи продажбите на природен газ за Европа, като заобиколи Украйна, Полша и други източноевропейски страни.

Друг руски проект, „Северен поток 2", ще преминава през Балтийско море и ще позволи на Кремъл да транспортира газ в Германия, избягвайки транзита през украинската територия. Това прави региона на Източна Европа, някога под контрола на Русия, по-малко защитен. В края на краищата, руското правителство може по всяко време да спре доставките за непокорните си съседни държави и в същото време да поддържа нормален приток на газ към Западна Европа.

Военният реваншизъм на Кремъл засилва страха от разгръщането на подобен сценарий на фона на провокации и агресия на руската армия в балтийските и черноморските региони. „Северен поток-2“ и разширяването на „Турски поток“ само ще засилят зависимостта на ЕС от Русия", заяви американският дипломат Франсис Фенън.

„Тези тръбопроводи са политически инструменти. Руската държава използва енергията, за да постигне политически цели", каза той. 

Междувременно ЕС имаше усещане за дежа вю. По-рано България и Русия се опитаха да изпълнят по-амбициозния проект „Южен поток", който трябваше да позволи транспортирането на руския газ в Европа през Черно море.

през 2014 г. Кремъл се отказа от него поради съпротивата на Европейската комисия, която постанови, че новата „тръба" нарушава законите на единния пазар. Българският парламент вече одобри изграждането на „Турски поток-2“. Но София все още трябва да представи подробен проект на Европейската комисия. Ако българското разклонение на газопровода има за цел да създаде търговски център, чрез който не само ще се продава руски газ, но и енергийни източници от други доставчици, тогава според Шефчович ЕС няма да има оплаквания. Но ако той е необходим, само за да бъде „изпомпван руски газ в Австрия, Италия или други страни от ЕС“, тогава Брюксел няма да даде разрешение за неговото изграждане.

„Ако се окаже, че проектът е само транзитен газопровод и няма да бъде част от балканския газов възел, тогава Европейската комисия няма да го подкрепи", категоричен бе Шефчович, пише "Фокус".

 

България е изправена преди нова проверка на Европейския съюз заради проекта за изграждане на руската газопреносна система въпреки факта, че предишният подобен опит завърши с провал, пише Андрю Ретман в статия за EU Observer.

Заместник-председателят на Европейската комисия и европейски комисар по междуинституционалните отношения и администрацията Марош Шефчович увери, че Европейската комисия „няма да подкрепи" плана, ако новата „тръба" не отговаря на условията на Брюксел. В същото време той добави, че ЕК ще „реагира в съответствие с правомощията си", ако България подкопае енергийната сигурност на ЕС. София иска да построи 484-километров тръбопровод, наречен „Турски поток-2". Чрез него Москва ще може да увеличи продажбите на природен газ за Европа, като заобиколи Украйна, Полша и други източноевропейски страни.

Друг руски проект, „Северен поток 2", ще преминава през Балтийско море и ще позволи на Кремъл да транспортира газ в Германия, избягвайки транзита през украинската територия. Това прави региона на Източна Европа, някога под контрола на Русия, по-малко защитен. В края на краищата, руското правителство може по всяко време да спре доставките за непокорните си съседни държави и в същото време да поддържа нормален приток на газ към Западна Европа.

Военният реваншизъм на Кремъл засилва страха от разгръщането на подобен сценарий на фона на провокации и агресия на руската армия в балтийските и черноморските региони. „Северен поток-2“ и разширяването на „Турски поток“ само ще засилят зависимостта на ЕС от Русия", заяви американският дипломат Франсис Фенън.

„Тези тръбопроводи са политически инструменти. Руската държава използва енергията, за да постигне политически цели", каза той. 

Междувременно ЕС имаше усещане за дежа вю. По-рано България и Русия се опитаха да изпълнят по-амбициозния проект „Южен поток", който трябваше да позволи транспортирането на руския газ в Европа през Черно море.

през 2014 г. Кремъл се отказа от него поради съпротивата на Европейската комисия, която постанови, че новата „тръба" нарушава законите на единния пазар. Българският парламент вече одобри изграждането на „Турски поток-2“. Но София все още трябва да представи подробен проект на Европейската комисия. Ако българското разклонение на газопровода има за цел да създаде търговски център, чрез който не само ще се продава руски газ, но и енергийни източници от други доставчици, тогава според Шефчович ЕС няма да има оплаквания. Но ако той е необходим, само за да бъде „изпомпван руски газ в Австрия, Италия или други страни от ЕС“, тогава Брюксел няма да даде разрешение за неговото изграждане.

„Ако се окаже, че проектът е само транзитен газопровод и няма да бъде част от балканския газов възел, тогава Европейската комисия няма да го подкрепи", категоричен бе Шефчович, пише "Фокус".

Коментари

Най

Следвайте ни

 
 

Още по темата

Още от категорията

Анкета

Одобрявате ли решението България да предпочете изтребителите F-16?