Ad Config - Website header

 

Article_top

На 6 януари 2019 г. се навършват 100 години от смъртта на един от най-значимите президенти в историята на САЩ – Теодор Рузвелт. Неслучайно паметникът му споделя компанията на Джордж Вашингтон, Томас Джеферсън и Ейбрахам Линкълн на планината Ръшмор. С активната си работа на политическата сцена като губернатор на Ню Йорк и президент на Америка той изменя изграденото впечатление в началото на ХХ в. за ролята на президентската институция. Сто години след смъртта му едва двама президенти се конкурират с него в сърцата на американските граждани, в зависимост от политическите им пристрастия – демократът Франклин Делано Рузвелт и републиканецът Роналд Рейгън.

Но и причини извън публичната му дейност налагат да се обърне внимание на този забележителен човек. Рузвелт печели множество почитатели и поддръжници в американското общество благодарение на своя „напрегнат живот“ (Напрегнатият живот“, The Strenuous Life е наименование на реч на Рузвелт от 1899 г., в която той настоява, че всеки американец трябва да полага усилия и да се бори със себе си, за да постигне успехи в живота, да се сблъсква с предизвикателствата директно и да избягва удобствата и „лесното смирение“. Речта се разглежда и като призив за възприемането на по-активна външна политика на Америка), безусловната си решителност, несломима воля и желязна дисциплина.

"Напрегнатият живот" на Теди Рузвелт

Бъдещият президент на Америка се ражда на 27 октомври 1858 г. в Ню Йорк. Баща му Теодор Рузвелт–старши е влиятелен бизнесмен от Ню Йорк.

Проблемите на младия и слаботелесен Теди Рузвелт започват още в най-ранна възраст – страда от тежка форма на астма. На експедиция със семейството си в Алпите през 1869 г. той осъзнава, че физическото натоварване отслабва ефекта от заболяването.

След като разбира това, Рузвелт се решава да отделя всеки ден време за трениране и до сетния си час успява да живее дисциплинирано. В допълнение към интензивните силови тренировки, той практикува ловуване, езда, бокс, гребане и др. спортове.

Докато е губернатор на Ню Йорк и президент продължава да се боксира по няколко пъти в седмицата със спаринг партньори, докато не получава сериозна рана на окото.

Младият Теди Рузвелт. Снимка Congress Library

На седемгодишна възраст преоткрива любовта си към природата, която не го напуска до края на живота му. Първоначално колекционира различни видове животни, които със свои приятели шеговито кръщава „Музеят на Рузвелт по природознание“.

Ключова роля изиграва Рузвелт–старши, който развежда семейството си из Европа. Младият Теди не проявява особен интерес към облика и културните елементи на европейските градове, но обожава излетите далече от цивилизацията.

Според авторите на книгата „Теодор Рузвелт: Литературен живот“ Томас Бейли и Катерин Джослин любовта на Рузвелт към природата и романтичния му поглед над живота се дължат на необходимостта, която изпитва от най-ранна възраст, да прочете всяка книга, до която успее да се докопа.

Те твърдят, че по този начин младият Теди е успял да съхрани до сетния си час чистосърдечността си, родолюбието, любовта към приключенията, особено сред природата, но същевременно и идеализацията на войната.    

Освен като читател на богат спектър от литературни и научни произведения, Рузвелт се проявява и като страстен писател – от седемгодишна възраст започва да пише писма и есета. На деветгодишна възраст записва наблюденията си по насекомите в доклад с името „Естествената история на насекомите“. 

През 1882 г. издава първата си книга - „Военноморската война от 1812 г.“ (става въпрос за конфликта между Великобритания и САЩ). Тогава е едва на 23 години. Произведението му е определяно за класика в жанра и още по-впечатляващо е, че Рузвелт изучава техническата страна на корабоплаването и морските битки, докато я пише.

Четири години след като е публикувана „Американският военни сили“ нареждат да се осигури по едно копие на книгата във всеки един кораб.

Теодор Рузвелт–старши осигурява на сина си отлично образование по география, история, биология, френски и немски.

Затова не е изненада за никого, когато е приет в Хардвард през 1876 г.

"Светлината напусна живота ми"

Докато следва в университета преживява първи голям удар - баща му умира. Рузвелт понася тежко загубата и по-късно свързва коравия си характер с безценната подкрепа и безрезервна обич, която баща му е оказал в детството му.

За известно време бъдещият президент е подвластен на скръбта, въпреки че прикрива емоциите от приятелите си с присъщите си воля и стоицизъм.

Но дори загубата на собствения му баща не може да се сравни със смъртта на първата му съпруга и майка му. Събитията се случват през февруари 1884, когато Рузвелт е член на долната камара в събранието на Ню Йорк.

Бъдещият президент получава телеграма, която го уведомява, че жена му успешно е родила на 12-ти февруари. Два дни по-късно тя умира от заболяване, което е останало скрито от лекарите заради бременността. Единайсет часа по-късно умира и майка му от коремен тиф.

В дневника си, който поддържа цял живот, Рузвелт записва кратко и ясно:

„Светлината напусна живота ми“.

За да преодолее мъката Рузвелт се впуска в политическия свят като се опитва да се издигне на национално ниво. Но в края на годината осъзнава, че е загубил желанието за политическа кариера и се мести да живее в една от фермите си в Медора, Северна Дакота.

Теодор Рузвелт прескача препятствие с кон.

Въпреки че първоначално е гледан с подозрение от жителите на градчето, скоро отношението им се променя, след като Рузвелт се доказва като смел и изкусен ловец.  

През 1886 г. залавя крадци във фермата си и в следващите три дни ги повежда като затворници до местния шериф. По време на този тридневен поход той не затваря и за миг очи да поспи, напротив – през цялото време ги държи на мушка.

След тежка зима, в която губи половината си добитък Рузвелт се връща в Ню Йорк, където се жени повторно и се завръща на политическата сцена.

"Говорете тихо, но носете голяма тояга"

Скоро след като се връща в Ню Йорк той е убеден от местни републикански фигури да се кандидатира за кмет на града, въпреки незначителния шанс да спечели. Рузвелт се вслушва в тях и на изборите завършва трети, но с 27 процента подкрепа.

През 1894 г. става шеф на полицията в Ню Йорк и реорганизира структурата на местно равнище, като обявява война на корупцията и въвежда строги правила за назначаване на полицейски служители.

През 1898 г. започва Испано-Американската война, след като американски кораб е потопен край Хавана. По това време Рузвелт е назначен от новия президент Уилям Маккинли за помощник секретар във Военноморското министерство на Щатите.

Той подава оставка, създава кавалериен отряд, кръщава го "Грубите ездачи" (Rough Riders) и се включва във войната.

Теодор Рузвелт (в средата с очилата) и "Грубите ездачи"

Рузвелт печели изборите за губернатор на Ню Йорк от 1899 г., макар и само с 1 процент, благодарение на военните си успехи и разказите на очевидци за смелите му действия на фронта.

Много от политиките, които следва в качеството си на губернатор, са развити няколко години по-късно, вече в ролята на президент на Съединените щати.

На 4 март 1901 г. той стъпва в длъжност като вицепрезидент. Мястото се освобождава след смъртта на Гарет Хобард. Рузвелт е изключително енергичен и убедителен в кампанията си, като посещава 23 щата 483 пъти.

На 14 септември същата година става най-младият президент на САЩ (42 години), тъй като през април предшественикът му Маккинли е застрелян в Ню Йорк.

Политики на Теодор Рузвелт

Рузвелт се определя за „прогресивист“.

В началото на втория си мандат той представя програмата си за вътрешната политика под наименованието „Честната сделка“ (Square deal). Поставя си за цел да постигне успехи в следните три направления:

  • Съхраняване на природните ресурси.
  • Контрол над корпорациите.
  • Защита на потребителите.

Поставя си за задача да „разбие тръстовете“ (получава прякора „Trustbuster”, което означава „разбивач на тръстове“), които не играят по правилата или се възползват в пропуските на законодателството:

„Точно както лобистките интереси на памука и робството заплашваха нашата политическа цялост преди Гражданската война, така сега големите лобистки бизнес интереси твърде често контролират и корумпират хората и методите на управление за собствената си печалба“ – из реч на Рузвелт през 1910 г.

Подписва 44 антитръстови акта, които довеждат до поставянето на регулации на компании като „Стандарт ойл“.

Най-големите постижения на Рузвелт, по думите на самия президент, са в сферата на съхраняването на природните ресурси и разширяването на федералната закрила върху земята и дивата природа.

Въпреки съпротивата в Конгреса, Рузвелт основава „Службата за горите на Съединените щати“, подписва закон, с който създава пет национални парка, 51 птичи резервата, и 150 национални гори.

Ранчото в Северна Дакота, в което прекарва няколко години в средата на 80-те след смъртта на първата му съпруга и майка му, е на територията на „Национален парк Теодор Рузвелт“.

Площта на Съединените щати, която той поставя под публична защита, възлиза на около 230 000 000 акра.

Повечето от идеите на най-младия президент така и не срещат необходимата подкрепа в Конгреса, най-вече заради консерваторите сред Републиканската партия (като 8-часовия работен ден), но мерки, носещи прогресивния дух на „Тръстбъстъра“, са одобрени от наследника му Удроу Уилсън и най-вече от неговия братовчед – Франклин Делано Рузвелт, с неговия „Нов курс“.

Във външната си политика Рузвелт коренно се различава от предшествениците и наследниците си.

Дръзкото му поведение и готовността да се включи във всеки един конфликт, стига да има справедлива причина и изгода за Америка, контрастира на изолационистичната парадигма, от която Щатите не смеят да се откажат след подписването на „Доктрината Монро“ през 1823 г.

С победата над Испания, война в която той взима активно участие като доброволец, Рузвелт смята, че Америка се е превърнала в хегемон на световната сцена.

Но също като физическата тренировка, той е на мнение, че тази доминация трябва да се упражнява, за да се поддържа.

Затова като специалист по военното дело, той предлага услугите си на медиатор между Русия и Япония след войната между двете държави от 1904-1905 г.

Заради действията му, довели до подписването на Договорът от Портсмут, който формално слага край на войната, получава Нобелова награда за мир.

Участниците на преговорите в Портсмут - руският цар Николай II, императорът на Япония Мейджи и президентът Рузвелт.

През 1903 г. подпомага отцепването на Панама Колумбия, за да плати по-малко на новото панамско правителство за създаването на Панамския канал (10 милиона долара).

Въпреки че първоначално действието му се е определяло като твърде скъпа инвестиция и прекалено амбициозен проект (50 мили суша са прокопани), от днешна гледна точка това е един безспорен външнополитически успех към сметката на президента.

Външната политика на Рузвелт е характеризирана под името: „Дипломация на голямата тояга“. Това се дължи на една от любимите поговорки на президента:

"Говорете тихо, но носете голяма тояга" (Speak softly, but carry a big stick).

Когато е възможно, Рузвелт предпочита да води диалог с останалите страни, но ако по някакъв начин се застрашават интересите на Америка, той не би се поколебал и за момент да се протегне и да „халоса“ по главата нарушителя.

Апропо, в това си проявление той е пълен антипод на настоящия президент на САЩ - Доналд Тръмп, за когото много по-подходяща би била сентенцията:

"Викай грубо и си размахвай вяло тоягата".

Трябва ти повече от куршум, за да убиеш „Лос“

Вторият мандат на Рузвелт изтича през 1909 г. и той се оттегля от активната политическа сцена.

Въпреки това остава в нейната периферия като идеологически фронтмен на прогресивната част от републиканците и контрапункт на консерваторите и демократите.

Той е върл критик на консервативната политика на наследника си Уилям Тафт, който преди това е служил като секретар на войната в неговата администрация.

През 1912 г. Рузвелт се кандидатира на предварителните избори на Републиканската партия, но след като губи, напуска партията и основава ново движение, с което иска да представи „прогресивистите“ в страната – Прогресивната партия „Лос“ (The progressive Bull Moose party).

Рузвелт преминава през езеро на гърба на лос.

На изборите Рузвелт печели 27 процента от гласовете срещу 23 на сто за Тафт.

Това разцепление на Републиканската партия довежда до една от първите победи в историята за Демократическата партия, в лицето на Удроу Уилсън – 42 на сто от гласоподавателите.

Но един епизод по време на президентската кампания остава като метафора за мъжеството на Рузвелт.

На 14 октомври 1912 г. той е прострелян в гърдите преди да изнесе реч в Милуоки, Уисконсин.

Куршумът преминава през якето му и копие на речта, носещо името „Прогресивната кауза, по-велика от всеки индивид“, което най-вероятно му спасява живота.

Докторите настояват Рузвелт спешно да отиде в най-близката болница, за да се извади куршума. Но той отказва. Отвръща, че щом не плюе кръв, значи куршумът не е засегнал белите му дробове.

И изнася 90-минутна реч. Започва с паметните думи:

„Дами и господа, не знам дали наистина осъзнавате това, но току-що бях прострелян, но е необходимо повече от куршум, за да убиеш „Лос“.

Ризата на Рузвелт, след като е прострелян преди да изнесе реч в Милуоки.

Куршумът е изваден от тялото му, след като умира през 1919 г.

Рузвелт е лют критик на политиката на ненамеса в Първата световна война и дори се опитва да организира доброволци, които да се приземят във Франция и да помогнат на Съюзниците.

За негово разочарование Уилсън не позволява това да се случи.

Рузвелт е съкрушен, когато научава новината, че най-младият му син Куентин е загинал на фронта в Германия през юли 1918 г.

Този факт, заедно с тежката тропическа треска, от която все още страда след експедиция в Латинска Америка през 1913-1914 г., изцеждат и последните му сили.

Умира в съня си на 6 януари 1919 г. на шейсетгодишна възраст.

Синът му Арчибал изпраща телеграма на близките си, на която пише:

„Старият лъв е мъртъв“.

Коментарът на тогавашния вицепрезидент от администрацията на Уилсън, Томас Р. Маршал, е достатъчно красноречив:

„Смъртта трябваше да прибере Рузвелт в съня му, защото ако беше буден, със сигурност щеше да има схватка“.

-----

* Този материал е създаден по проект "Генерация Z".

 

На 6 януари 2019 г. се навършват 100 години от смъртта на един от най-значимите президенти в историята на САЩ – Теодор Рузвелт. Неслучайно паметникът му споделя компанията на Джордж Вашингтон, Томас Джеферсън и Ейбрахам Линкълн на планината Ръшмор. С активната си работа на политическата сцена като губернатор на Ню Йорк и президент на Америка той изменя изграденото впечатление в началото на ХХ в. за ролята на президентската институция. Сто години след смъртта му едва двама президенти се конкурират с него в сърцата на американските граждани, в зависимост от политическите им пристрастия – демократът Франклин Делано Рузвелт и републиканецът Роналд Рейгън.

Но и причини извън публичната му дейност налагат да се обърне внимание на този забележителен човек. Рузвелт печели множество почитатели и поддръжници в американското общество благодарение на своя „напрегнат живот“ (Напрегнатият живот“, The Strenuous Life е наименование на реч на Рузвелт от 1899 г., в която той настоява, че всеки американец трябва да полага усилия и да се бори със себе си, за да постигне успехи в живота, да се сблъсква с предизвикателствата директно и да избягва удобствата и „лесното смирение“. Речта се разглежда и като призив за възприемането на по-активна външна политика на Америка), безусловната си решителност, несломима воля и желязна дисциплина.

"Напрегнатият живот" на Теди Рузвелт

Бъдещият президент на Америка се ражда на 27 октомври 1858 г. в Ню Йорк. Баща му Теодор Рузвелт–старши е влиятелен бизнесмен от Ню Йорк.

Проблемите на младия и слаботелесен Теди Рузвелт започват още в най-ранна възраст – страда от тежка форма на астма. На експедиция със семейството си в Алпите през 1869 г. той осъзнава, че физическото натоварване отслабва ефекта от заболяването.

След като разбира това, Рузвелт се решава да отделя всеки ден време за трениране и до сетния си час успява да живее дисциплинирано. В допълнение към интензивните силови тренировки, той практикува ловуване, езда, бокс, гребане и др. спортове.

Докато е губернатор на Ню Йорк и президент продължава да се боксира по няколко пъти в седмицата със спаринг партньори, докато не получава сериозна рана на окото.

Младият Теди Рузвелт. Снимка Congress Library

На седемгодишна възраст преоткрива любовта си към природата, която не го напуска до края на живота му. Първоначално колекционира различни видове животни, които със свои приятели шеговито кръщава „Музеят на Рузвелт по природознание“.

Ключова роля изиграва Рузвелт–старши, който развежда семейството си из Европа. Младият Теди не проявява особен интерес към облика и културните елементи на европейските градове, но обожава излетите далече от цивилизацията.

Според авторите на книгата „Теодор Рузвелт: Литературен живот“ Томас Бейли и Катерин Джослин любовта на Рузвелт към природата и романтичния му поглед над живота се дължат на необходимостта, която изпитва от най-ранна възраст, да прочете всяка книга, до която успее да се докопа.

Те твърдят, че по този начин младият Теди е успял да съхрани до сетния си час чистосърдечността си, родолюбието, любовта към приключенията, особено сред природата, но същевременно и идеализацията на войната.    

Освен като читател на богат спектър от литературни и научни произведения, Рузвелт се проявява и като страстен писател – от седемгодишна възраст започва да пише писма и есета. На деветгодишна възраст записва наблюденията си по насекомите в доклад с името „Естествената история на насекомите“. 

През 1882 г. издава първата си книга - „Военноморската война от 1812 г.“ (става въпрос за конфликта между Великобритания и САЩ). Тогава е едва на 23 години. Произведението му е определяно за класика в жанра и още по-впечатляващо е, че Рузвелт изучава техническата страна на корабоплаването и морските битки, докато я пише.

Четири години след като е публикувана „Американският военни сили“ нареждат да се осигури по едно копие на книгата във всеки един кораб.

Теодор Рузвелт–старши осигурява на сина си отлично образование по география, история, биология, френски и немски.

Затова не е изненада за никого, когато е приет в Хардвард през 1876 г.

"Светлината напусна живота ми"

Докато следва в университета преживява първи голям удар - баща му умира. Рузвелт понася тежко загубата и по-късно свързва коравия си характер с безценната подкрепа и безрезервна обич, която баща му е оказал в детството му.

За известно време бъдещият президент е подвластен на скръбта, въпреки че прикрива емоциите от приятелите си с присъщите си воля и стоицизъм.

Но дори загубата на собствения му баща не може да се сравни със смъртта на първата му съпруга и майка му. Събитията се случват през февруари 1884, когато Рузвелт е член на долната камара в събранието на Ню Йорк.

Бъдещият президент получава телеграма, която го уведомява, че жена му успешно е родила на 12-ти февруари. Два дни по-късно тя умира от заболяване, което е останало скрито от лекарите заради бременността. Единайсет часа по-късно умира и майка му от коремен тиф.

В дневника си, който поддържа цял живот, Рузвелт записва кратко и ясно:

„Светлината напусна живота ми“.

За да преодолее мъката Рузвелт се впуска в политическия свят като се опитва да се издигне на национално ниво. Но в края на годината осъзнава, че е загубил желанието за политическа кариера и се мести да живее в една от фермите си в Медора, Северна Дакота.

Теодор Рузвелт прескача препятствие с кон.

Въпреки че първоначално е гледан с подозрение от жителите на градчето, скоро отношението им се променя, след като Рузвелт се доказва като смел и изкусен ловец.  

През 1886 г. залавя крадци във фермата си и в следващите три дни ги повежда като затворници до местния шериф. По време на този тридневен поход той не затваря и за миг очи да поспи, напротив – през цялото време ги държи на мушка.

След тежка зима, в която губи половината си добитък Рузвелт се връща в Ню Йорк, където се жени повторно и се завръща на политическата сцена.

"Говорете тихо, но носете голяма тояга"

Скоро след като се връща в Ню Йорк той е убеден от местни републикански фигури да се кандидатира за кмет на града, въпреки незначителния шанс да спечели. Рузвелт се вслушва в тях и на изборите завършва трети, но с 27 процента подкрепа.

През 1894 г. става шеф на полицията в Ню Йорк и реорганизира структурата на местно равнище, като обявява война на корупцията и въвежда строги правила за назначаване на полицейски служители.

През 1898 г. започва Испано-Американската война, след като американски кораб е потопен край Хавана. По това време Рузвелт е назначен от новия президент Уилям Маккинли за помощник секретар във Военноморското министерство на Щатите.

Той подава оставка, създава кавалериен отряд, кръщава го "Грубите ездачи" (Rough Riders) и се включва във войната.

Теодор Рузвелт (в средата с очилата) и "Грубите ездачи"

Рузвелт печели изборите за губернатор на Ню Йорк от 1899 г., макар и само с 1 процент, благодарение на военните си успехи и разказите на очевидци за смелите му действия на фронта.

Много от политиките, които следва в качеството си на губернатор, са развити няколко години по-късно, вече в ролята на президент на Съединените щати.

На 4 март 1901 г. той стъпва в длъжност като вицепрезидент. Мястото се освобождава след смъртта на Гарет Хобард. Рузвелт е изключително енергичен и убедителен в кампанията си, като посещава 23 щата 483 пъти.

На 14 септември същата година става най-младият президент на САЩ (42 години), тъй като през април предшественикът му Маккинли е застрелян в Ню Йорк.

Политики на Теодор Рузвелт

Рузвелт се определя за „прогресивист“.

В началото на втория си мандат той представя програмата си за вътрешната политика под наименованието „Честната сделка“ (Square deal). Поставя си за цел да постигне успехи в следните три направления:

  • Съхраняване на природните ресурси.
  • Контрол над корпорациите.
  • Защита на потребителите.

Поставя си за задача да „разбие тръстовете“ (получава прякора „Trustbuster”, което означава „разбивач на тръстове“), които не играят по правилата или се възползват в пропуските на законодателството:

„Точно както лобистките интереси на памука и робството заплашваха нашата политическа цялост преди Гражданската война, така сега големите лобистки бизнес интереси твърде често контролират и корумпират хората и методите на управление за собствената си печалба“ – из реч на Рузвелт през 1910 г.

Подписва 44 антитръстови акта, които довеждат до поставянето на регулации на компании като „Стандарт ойл“.

Най-големите постижения на Рузвелт, по думите на самия президент, са в сферата на съхраняването на природните ресурси и разширяването на федералната закрила върху земята и дивата природа.

Въпреки съпротивата в Конгреса, Рузвелт основава „Службата за горите на Съединените щати“, подписва закон, с който създава пет национални парка, 51 птичи резервата, и 150 национални гори.

Ранчото в Северна Дакота, в което прекарва няколко години в средата на 80-те след смъртта на първата му съпруга и майка му, е на територията на „Национален парк Теодор Рузвелт“.

Площта на Съединените щати, която той поставя под публична защита, възлиза на около 230 000 000 акра.

Повечето от идеите на най-младия президент така и не срещат необходимата подкрепа в Конгреса, най-вече заради консерваторите сред Републиканската партия (като 8-часовия работен ден), но мерки, носещи прогресивния дух на „Тръстбъстъра“, са одобрени от наследника му Удроу Уилсън и най-вече от неговия братовчед – Франклин Делано Рузвелт, с неговия „Нов курс“.

Във външната си политика Рузвелт коренно се различава от предшествениците и наследниците си.

Дръзкото му поведение и готовността да се включи във всеки един конфликт, стига да има справедлива причина и изгода за Америка, контрастира на изолационистичната парадигма, от която Щатите не смеят да се откажат след подписването на „Доктрината Монро“ през 1823 г.

С победата над Испания, война в която той взима активно участие като доброволец, Рузвелт смята, че Америка се е превърнала в хегемон на световната сцена.

Но също като физическата тренировка, той е на мнение, че тази доминация трябва да се упражнява, за да се поддържа.

Затова като специалист по военното дело, той предлага услугите си на медиатор между Русия и Япония след войната между двете държави от 1904-1905 г.

Заради действията му, довели до подписването на Договорът от Портсмут, който формално слага край на войната, получава Нобелова награда за мир.

Участниците на преговорите в Портсмут - руският цар Николай II, императорът на Япония Мейджи и президентът Рузвелт.

През 1903 г. подпомага отцепването на Панама Колумбия, за да плати по-малко на новото панамско правителство за създаването на Панамския канал (10 милиона долара).

Въпреки че първоначално действието му се е определяло като твърде скъпа инвестиция и прекалено амбициозен проект (50 мили суша са прокопани), от днешна гледна точка това е един безспорен външнополитически успех към сметката на президента.

Външната политика на Рузвелт е характеризирана под името: „Дипломация на голямата тояга“. Това се дължи на една от любимите поговорки на президента:

"Говорете тихо, но носете голяма тояга" (Speak softly, but carry a big stick).

Когато е възможно, Рузвелт предпочита да води диалог с останалите страни, но ако по някакъв начин се застрашават интересите на Америка, той не би се поколебал и за момент да се протегне и да „халоса“ по главата нарушителя.

Апропо, в това си проявление той е пълен антипод на настоящия президент на САЩ - Доналд Тръмп, за когото много по-подходяща би била сентенцията:

"Викай грубо и си размахвай вяло тоягата".

Трябва ти повече от куршум, за да убиеш „Лос“

Вторият мандат на Рузвелт изтича през 1909 г. и той се оттегля от активната политическа сцена.

Въпреки това остава в нейната периферия като идеологически фронтмен на прогресивната част от републиканците и контрапункт на консерваторите и демократите.

Той е върл критик на консервативната политика на наследника си Уилям Тафт, който преди това е служил като секретар на войната в неговата администрация.

През 1912 г. Рузвелт се кандидатира на предварителните избори на Републиканската партия, но след като губи, напуска партията и основава ново движение, с което иска да представи „прогресивистите“ в страната – Прогресивната партия „Лос“ (The progressive Bull Moose party).

Рузвелт преминава през езеро на гърба на лос.

На изборите Рузвелт печели 27 процента от гласовете срещу 23 на сто за Тафт.

Това разцепление на Републиканската партия довежда до една от първите победи в историята за Демократическата партия, в лицето на Удроу Уилсън – 42 на сто от гласоподавателите.

Но един епизод по време на президентската кампания остава като метафора за мъжеството на Рузвелт.

На 14 октомври 1912 г. той е прострелян в гърдите преди да изнесе реч в Милуоки, Уисконсин.

Куршумът преминава през якето му и копие на речта, носещо името „Прогресивната кауза, по-велика от всеки индивид“, което най-вероятно му спасява живота.

Докторите настояват Рузвелт спешно да отиде в най-близката болница, за да се извади куршума. Но той отказва. Отвръща, че щом не плюе кръв, значи куршумът не е засегнал белите му дробове.

И изнася 90-минутна реч. Започва с паметните думи:

„Дами и господа, не знам дали наистина осъзнавате това, но току-що бях прострелян, но е необходимо повече от куршум, за да убиеш „Лос“.

Ризата на Рузвелт, след като е прострелян преди да изнесе реч в Милуоки.

Куршумът е изваден от тялото му, след като умира през 1919 г.

Рузвелт е лют критик на политиката на ненамеса в Първата световна война и дори се опитва да организира доброволци, които да се приземят във Франция и да помогнат на Съюзниците.

За негово разочарование Уилсън не позволява това да се случи.

Рузвелт е съкрушен, когато научава новината, че най-младият му син Куентин е загинал на фронта в Германия през юли 1918 г.

Този факт, заедно с тежката тропическа треска, от която все още страда след експедиция в Латинска Америка през 1913-1914 г., изцеждат и последните му сили.

Умира в съня си на 6 януари 1919 г. на шейсетгодишна възраст.

Синът му Арчибал изпраща телеграма на близките си, на която пише:

„Старият лъв е мъртъв“.

Коментарът на тогавашния вицепрезидент от администрацията на Уилсън, Томас Р. Маршал, е достатъчно красноречив:

„Смъртта трябваше да прибере Рузвелт в съня му, защото ако беше буден, със сигурност щеше да има схватка“.

-----

* Този материал е създаден по проект "Генерация Z".

Коментари

Най

Следвайте ни

 
 

Още по темата

Още от категорията

Анкета

Одобрявате ли решението България да предпочете изтребителите F-16?