Когато преди три години Китай прекрати политиката си на рестриктивно семейно планиране, имаше очаквания, че двойките ще започнат по-често да имат второ дете, за да се забави темпото на застаряване на населението в най-многолюдната държава в света. Но това не се случи, обяснява китайският анализатор Юн Ву пред Би Би Си.

Намаляващата раждаемост е една от основните теми днес в Китай - ситуацията изглежда кризисна.

След десетилетия на политика на намаляване на тогава бързо растящото население сега държавната пропаганда напълно обръща посланията си и новият лозунг е: "Правете деца за страната си".

Новите мерки, които се обсъждат включват увеличаване на продължителността на майчинството, както и насърчаване на китайците да имат и второ дете с данъчни облекчения или парични стимули, пише Би Би Си.

Държавната политика за налагането на модела на семейство с едно дете започна през 1979 г., година, в която бяха извършени големи икономически реформи. Тя беше провеждана често и чрез насилствени методи като китайците, които се осмеляваха да имат повече деца бяха глобявани, губеха работата си или дори се стигаше до принудителни аборти или стерилизации.

Но преди едно десетилетие коефициентът на раждаемостта рязко започна да пада.

Дълги години Китай извличаше демографски дивиденти - нейното огромно население (около една пета от световното) означаваше много работна ръка и управляеми количества много млади и много възрастни хора. И такава демографска структура беше много важна за осъществяването на бързото икономическо развитие на страната.

Но всичко това сега изчезва. И при това бързо.

За да може Китай да продължи икономическото си развитие и да осигурява възрастните хора, тенденциите трябва да се променят и да са спре спадът на раждаемостта.

Краят на политиката на едното дете през 2015 г. целеше точно това, но данните показват, че очакваното не се случва - въпреки че китайците вече са свободни да имат повече деца, младите хора не го искат.

Колко голям проблем е ниската раждаемост?

Според Националното статистическо бюро на Китай през 2016 г. е имало 17,86 раждания и китайското население се е увеличило с 1,31 млн. като коефициентът на раждаемостта е бил 12,95 промила - най-добрият от 2001 г.

Но през 2017 г., когато вече би трябвало да се наблюдава пълният ефект от възможността китайците да имат и второ дете, е имало 17 230 000 раждания, спад от 630 хил. в сравнение с 2016 г., а коефициентът на раждаемостта е паднал до 12,43 промила.

Това е дори и по-лошо от най-песимистичните прогнози преди въвеждането на новата политика за раждаемостта.

Прогнозите за бъдещето изглеждат още по-мрачни:

- раждаемостта ще продължи да пада и след 2018 г.

- през следващите 10 години броят на китайските жени между 23 и 30 години ще намалее с 40 на сто

- след 10 години ще има само 8 млн. раждания на година

Подобни перспективи притесниха управляващата комунистическа партия. На 6 август официозът отдели на темата цяла страница като имаше и редакционен коментар, озаглавен "Да имаш деца е семеен въпрос, но и национален въпрос". В статията се казваше, че държавата има нужда от нови демографски политики, за да се справи с отражението на ниската раждаемост върху икономиката. Това предизвика големи обсъждания в медиите в Китай.

В статия във всекидневника "Синхуа" имаше предложение от двама учени, което разбуди духовете. Тяхната идея беше да се създаде фонд "Раждаемост", в който всеки под 40 години да внася пари. И ако двойка реши да има второ дете, може да изтегли пари от фонда. В противен случай ще трябва да чака до пенсионирането си, за да си получи парите.

Много от критиците на предложението го определиха като несправедливо и ненужно.

Други призоваха правителството да потърси какви са причините младите да не искат повече от едно дете вместо хората да бъдат финансово наказвани.

Защо е толкова спешно?

Китай бързо се превръща в застаряваща държава.

Освен че пада раждаемостта, удължава се и продължителността на живота. Когато политиката на едното дете беше въведена, средната продължителност на живота беше 66 години, днес вече е 76 г. Всичко това ще се окаже тежък товар за икономиката на Китай в близките десетилетия.

Според националната статистика на държавата броят на хората между 15 и 64 години е стигнал 1 млрд. през 2013 г., но сега бързо намалява като това е трайна тенденция.

В същото време броят на старите хора расте. През 2017 г. населението на Китай е било 1,39 млрд, от тях хората на 65 години са били 158 млн., или 11,4 на сто.

Дефиницията на ООН за държава със застаряващо население е, когато 7 на сто от хората са над 65 г. Ревизията на ООН от 2017 г. на Прогнозите за населението на Земята предвижда, че към 2030 г. 17,1 на сто от китайците ще са над 65-годишни.

Защо китайците не искат повече деца?

Много от младите китайци, които са родени и отрасли през трите десетилетия, в които се провеждаше рестриктивната политика на семейно планиране и в които стана икономическият разцвет на страната, имат съвсем различни нагласи от родителите си. Те са свикнали да бъдат център на вниманието и да имат много по-голяма лична свобода и да са материално задоволени.

Те вече се женят много по-късно, ако въобще се женят, имат деца по-късно, ако въобще имат деца, и са много по-фокусирани върху кариерите си и собственото си щастие - това е тенденция, която не е характерна само за Китай. Когато започнат да мислят дали да създадат семейство, се появява големият въпрос дали могат да си го позволят. Според изследвания средно отглеждането на дете в града струва над половината от дохода на китайското семейство. Детските градини винаги са препълнени, така че много трябва да се разчита на помощта на бабите и дядовците. Има ипотеки и други задължения - така че да имаш дете е битка, да имаш още едно изисква допълнителни усилия и подкрепа.

"Нашето поколение носи огромен товар - остаряващите ни родители, малките ни деца, кариерите ни. Всичко това в комбинация може да ни събори", казва около 30-годишна китайка, която има вече петгодишен син, но тя и съпругът ѝ са решили, че няма да имат второ дете.  Тя обяснява и че липсата на детски градини е голям проблем, така че трябва да се наеме бавачка и "молим родителите ни да я наглеждат".

Как се развиват нещата през годините

1979 г. - правителството насърчава двойките да имат само по едно дете

1982 г. - семейното планиране става централна държавна политика

2000 г. - двойките могат да имат второ дете, ако и двамата родители са единствени деца

2013 г. - двойките могат да имат второ дете, ако единият родител е единствено дете

2015 г. - краят на ограничението за раждането на едно дете

Всички преброявания след 90-те години показват бърз спад на коефициента на раждаемост - по-нисък от 2,1, който е необходим за да има запазване на възпроизводството на населението.

Но реалните данни дълго се оспорват. Например преброяването от 2000 г. показва, че коефициентът на раждаемостта е опасно нисък - 1,22, но властите, ангажирани със семейното планиране твърдят, че е 1,8 като твърдят, че много от ражданията не са регистрирани.

Възможно ли е сигналите да са били пренебрегвани и действията сега да са закъснели?

Дори и днес не е ясно колко достоверни са данните за раждаемостта. Според някои коефициентът е 1,2-1,4. Според други - между 1,5 и 1,7 - по-нисък от този в САЩ, където е 1,8 или Индия - 2,3.

Богатство ли са две деца?

Едно от нещата, които все пак се е променило, е възможността да се води открита дискусия за демографските въпроси. Някои експерти предлагат да се използва между 2 и 5 на сто от БВП, за да се насърчава раждаемостта - и чрез намаляване на данъците и чрез кешови плащания.

Според други хората трябва да могат да имат толкова деца, колкото решат. Има и много пропаганда, която предизвиква присмех.

"Едно дете ви прави бедно, две деца ви правят богати" - много е скоро за такива лозунги, имаме нужда малко да дишаме", пише един потребител в социалните мрежи.

"Ще съжалявате, ако нямате деца и няма кой да се грижи за вас като остареете" - този лозунг е точно обратното на това, на което ни учеха, докато растяхме - да се женим късно и да имаме малко деца. Промяната е твърде бърза", оплаква се друг.

И това е промяната - китайците мислят по-свободно и независимо и лесно не се подават на пропагандата и държавните инициативи.

Живеят вече повече за себе си, отколкото за страната си, пише Би Би Си.