Парализирането на процеса на „Брекзит“ породи слухове за предсрочни избори във Великобритания или втори референдум. Ефектът от  това би могъл да бъде такъв, че на британците да се наложи да гласуват за Европарламент, който те решиха да напуснат, пише Ройтерс.

Обединеното кралство трябва да излезе от ЕС на 29 март – два месеца, преди гражданите на останалите 27 страни членки на Съюза да избират нов Европейски парламент.

Но на фона на изглеждащите малки шансове на премиерката Тереза Мей да спечели подкрепата на британските депутати идната седмица за споразумението за „Брекзит“ се носят все повече спекулации, че Лондон ще се опита да отложи напускането, като по този начин създаде законови глабоволия за Брюксел.

„Проучваме какво може да означава това, но има много малка законова яснота. Зависи какво ще реши Великобритания“, споделя пред Ройтерс висш представител на ЕС, докато обяснява нарастващите спорове по въпроса в Брюксел и в страните членки.

Ето кои са ключовите затруднения

• Какво удължаване може да поиска Великобритания на двегодишния краен срок за напускане според член 50. Важно е най-вече дали тя ще излезе от ЕС преди иси след кная на мандата на сегашния Европарламент, изтичащ на 1 юли.

• Може ли удължаването да доведе до отмяната на „Брекзит“ изобщо.

• Може ли изскването британците да гласуват за новия Европарламент да остане в сила и след месец май.

• Ще трябва ли новият Европарламент да ратифицира условията за „Брекзит“.

„Това се обсъжда неофициално. Няма никакво официално предложение. В действителност то трябва да дойде от британското правителство на определен етап“, заяви Ричард Корбет – водещ британски евродепутат лейбърист.

Министър по европейските въпроси от неназована страна членка на ЕС изтъква, че перспективата британците да гласуват в края на май за Европарламент ще бъде „политическа лудост, но в рамките на закона нямаме друг избор“.

Според друг официален представител на ЕС Великобритания е заявила, че е заделила бюджетни средства за избори, които в случай, че няма „Брекзит“, ще бъдат насрочени за 23 май.

Запитани дали има подобни планове, от британската Избирателна комисия отговориха, че нямат планове за избори, но допълниха, че тя „има опита в успешното организиране на извънредни избори и може да го направи в рамките на този опит според изискванията“.

Сценариите

Има няколко сценария как евентуалното забавяне на „Брекзит“ да бъде съчетано с европейските збори, които тази година ще се превърнат в сблъсък между евроскептичните националисти и традиционните партии:

• Удължаване на британското членство в ЕС с 6 седмици, ако Тереза Мей спечели подкрепа от парламента. Това ще има слаб ефект върху Великобритания, тъй като тя ще е напуснала ЕС преди евровота.

• Удължаване с три месеца до края на юни също би ограничило ефекта, тъй като настоящият Европарламент ще бъде все още действащ и ще може да ратифицира договора за „Брекзит“.

• След 2 юли всяко решение на ЕС трябва да бъде ратифицирано от новия Европарламент, избран между 23 и 26 май. Ако тогава Великобритания все още е член на Съюза и не е върнала своите евродепутати, може да има законови пречки пред каквото и да било споразумение.

• Това може да засили аргументите британците да участват в европейските избори на 23 май. Могат обаче да бъдат поставена под въпрос ролята на тези евродепутати при всяко гласуване на „Брекзит“.

• Великобритания може да проведе „закъснели“ избори за евродепутати. Това може да стане например в случай, че забавянето на „Брекзит“ бъде използвано за нов референдум, който би могъл да доведе до отмяна на уведомяването в рамките на член 50 и да отмени излизането от ЕС.

• Някои чиновници дават за пример механизма, според който новите страни членки на ЕС изпращат свои представители от своите национални парламенти в Европарламента до провеждането на следващите преки европейски избори. Прилагането на този механизъм обаче е проблематично за членка, която има свои представители в ЕП от предишните избори.

• ЕС вече разпредели някои от местата за британски евродепутати за други страни. Тази промяна обаче ще бъде замразена до „Брекзит“ и в резултат страни като Франция няма да знаят със сигурност колко евродепутати ще избират.

Сложната ситуация може да се отрази сериозно и на бизнеса в ЕС, ако бъде отложено избирането на нова Европейска комисия и определянето на нова законодателна програма. Най-важно от всичко това е бюджетът за следващия седемгодишен период - 2020-2027 г.

Чиновници очакват на председателя на ЕК Жан-Клод Юнкер и неговите комисари да се наложи да останат на постовете си и след изтичането на техния мандат в края на октомври. Това ще се случи дори „Брекзит“ да върви по вода. Причина може да са  очакваните караници с евроскептиците и противоречията между националните лидери кой трябва да наследи Юнкер и екипа му.