Една от най-обсъжданите вражди в съвременната българска литература изглежда приключи с хепиенд след изненадващ сюжетен ход. Милен Русков поиска прошка от Георги Господинов - и го направи на Годишните награди на Столичната библиотека на 18 декември.

По традиция носителят на приза „Писател на годината“ от предходната година (Милен Русков) връчва отличието на новия лауреат (Георги Господинов). Така двамата се оказаха пред микрофоните и пред десетки зрители, между които бяха някои от най-авторитетните български автори.

„Казах едни работи, които не трябваше", започна Русков, връчвайки на Господинов отличието за най-четен писател на библиотеката през 2018-а.

Напрежението между двамата стана публично известно през 2014-а, когато Милен Русков говори в интервю за сп. „Биограф“ за „демократските свински черва“ и че„нов вид ченгета окупират литературата“ - и без да споменава името на Господинов, стана ясно, че визира него.

„Връзкарите са създали мрежи, при които се обслужват едни-други през фондации и други сладки неща и гледат да не пропускат никакъв ресурс навън – каза преди четири години Русков. – Те са окупирали всички ресурси и ако не сте един от тях, те просто няма да ви пуснат в литературата. (…) Аз наричам тези хора „демократските свински черва”. Те са от новия вид „ченгета”. Ако някой мисли, че с ченгетата се свършва през 1990 г. – не, не е така. След 1990 г. има ново поколение, нов вид „ченгета”. Те участват в разни полумасонски „приятелски кръгове” и организации и са окупирали много области. Мен в частност ме интересува литературата. Те са завзели ресурсите в тази област, разделят си ги един на друг и се стремят да не допуснат никой външен човек в това поле. Най-страшното за тях е да се появи добър писател, защото тогава рискуват да бъдат изместени.“

През годините Георги Господинов нито веднъж не коментира взаимоотношенията си с Милен Русков.

Днес Милен Русков видимо съжалява за тези свои думи – и развълнувано сподели на наградите в Столичната библиотека, че Георги Господинов е един от най-големите български писатели и пише великолепни произведения, затова се радва, че тъкмо той получава отличието.

Годишни награди на Столична библиотека

Писател на годината 2018

Георги Господинов - „Физика на тъгата“, „Естествен роман“, „Всичките наши тела“

Най-четени съвременни български писатели в Столична библиотека

Владимир Зарев - Трилогията „Битието“, „Изходът“, „Законът“ и „Орлов мост“
Алек Попов - „Сестри Палавееви“, „Сестри Палавееви: по пътя към Новия свят“ и „Мисия Лондон“
Захари Карабашлиев - „Хавра“, „18 процента сиво, Не толкова кратка история на самолета“
Венета Райкова - „Вещицата“, „Инсомния“, „Вендета“

Писател на годината - детски автор 2018

Божана Апостолова - поредицата за „Малката Божана“

Най-четени съвременни детски писатели в Столична библиотека

Радостина Николова - поредицата за „Мотовете“
Мая Дългъчева - „Топлото човече“, „На какво ухае зимата“, „приказки от Оная гора“

Най-четен автор на научна и научно-популярна литература в Столична библиотека

Николай Овчаров - „Археолог от „Осанна!“ до „Разпни го!“, „Велики Преслав могъщият“, „Един археолог пътешества по света“, „Корабоплаването по българското черноморско крайбрежие (ХIV-ХIХ век)“, „Некрополът“, „Образът и подобието“, „Орфей – оракулът на Татул“, „Перперикон и околните твърдини през Средновековието“, „По долината на р. Искър от София до Самоков“, „Победите на цар Калоян 1197-1207“, „Предречено на Перперикон“, „Проучвания върху Средновековието и по-новата история на Вардарска Македония“, „Цар Иван Александър Асен. Миротворецът“, „Цар Иван Шишман – защитникът на отечеството“, „Цар Иван Шишман предател или светец“, „Цар Калоян – пълководецът“, „Царственият Търновград, Шифърът на Перперикон“

Юлияна Антонова-Мурата - „Моши моши, Япония“

Анна Заркова - „Големите убийства в България“, „Големите убийства"

"Площад Славейков"