"Съединението прави силата". Този лозунг, който стои на фасадата на Народното събрание, се е превърнал в непостижим идеал за всички българи. А мнозина политици зоват за съединение и обединение в името на България. Други пък анализират, че всички проблеми у нас се дължат именно на недостатъчното ни съединение.

Истината обаче е по-различна. "Съединението прави силата" е подходящ лозунг, ако България се готви за война или пък е под непосредствена заплаха от такава война. Така е било след 1878 г., когато страната ни се е подготвяла за война с Османската империя, за да освободи българските земи, останали под нейна власт.

Напротив, в мирно време разделението прави силата. И голяма част от проблемите ни се коренят именно в това, че у нас няма истинско разделение, а прекалено силно съединение. Особено задкулисно.

Има ли у нас, например, истинско разделение между управляващи и опозиция в парламента? Не, няма. ГЕРБ и БСП влизат в шумни спорове за дребнотемия, като депутатските заплати, например. Понякога спорят и по други теми - за изтребителите, за пътищата, като от тези спорове лъха на лобизъм. По най-важната тема обаче - евроатлантическата ни интеграция двете партии са на едно мнение. Обичат да критикуват лошият ЕС, който формира Европа на две скорости, но самите те често дърпат ръчната спирачка по пътя ни към Европа. Отказват да работят за реална съдебна реформа, която да установи истинско върховенство на закона и гледат да не противоречат много-много на Владимир Путин. Дори му се извиняват понякога, че като член на ЕС от време на време ни се налага да възпираме имперските мераци на Москва.

Има ли у нас истинско разделение на политическите партии на левица и десница? Има ли истинска левица, чиято първа грижа да са интересите на хората на наемния труд и истинска десница, която да се грижи за максимално ефективно изразходване на публичните средства? И на двата въпроса отговорът е не. Всички български партии, независимо от етикета си, смятат евтината работна ръка за една от най-добрите реклами на България. Всички български партии, независимо от етикета си, пилеят най-безотговорно публичния ресурс, когато са на власт.

Има ли у нас истинско разделение между трите власти - законодателна, изпълнителна и съдебна? Не, разбира се. У нас изпълнителната власт винаги командва законодателната. А законодателната от своя страна играе голяма роля в управлението на съдебната. Именно затова винаги е ясно по кои казуси съдебната власт ще се активизира и по кои ще си прави оглушки. Всеки близък до политическата власт може да разчита, че докато има нейното благоволение, никога няма да има проблеми със съдебната, независимо какво е извършил.

Има ли у нас истинско разделение между гражданско общество и олигархия? Трудно може да се даде категоричен отговор на този въпрос. От една страна автентично гражданско възмущение по повод едно или друго безобразие винаги е съществувало. От друга страна обаче това автентично възмущение твърде лесно и твърде често бива яхвано от противоборстващи си олигархични кръгове и волно или неволно обслужва техни интереси.

Твърде обезпокоително е и едно друго съединение. Една голяма част от  българите са съединени в мнението, че сегашното управления няма алтернатива. Ако тези управляващи, които ежедневно предизвикват недоволство, които периодично ни подлагат на различни унижения нямат алтернатива, то определено много сме го закъсали.

Липсата на всички тези разделения е фундаментален проблем за българската обществна действителност. Защото тези разделения пораждат противоборстава и баланси, които са важни фактори за обществено развитие. Твърде много сме съединени. Крайно време е малко да се поразделим. Ама истински.