Ad Config - Website header

 

Article_top

Могат да станат прекалено много, могат да доведат до прекомерна конкуренция, да предизвикат ръст в престъпността и да завземат всички евтини квартири – от това се опасяват германците, които не приемат особено охотно бежанската вълна, за разлика от канцлерката Ангела Меркел. И не се отнасят към нея безкритично, както личи от един карнавален сюжет преди две години, изобразяващ правителствената ръководителка, пометена от бежанската вълна. 

По данни от 2017-а пришълците безпокоят германците най-вече заради това, че покрай тях се увеличава десният екстремизъм, че заради издържката им се пести от други пера, че общинските власти и полицията са претоварени, а нискоквалифицираните германци не ги очаква нищо друго освен безработица. Медиите само допринасят за втвърдяването на представите и рядко предлагат нещо повече от едностранчиво отношение към нещата – свидетелства посветената на страховете на германците изложба, открита в Бон. 

Ако става дума за лични тревоги, те логично са свързани със заплахите за отделния човек, но при колективните е по-сложно – те изискват обществото да им се противопостави  в цялата си тежест, както неведнъж се е случвало в германската история. Ще се върнем към бежанците, но преди тях масова активност са предизвиквали други каузи като ядреното разоръжаване или борбата срещу измирането на горите – проблеми, които за времето си са застрашавали екзистенц-минимума поне толкова, колкото притокът на чужденци днес. 

Пред „угрозата“ от комунистическо вторжение някогашният канцлер Конрад Аденауер се заема със защитни мерки, включващи въоръжаването на Бундесвера с ядрени бойни глави през 50-те години. Което вместо да успокои гражданите на републиката, само ги разтревожва още повече, че атомната война е на прага, и те излизат на многохилядни демонстрации – като например в Бон през 30 години по-късно, когато множеството изпълва целия център на бившата столица.

През 1981 година в тогавашната столица на ФРГ Бон се провежда многохилядна демонстрация срещу ядрените оръжия. В нея се включват около 300 хиляди души. Демонстрации в не по-малък мащаб се провеждат и в Хамбург, където цели 70 000 души протестират срещу ядреното въоръжаване.                                                                                                                                                                           Източник Уикипедия

Днес ядрената война някак не изглежда толкова голяма заплаха, но една друга, тръгнала от миналото, ни най-малко не е загубила актуалността си – измирането на горите, с което се свързва и измирането на човечеството. „Първо дърветата, после ние“ - гласи един лозунг от 80-те години, когато германците са толкова прекомерно разтревожени от неизбежния предстоящ край на дърветата, че Зелената партия успява да влезе в Бундестага през 1983 г. Каузата е благородна и всенародна, дори се валидира пощенска марка, настояваща да се опазят горите.

През 1985 г. във ФРГ е пусната пощенска марка с призив за спасяване на горите.       Източник Уикипедия

От марките нищо чудно да се пусне и нова серия през 2019 г., тъй като един от големите национални проблеми през отминалата година бе изсичането на древната гора Хамбахер Форст близо до Аахен заради бизнес интересите на концерна РВЕ в сектора на въгледобива. След множество протести и съдебни спорове резултатът е в полза на гората и нейните защитници, но концернът надали ще се откаже лесно от проекта си и съдебната битка по случая се очертава повече от оспорвана.

Още един страх произлиза от опасенията за тотален контрол – при това пак в едни по-отдавнашни времена, в които става дума повече за условности, отколкото за реалности. Ако днес някой се плаши, че перманентно е обект на наблюдение, какво да кажем за германците през 1983 г., които буквално въстават срещу идеята за преброяване, тъй като то щяло да засегне в твърде голяма степен личната им сфера – щом се пита и за семейното положение, и за професията, и за вида притежавано МПС, за коректното плащане на глоби или за партийната принадлежност. Отпорът е толкова голям, че Конституционният съд катурва намерението, макар не задълго. Четири години по-късно германците са надлежно преброени, а оттам нататък им се струпват само нови и нови несгоди от този вид – като например обхващането на територията на Федералната република от снабдените с 360-градусови камери коли на Google Street View. „Няма да се дадем“, категорични са бюргерите и вземат всички съответни мерки, най-добрият израз на които е в следващата карикатура. 

Я да боядисаме къщата в маскировъчни цветове, че да ни е сигурна работата!“ Автор Тереза Хабилд, която работи и за „Шарли ебдо“

От 1992 година насам един от големите германски застрахователни концерни редовно проучва страховете на гражданите и дава гражданственост на резултатите: болест, старост, чужденци през 1992 г.; война, безработица, високи жизнени разходи през 1999 г.; разходи, природни бедствия и старост през 2007 г.; данъци, вредни вещества и скъпи храни през 2011 г.; тероризъм, екстремизъм и чужденци - 2016 г.; Тръмп, бежанци и пришълци - 2018 г. – така изглежда картинката. 

Същевременно се изготвя съответното въоръжение, за да не бъдат местните беззащитни – като например Safe Shorts, дошли на мода след атаките спрямо дами на кьолнската гара през 2016 г. 

Специалното бельо сигнализира с аларма при насилствен опит да бъде свалено.

Невероятно, но факт – през 2030 година миграцията се очертава минимален проблем, както сочи проучването сред посетителите на изложбата в Бон, от които се очаква да прогнозират бъдещите страхове на нацията. На първо място са промените в климата, следвани от политическия екстремизъм, изкуствения интелект и опасността от война. И някъде съвсем в дъното са мигрантите. 

 

 

Могат да станат прекалено много, могат да доведат до прекомерна конкуренция, да предизвикат ръст в престъпността и да завземат всички евтини квартири – от това се опасяват германците, които не приемат особено охотно бежанската вълна, за разлика от канцлерката Ангела Меркел. И не се отнасят към нея безкритично, както личи от един карнавален сюжет преди две години, изобразяващ правителствената ръководителка, пометена от бежанската вълна. 

По данни от 2017-а пришълците безпокоят германците най-вече заради това, че покрай тях се увеличава десният екстремизъм, че заради издържката им се пести от други пера, че общинските власти и полицията са претоварени, а нискоквалифицираните германци не ги очаква нищо друго освен безработица. Медиите само допринасят за втвърдяването на представите и рядко предлагат нещо повече от едностранчиво отношение към нещата – свидетелства посветената на страховете на германците изложба, открита в Бон. 

Ако става дума за лични тревоги, те логично са свързани със заплахите за отделния човек, но при колективните е по-сложно – те изискват обществото да им се противопостави  в цялата си тежест, както неведнъж се е случвало в германската история. Ще се върнем към бежанците, но преди тях масова активност са предизвиквали други каузи като ядреното разоръжаване или борбата срещу измирането на горите – проблеми, които за времето си са застрашавали екзистенц-минимума поне толкова, колкото притокът на чужденци днес. 

Пред „угрозата“ от комунистическо вторжение някогашният канцлер Конрад Аденауер се заема със защитни мерки, включващи въоръжаването на Бундесвера с ядрени бойни глави през 50-те години. Което вместо да успокои гражданите на републиката, само ги разтревожва още повече, че атомната война е на прага, и те излизат на многохилядни демонстрации – като например в Бон през 30 години по-късно, когато множеството изпълва целия център на бившата столица.

През 1981 година в тогавашната столица на ФРГ Бон се провежда многохилядна демонстрация срещу ядрените оръжия. В нея се включват около 300 хиляди души. Демонстрации в не по-малък мащаб се провеждат и в Хамбург, където цели 70 000 души протестират срещу ядреното въоръжаване.                                                                                                                                                                           Източник Уикипедия

Днес ядрената война някак не изглежда толкова голяма заплаха, но една друга, тръгнала от миналото, ни най-малко не е загубила актуалността си – измирането на горите, с което се свързва и измирането на човечеството. „Първо дърветата, после ние“ - гласи един лозунг от 80-те години, когато германците са толкова прекомерно разтревожени от неизбежния предстоящ край на дърветата, че Зелената партия успява да влезе в Бундестага през 1983 г. Каузата е благородна и всенародна, дори се валидира пощенска марка, настояваща да се опазят горите.

През 1985 г. във ФРГ е пусната пощенска марка с призив за спасяване на горите.       Източник Уикипедия

От марките нищо чудно да се пусне и нова серия през 2019 г., тъй като един от големите национални проблеми през отминалата година бе изсичането на древната гора Хамбахер Форст близо до Аахен заради бизнес интересите на концерна РВЕ в сектора на въгледобива. След множество протести и съдебни спорове резултатът е в полза на гората и нейните защитници, но концернът надали ще се откаже лесно от проекта си и съдебната битка по случая се очертава повече от оспорвана.

Още един страх произлиза от опасенията за тотален контрол – при това пак в едни по-отдавнашни времена, в които става дума повече за условности, отколкото за реалности. Ако днес някой се плаши, че перманентно е обект на наблюдение, какво да кажем за германците през 1983 г., които буквално въстават срещу идеята за преброяване, тъй като то щяло да засегне в твърде голяма степен личната им сфера – щом се пита и за семейното положение, и за професията, и за вида притежавано МПС, за коректното плащане на глоби или за партийната принадлежност. Отпорът е толкова голям, че Конституционният съд катурва намерението, макар не задълго. Четири години по-късно германците са надлежно преброени, а оттам нататък им се струпват само нови и нови несгоди от този вид – като например обхващането на територията на Федералната република от снабдените с 360-градусови камери коли на Google Street View. „Няма да се дадем“, категорични са бюргерите и вземат всички съответни мерки, най-добрият израз на които е в следващата карикатура. 

Я да боядисаме къщата в маскировъчни цветове, че да ни е сигурна работата!“ Автор Тереза Хабилд, която работи и за „Шарли ебдо“

От 1992 година насам един от големите германски застрахователни концерни редовно проучва страховете на гражданите и дава гражданственост на резултатите: болест, старост, чужденци през 1992 г.; война, безработица, високи жизнени разходи през 1999 г.; разходи, природни бедствия и старост през 2007 г.; данъци, вредни вещества и скъпи храни през 2011 г.; тероризъм, екстремизъм и чужденци - 2016 г.; Тръмп, бежанци и пришълци - 2018 г. – така изглежда картинката. 

Същевременно се изготвя съответното въоръжение, за да не бъдат местните беззащитни – като например Safe Shorts, дошли на мода след атаките спрямо дами на кьолнската гара през 2016 г. 

Специалното бельо сигнализира с аларма при насилствен опит да бъде свалено.

Невероятно, но факт – през 2030 година миграцията се очертава минимален проблем, както сочи проучването сред посетителите на изложбата в Бон, от които се очаква да прогнозират бъдещите страхове на нацията. На първо място са промените в климата, следвани от политическия екстремизъм, изкуствения интелект и опасността от война. И някъде съвсем в дъното са мигрантите. 

 

Коментари

Най

Следвайте ни

 
 

Още по темата

Още от категорията

Анкета

Одобрявате ли решението България да предпочете изтребителите F-16?