- Изборният кодекс е отворен за ново ограничаване на машинното гласуване, елиминиране на практика на електронното дистанционно такова, но има предложения за изчистване на избирателните списъци, за камери в секциите, за премахване на номерата пред партиите в бюлетината и др. Какво, г-н Стойчев, от всички тези неща може реално да спомогне за подобряване на изборния процес?

- За да се постигне по-голяма прозрачност в изборния процес трябва да се променят правилата в посока тяхното опростяване. Кодификацията създава много възможности не само за нарушения, но и за усложняване на изборния процес в такава степен, че води до множество грешки в протоколите. Когато се кодифицира закон за произвеждане на избори се орязва до голяма степен възможността администрацията да реагира при възникване на грешки и проблеми. Сега има йерархична структура – пишат се разяснения, тълкувания и т.н., което изключително много усложнява процеса. Получават се различни видове тълкувания от районните избирателни комисии, от Централната избирателна комисия (ЦИК) и това води до различни решения на еднотипни ситуации. 

С предишните закони за всеки вид гласуване беше по-елементарно и по-лесно да се администрират избори. Напоследък постоянно въвеждаме нови и нови дивотии и то шест месеца преди вота.

- Но съмнения винаги е имало. Най-вече относно честността на членовете на секционните избирателни комисии (СИК) и това как броят бюлетините и попълват протоколите.

- Много е трудно да кажеш, че членовете на СИК са купени. Те са изпратени там от политическите партии и всеки един представител би трябвало да защитава интересите на тези, които са го изпратили. Честността се гарантира от това, че всички големи основни партии, които имат парламентарно представителство, са изпратили хора в СИК и те един друг се контролират. Това е единствената гаранция, дори в световен мащаб, че няма да се подменят протоколи и няма да се правят умишлено някакви манипулации. 

- Гаранция ли е това? Например на местно ниво, в общинските съвети, често се образуват коалиции, които нямат нищо общо с национално заявената политика на партиите. 

- Това, че някаква партия е пратила представител в СИК, например ГЕРБ, а той на местно ниво играе с ДПС, не е проблем на принципа, а на изпълнението – на това как партиите си подбират хората, които изпращат.

Пак искам дебело да подчертая – грешките в протоколите стават най-вече, защото с всяко едно изменение на Изборния кодекс (ИК), ти се опитваш като Господ да предвидиш всяко движение и да опишеш предписания за тази ситуация. Това прави както процеса, така и протокола все по-сложен. Все по-сложният протокол предполага все повече възможности за грешки. 

- Днес никой не иска да връща старите закони за различните избори. Въпросът е как може да се подобри Изборният кодекс, за да се минимизират лошите и съмнителни практики?

- Единственото полезно предложение от тези, за които се говори сега, е да остане един оригинал на протокола. Няма такава дивотия да съществуват два оригинала от протокол и да има възможност да се сменят страници от единия с другия.

- На всички партии като че ли се хареса идеята за камери във всички СИК.

- Камерите в изборните помещения са пълна глупост. В момента накичихме патрулките на полицията с камери, с таблети и с какво ли не – което не пречи да има криминални прояви като искане на рушвети от страна на униформените. За какво е това с камерите освен да се вземат едни пари за 12 500 секции – за камери, за кабели, за свързване и т.н. Това е чист популизъм на президента.

- Законодателната инициатива всъщност дойде от „Воля“ на Веселин Марешки. А президентът я припозна.

- „Воля“, президентът – все едно - откровен популизъм е. Това предложение е най-лесно смилаемо. Като сложиш камера да се гледа отгоре, значи всичко ще се вижда. Скритият смисъл на това нещо е не да следиш изборния процес, а да се намерят два-три клипа с предполагаеми нарушения, да се въртят в интернет и да се втълпява "ето тук фалшифицираха изборите". Това е измислено от съветниците на тези хора – и Марешки, и президентът ги съветват пиари – те не ти казват как да правиш политики, а как да се покажеш в добра светлина.

- Най-големи са броженията относно машинното гласуване, което трябваше да е въведено във всички секции, но пак се отлага.

- Във вида, в който трябваше да бъде въведено машинното гласуване според нашия кодекс, е пълна глупост. Казвам го едно към едно – цитирайте ме. Защо е глупост? - Защото то е предписано да се прави по следния начин: Първо, имаме едновременно гласуване и на хартия, и чрез машина. Ако някой иска да прави схеми, така или иначе ще си гласува хартиено. Второ, протоколът се пише от комисията на база на предварителния протокол, който ти е извадила машината. Трето – като гласуваш на машината, тя ти изкарва една разписка как си гласувал. Тази разписка се сгъва и се пуска в урната. Значи имаш две урни в секцията – едната за разписката от машината, другата от бюлетинното гласуване. Накрая комисията трябва да преброи и разписките от машината и като не съвпаднат със справката от самата машина за коя партия колко души са гласували – какво правим? Като се стигне до съда, съдът брои бюлетините, а не разпечатката от машината. 

- Т.е. смятате, че вместо да изпише вежди, машинното гласуване може да избоде очи?

- Да предположим, че двама-трима души са пропуснали да пуснат в урната разписката си или нещо друго, или разписките за някоя партия ги поскъсват или поизчезват... Не се пише, че са изчезнали гласове за „Демократична България“, например, ами се пише „недействителни“. Иди разбери после за кого са били тези гласове. Следователно от това нещо няма абсолютно никакъв смисъл. 

Това, което Данаил Кирилов (председател на комисията по правни въпроси в парламента, вносител на измененията в ИК, б.а.) говори, е вярно. Той не го прави с някаква пъклена цел, че едва ли не този вариант на машинно гласуване ще доведе до някаква драстична разлика в изборните резултати, а просто защото тези хора в парламента трябва да решат проблема на ЦИК, която просто няма готовност за въвеждане на машинното гласуване.

- Да зачеркнем изцяло машинното гласуване ли?

- Смисъл от машинно гласуване би имало само тогава, когато се гласува изцяло с машини. Но пак опираме до проблема с пълното гарантиране на сигурността. Което пък препраща към самото доверие в изборния процес. 
Тези неща се въвеждат само тогава, когато има високо доверие в изборния процес. Когато нямаме доверие и самият президент ходи напред-назад и обяснява как изборите са фалшифицирани, тогава как обикновените хора ще имат доверие, че същата тази администрация ще направи техническо задание за софтуер, за машини и няма да ги направи така, че да позволява манипулиране на процеса.

- Дойдохме си на думата - за електронното гласуване.

- Същото със същата сила важи и за електронното гласуване. Неслучайно ОССЕ има един много голям доклад за гласуването в интернет и общата препоръка е следната: това гласуване да се въвежда там, където има много високо доверие в изборния процес, защото то създава предпоставки хората да се съмняват в резултатите. 

За нас то не е релевантно, защото и в момента имаме хора, които организират цели кохорти работници и кой ли не още – водят ги, проконтролират как гласуват, а когато гласуваш в неконтролирана среда, колкото и да е сигурен каналът, по който информацията достига до сървъра, пак не знаеш кой стои зад компютъра – дали стои гласоподавателят или някой друг. 

Адвокатите на електронното гласуване обикновено са десните, които си мислят, че ще им се увеличи изборният резултат, а всъщност то може да направи „компютърно грамотни“ цели махали, изселнически организации и пр. След като партии като ГЕРБ (която бе внесла такова предложение през 2015 г. след референдума, б.а.), като ДПС са „за“ електронното гласуване, значи са му намерили цаката.

ОССЕ има още един аргумент – ако се въвежда система за електронно гласуване, тя трябва да се въведе там, където имаш работещо и ефективно електронно управление и електронното гласуване е само негов модул. А ние сега за всяка бележка висим по гишета. 

- Отдавна се смята, че активната регистрация е панацея. От БСП предлагат нещо подобно - „регистър на избирателя“. Какво мислите за тази идея?

- Това наистина се предлага от всички експерти по изборно законодателство и то от 20 години насам. Хубаво е да се направи, или най-малкото да се измисли система, по която ГРАО да проверява хората в базата данни – живи ли са, имат ли намерение да гласуват – това може да стане и с изпращане на имейли. Или да има система, според която гласоподавателят да провери дали в действителност е гласувал и къде (каквото е предложението на БСП, б.а.). От тези неща има смисъл. 

Но винаги трябва да мислим и кой какво предлага. Щом БСП предлага това, значи може да има някаква задна мисъл. Да си представим, че изборите са минали и изведнъж излизат 200 души и казват „ние не сме гласували, а справката показва, че сме – значи изборите са фалшифицирани“. А сега да си представим какъв е организационният потенциал на една партия като БСП да го направи и какъв медиен ефект ще има след това. 

- Призовавате да не се усложняват повече изборният процес и книжа, но има и идеи за премахване на преференциалния вот и за премахване на номера от бюлетината. Това може ли допълнително да обърка избирателя и администрацията?

- Преференцията показа, че работи. Хората искат преференциално гласуване и това е най-разумният начин. Полезна е и за партиите – кандидатите правят собствена кампания и в този смисъл не трябва да се пипа. 

Подкрепям обаче разумните предложения, които могат да елиминират феномена 15/15 – било то чрез заличаване на повтарящия се номер пред името на кандидата или друго. Това би улеснило процеса.

- Какво в действителност би могло да даде повече гаранции за честност и прозрачност – извън козметичните промени?

Това, което би могло да гарантира, а) че ще стане много трудно фалшифицирането на протоколите, б) ще направи почти невъзможно организаторите на купен вот да могат да проследяват „инвестицията“ си и в) може да осигури наистина публичен контрол върху преброяването, е създаването на преброителни центрове. Гласовете да не се броят във всяка една секция, а на по-високо ниво. Всяка партия може да си изпрати представители – проверени хора. Там вече може да се сложат и камери. 

Понеже много от секциите са малки, аз например ако съм кмет на селото, ще знам защо не са ми излезли резултатите от секцията и ще последва колективна санкция. Резултатите се качват секция по секция и в интернет и аз и оттам мога да ги видя. Но ако бюлетините отидат в преброителния център и се слеят с 50 000 други бюлетини в тази община – този „кметски контрол“ няма как да стане. Ще се минимизира и проблемът с неграмотната СИК, която прави грешки от глупост и пр.

- Темата е коментирана през годините, но партиите заявяват, че нямат готовност да предложат точна уредба за такива преброителни центрове. 

- Проблемът е, че всички виждат, че това е работещо решение и ще намали възможностите им за шмекерии. Затова никоя от политическите партии не иска да го въведе. Но за сметка на това искат да въвеждат камери, машинно гласуване, електронно гласуване по интернет и т.н. 

* Стойчо Стойчев е доктор по политология, доцент по политически науки, преподавател е в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. В научните му области на интереси попадат и организираната престъпност, и криминалните пазари.