Привържениците на “Брекзит” спечелиха референдума за напускане на ЕС през юни 2016 година с лозунга: “Да си върнем контрола”. Днес до датата на изхода остават два месеца и половина, но британската политическа класа изглежда, че все повече губи контрол върху положението.

В Уестминстър цари хаос, а на Острова и на Континента - нарастваща несигурност. Министър-председателката Тереза Мей, която гласува за оставане в ЕС на референдума, днес брани сделката за излизане от съюза, която сключи с останалите му 27 държави членки и която по думите ѝ е единствената възможна. Тя предупреди, че ако Камарата на общините я отхвърли в решителния вот във вторник вечер, тя няма да изпълни волята на гласоподавателите и ще провали “Брекзит”.

Очертаващото се досега мнозинство в Камарата на общините твърди обратното - че сделката на Мей на практика отлага за неопределено време излизането от ЕС - заради преходния период, който предвижда, и заради зависимостта на неговата продължителност от предстоящите през него преговори за бъдещите отношения с ЕС.

През този период, който би продължил най-малко 21 месеца, т. е. до 1 януари 2021 г., Обединеното кралство трябва да остане в единния пазар и митническия съюз на ЕС, да спазва всички техни правила. То обаче няма да участва във вземането на решения, защото от датата на “Брекзит”, 29 март 2019 година, ще стане трета страна, т. е. не-членка на съюза.

Противниците на плана на Мей са от две иначе несъвместими “породи” - те включват на първо място лейбъристката опозиция. Мнозинството от нейните избиратели са за оставане в ЕС, дори, ако трябва - с нов референдум. Лидерът ѝ Джереми Корбин, обаче, също като Мей, не смее да се противопостави на резултата от референдума. Той пледира за друга, по-изгодна за Британия сделка, макар ЕС да изключи каквито и да е нови преговори и отстъпки.

С лейбъристите против споразумението с ЕС се очаква да гласуват и крайните консерватори от партията на Мей, които искат “Брекзит” на всяка цена, ако трябва - и без споразумение - независимо от апокалиптичните икономически прогнози при такова развитие.

Към противниците на сделката принадлежи и малката северноирландска Демократична юнионистка партия, която осигурява мнозинство на правителството на Мей.

В последователните си обръщения към депутатите министър-председателката ги предупреди, че отхвърлят ли сделката, остават само възможности, които в крайна сметка провалят “Брекзит”.

Без сделка Британия би останала икономически и в голяма степен политически изолирана от главния си пазар - Европа. Загубите за икономиката ѝ, особено за критично важния финансов сектор, биха били тежки, защото компаниите в лондонското Сити биха изгубили европейските си “паспорти”, т. е. разрешителните да работят в единния пазар на ЕС.

При гласуване по бюджетен закон през миналата седмица в Камарата се очерта ясно междупартийно мнозинство против “Брекзит” без споразумение.

Часове преди парламентарния вот клонящият наляво таблоид “Дейли мирър” призова депутатите:

“Оставете настрани предразсъдъците си и дайте предимство на вашата страна.”

Изданието призова Мей да започне да търси план “Б”.

Крайноконсервативният “Дейли телеграф застана на страната на вътрешнопартийната опозиция на Мей:

“Съжаляваме, че трябва да се противопоставим на консервативен министър-председател. Би било обаче историческа грешка депутатите да одобрят това ужасяващо споразумение”.

Умерено консервативният “Таймс” прогнозира, че “Мей се готви за историческо поражение” и че “тя няма нито повече съюзници, нито повече време”.

Следващият сценарий - Лондон да подаде молба за продължаване на преговорите за напускане - не гарантира, че ще бъде намерен изход от положението. За да бъде удължен двегодишният им срок, трябва единодушно съгласие от 27-те останали членки на ЕС. Дори да го получи, не е ясно дали Мей ще успее да договори с тях различни от досегашните условия, предвид желязното им досега единство, че настоящата сделка е единствено възможната и най-добрата.

Най-сетне, удължаване на срока на преговорите, би означавало той да се падне след европейските избори през май. Това значи Великобритания, оставайки в ЕС за този период, да бъде задължена да проведе избори за евродепутати, които биха били с предизвестено съкратени мандати.

Институциите на ЕС пък ще трябва да променят всички взети от тях досега решения, свързани с британското напускане - липса на британски еврокомисар, намаляване на броя на евродепутатите на 705 на 751; отнемане вече разпределените британски евродепутатски места от държавите членки, които са ги получили и връщането им на Обединеното кралство. Страните членки, които са получили и ще “връщат” такива места, ще трябва да променят изборните си процедури, които вече са започнали.

И през продължението ще остане неясно - ще има ли в крайна сметка “Брекзит” или не.

За да стане положението още по сложно, се прибавят и вътрешните британски фактори. Корбин се закани да поиска вот на недоверие срещу Мей и предсрочни избори. Управляващите шотландски националисти се готови да поискат нов референдум за излизане от Обединеното кралство и тоз път шансът им да го спечелят изглежда исторически най-голям. Шотландия масово гласува за оставане в ЕС през юни 2016 г.

Предвид нерадостните опции при отхвърляне на сделката между Мей и ЕС, възможността за нов референдум за британското членство остава на масата. Самата министър-председателка я допусна, преди отложи вота по споразумението миналия декември. Социологическите агенции не са единодушни дали ново допитване до гласоподавателите би дало различен резултат. Не е ясно и дали Мей би била тази, която да го  предложи.

Независимо от предстоящите развития, едно е ясно отсега: трудно е влезеш в ЕС, но изглежда, че е още по-трудно да излезеш.