През изминалата седмица беше публикувано тазгодишното издание на една прелюбопитна международна класация, която остана извън дневния ред на българските медии и общество. А тя определено заслужава внимание, тъй като обрисува прекрасно времето, в което живеем.

Говоря за Henley Passport Index (2019) – индекс на паспортите според броя на държавите, които техните притежатели могат да посетят без предварително издадена виза. За разлика от десетки други класации, в които България се представя по-зле, отколкото ни се иска, в този случай родината ни се нарежда на 19-о място в света. По-важна от самата позиция е причината за нея, а именно, че българският паспорт осигурява достъп до 169 страни и територии. С други думи, ако поставим пръст на произволно място на картата на света, има огромна вероятност да можем да пътуваме до там, без да се нуждаем от виза.

Като български граждани ние имаме свободата да пътуваме във всяка от останалите 27 страни членки на Европейския съюз (ЕС) само с лична карта. Същото важи и за европейски страни като Швейцария, Норвегия и Исландия, които не са част от ЕС, но прилагат голяма част от законодателството на общността. Благодарение на българския паспорт пък можем да пътуваме до още над 130 държави – от Турция, Албания, Босна и Херцеговина, Египет и Мароко през Канада, Мексико, Аржентина, Бразилия и Сингапур до Сейшелите, Бахамите, Малдивите, Мадагаскар и Макао.

Привилегията да живееш в демократична България

Покрай тази класация се замислих какви предимства имаме като граждани на България и ЕС. Имаме свободата да пътуваме почти навсякъде, където пожелаем, когато пожелаем и както пожелаем. Това е възможно само 30 години след края на един период, през който родителите ни са имали право да пътуват единствено до „правилно ориентирани“ в идеологически план държави, и то при определени условия.

Мнозина ще контрират, че ситуацията днес не се различава коренно от ситуацията преди 1989 г., понеже истински свободни да пътуват са само хората, които могат да си го позволят. Няма никакъв спор, че парите са много важна част от уравнението. В същото време обаче няма никакъв спор и, че независимо от финансовите ми възможности, е в пъти по-добре да живея в страна, в която аз решавам къде, кога, как и с кого да пътувам, отколкото в държава, в която тези решения зависят от бюрократи, които зависят от заповедите на техните началници, които зависят от политическите пристрастия и цели на „бащата на нацията“ и неговите съратници, чиито решения – в случая на социалистическа България – зависят от политическите пристрастия и цели на лидерите на друга държава.

Предимствата на това да живееш в България през 2019 г. не се изчерпват със свободата на пътуване. Може би най-голямото предимство е мирът – онова благо, което остава мираж за милиони хора в Близкия изток и други части на света в постоянно военно положение. Самият факт, че приемаме мира за даденост, говори достатъчно красноречиво за напредъка, който сме постигнали. Точно този мир прави възможни всички останали елементи на един достоен и пълноценен живот като достъп до питейна вода и храна, достъп до образование и здравеопазване и наличие на най-различни възможности за работа и срещи с приятели.

Наясно съм, че България е изправена пред огромни предизвикателства като високи нива на бедност, недобре функциониращи (меко казано) образование и здравеопазване и смазваща несправедливост, подхранвана от една покварена правосъдна система. Тези проблеми обаче не трябва да ни служат за извинение да смятаме, че на тази земя няма по-изстрадал народ от нас. Ключът е да анализираме положението, в което се намираме, в правилния контекст.

Първият златен век в световен мащаб

Както сме склонни да се фокусираме само върху лошото в България, така и често не си даваме сметка за привилегиите, произтичащи от факта, че живеем в XXI век. Революцията в транспорта, информационните технологии и средствата за комуникация през последните няколко десетилетия направиха живота далеч по-комфортен и по-вълнуващ, отколкото е бил преди това.

Вземете например цялата палитра от достъпни възможности за обучение във и извън България. Преди повече от 15 години майка ми, учител в професионална гимназия по туризъм, участва в няколкодневен курс, който се провежда в Американския университет в България (АУБ). Смаяна от условията за учене, които предлага университетът, тя си пожелава един ден аз и брат ми да можем да следваме в АУБ, макар да смята това за невъзможно поради високите такси за обучение там. Около десетилетие по-късно се оказа, че е грешала, тъй като бях приет в АУБ със стипендия, която покри таксата за обучение за цялото ми четиригодишно обучение.

От 2010 г. насам родителите ми редовно получават доказателства, че времето, в което растат синовете им, разкрива хоризонти, за каквито в младежките си години те не са можели дори да мечтаят.

Още в 10. клас спечелих пълна стипендия за едногодишно обучение в частно училище в Лондон. По време на следването ми в АУБ изкарах един семестър в Германия по програма „Еразъм“. После направих магистратура в Централноевропейския университет (ЦЕУ) – отново благодарение на стипендия, която покри не само таксата за обучението ми, а и част от всекидневните ми разходи в Будапеща. Като студент участвах в журналистически и други обучения и програми в Чехия, Полша, Франция, Белгия, Сърбия, Черна гора, Исландия и Турция, завързах приятелства с връстници от къде ли не и написах статии, които бяха публикувани в международни медии. Направих всичко това не защото съм гениален, а защото имам щастието да живея във време на практически неограничени възможности за личностно и професионално развитие, от които под една или друга форма са се възползвали, възползват се и ще продължават да се възползват много мои приятели и колеги.

В XXI век ние можем да се обогатяваме интелектуално и духовно както на живо, така и дистанционно. Сред опциите са безплатните онлайн курсове, предлагани от институции като Харвадския университет и Йейлския университет в САЩ, образователни платформи като Khan Academy (която има и българска версия) и българската онлайн академия Мини Машини, хиляди безплатни електронни книги, достъпни благодарение на инициативи като Project Gutenberg, лекции на изтъкнати професори и други вдъхновяващи личности на събития като TED, сайтове за наука и езици и всякакви блогове, влогове и подкасти на творчески натури и успели бизнесмени от цял свят.

Тук трябва да прибавим и обучителни програми като Харвардските курсове към СУ „Св. Климент Охридски“. И програми за менторство като ABLE Mentor на Асоциацията на българските лидери и предприемачи. И хилядите опции за обмен, обучение, стаж, работа и доброволчество по програми като „Еразъм +“, Work and Travel, Fulbright и Европейската доброволческа служба (EVS) и по проекти на посолства, университети и неправителствени организации. И възможностите за стартиране на бизнес с финансиране от фондове като LAUNCHub и Eleven.

Безпрецедентно изобилие и безпрецедентна отговорност

Класацията за силата на паспортите, която споменах по-рано, е важна по още една причина. Данните показват, че през 2006 г. един човек (независимо от гражданството му) е можел да пътува средно до 58 държави и територии, без да се нуждае от виза. Малко повече от десетилетие по-късно човек вече може да пътува средно до 107 държави и територии.

Това почти двойно увеличение и съществуването на описаните програми и ресурси за личностно и професионално израстване свидетелстват за прогреса, който сме постигнали в сътрудничеството помежду си. Зад тези резултати и постижения стоят хиляди хора, представляващи държави, образователни институции, неправителствени организации и компании, които общуват помежду си редовно, провеждат съвместни начинания и си помагат в преследването на общи цели. Независимо че в някои части на света продължават да бушуват войни, тероризъм, болести и бедност и независимо че ставаме свидетели на явления като Брекзит, днес ние се радваме на по-тясно и по-ефективно сътрудничество между отделни хора и държави, отколкото през всеки друг период в човешката история.

Безпрецедентното време, в което живеем, спокойно може да бъде описано като своеобразен златен век – на глобално ниво! Безпрецедентното изобилие от възможности обаче носи и безпрецедентни предизвикателства, които можем да преодолем по два начина. Първо, като поемем отговорност за последиците от личните си решения и действия (или бездействие). И второ, като използваме пълноценно времето си.

Както казва американският писател Марк Менсън:

„Неограниченият достъп до знание носи неограничени възможности, но само за онези, които се научат да управляват новата валута: своето внимание“.

-----

* Този материал е създаден по проект "Генерация Z".