„Без паника!... и си носете хавлия“ – повтаряйте по-често съвета на Дъглас Адамс, когато се сетите за поредното бижу на е-управлението – новата система за електронни винетки. Казвайте си същото, когато се сетите и за будната кома, в която изпадна Търговският регистър през миналото лято, когато периодично се срина системата на КАТ за регистрация на автомобили, когато политическите брокери се „страхуват“ от въвеждането на машинно гласуване или ресорният вицепрмиер Томислав Дончев с гордост натъртва на „електронно управление“.

Без паника трябва да посрещаме добрите практики на самоуправството – за това как местни кметове се разбрали с по-големия градоначалник на Варна да не се плащат винетки. Как премиерът Бойко Борисов с един замах реши да „подари“ „Северната тангента“, уж част от новата магистрала „Европа“, на живеещите в покрайнините на София „столичани в повече“. Нали идват два вида избори – и за евродепутати, и за нови кметове.

„Благодарение на това, че приходните агенции, службите, прокуратурата работиха много добре през миналата година, имаме рекордни приходи в бюджета. Смисълът на това да правим Южна дъга, Северна тангента, Западна дъга и какво ли още не е бил винаги в услуга на гражданите – да пътуват по-бързо, по-безопасно и по-лесно“, каза на 2 януари в своя непринуден стил Борисов.

Да не се паникьосваме, когато за месец същият този кабинет на Бойко Борисов успя да подобри рекорда си и "да изхарчи“ 2,7 млрд. лв. от бюджетния излишък на българските данъкоплатци, заобикаляйки приетия от същото това правителство закон за държавния бюджет. Като 1,7 млрд. лв. ще отидат за строителство. А в същото време магистралите или са в дупки, или има затворени участъци, София, Варна и новата европейска столица на културата – Пловдив, са превърнати в „лунен пейзаж“ от изкопи, ремонти на ремонта и затворени улици.

Е, как пък нито едно българско домакинство, дали ще е европредседателство, дали европейска столица на спорта, младежта или културата, не мина без сленга за „плочки и павета“.

Спортният министър Красен Кралев се хвърля да домакинства световното по футбол през 2030 година, иска да вдига нов национален стадион. Бедна ни е фантазията, ако това се сбъдне, колко бетон ще отнесем.

Цялата управленска и административна сила на държавата изпада в гротескна немощ всеки път, когато се опита да надскочи себе си с щедри обещания и закани. И това не е просто грешка на растежа, а неспираща демонстрация на ужасяващо безхаберие и безотговорност как се харчат публичните средства на данъкоплатците. И как никой не им търси отговорност.

Но затова вина имат и българските граждани, които не просто привикнаха на неспиращите чиновнически щуротии, сервирани като евтино публично шоу. Гражданската ни чувствителност дотолкова е притъпена, че вече дори и не се паникьосваме.

- Искам да ви изясня някои факти. Имате ли представа колко ще пострада онзи булдозер и какви ще бъдат последствията за него, ако наредя да мине право през вас?
- Какви? — попита Артър.
- Съвсем никакви — отвърна мистър Просър.

Така се шегуват сериозно героите на Дъглас Адамс в неговия „Пътеводител на галактическия стопаджия“.

Булдозерът на некадърността, самодоволството и арогантното самозабравяне на тези, които управляват държавата и нейните институции, не спира да минава право през нас. И както се вижда, последствията за тях са „съвсем никакви“. Затова да си носим хавлиите.