Ad Config - Website header

 

Article_top

„Изумително е, че има такава забрава за събитията около изселването на хиляди български турци през 1989 г. Това е най-големият процес на етническо прочистване от периода на студената война, а днес все едно не е съществувал.“
„Живковата пропаганда продължава да живее и днес.“
„Премиерът Борисов е единственият държавен глава, който официално хвали лице, отговорно за етническо прочистване.“

Тези размисли на Томаш Камузела продължават да кънтят след срещата ми с него в София. Разговаряме малко преди началото на конференцията „Възродителният процес“ в България (1984-1989). Ретроспекции“, организрана от Центъра за академични изследвания.

Тази година се отбелязват три десетилетия от поредицата събития през 1989 година, когато е и кулминацията на дългогодишните репресии на комунистическите служби над турското малцинство в страната. Насилие и преименуване, достигнало своя връх, когато над триста хиляди български турци с най-свидното от своята покъщнина напуснаха домовете си, за да бъдат отпратени в съседна Турция.

Днес, едва прехвърлил петдесетте години на своя живот, полякът Томаш Камузела, който никога не е живял в България, говори неочаквано подробно за събитията от най-новата ни история в дълбочина и с фактологическа точност. Той е доктор по история и преподавател в University of St Andrews в Шотландия. 

За първи път посещава България със своите родители, когато е на 8 години. А след 1989 г. периодично идва в София заради своята университетска работа. Една от книгите му е посветена на събитията около т.нар. Възродителен процес, а заглавието й е: „Етническо прочистване през студената война. Забравеното етническо прочистване на турци от комунистическа България през 1989 г.“.      
Томаш Камузела разказва, че интересът му към събитията около изселването на българските турци дошъл неочаквано, когато трябвало да събере лекциите си по предмета, по който чете в университета.

Направило му впечатление, че в България повечето изследвания се фокусирали около датата 10 ноември.

„За мен беше изумително как при падането на Берлинската стена в България един комунистически лидер е заменен от друг. Това не приличаше на край на комунизма“, спомня си той.

Докато правел по-задълбочено проучване, видял, че през април 1989 г. е имало мащабни демонстрации, включвайки хиляди хора, повечето от тях били етнически турци и мюсюлмани. Според него тези демонстрации и решението на Тодор Живков да изсели над 300 хиляди български турци от домовете им е една от причините за рухването на режима. Защото всичко това довело до поредица от събития – удар върху икономиката, влошаване на отношенията със съседните държави и т.н. „Аз така видях някои от причините за края на комунизма в България“, казва Камузела.

С изненада обаче разбрал, че има малко англоезична литература за събитията около гоненията срещу българските турци. За сравнение например имало стотици трудове за етническите прочиствания в бившата Югославия. В курса, в който преподавал в университета, имало и няколко български студенти. 

„Когато идваха в моите часове, ги питах дали знаят за екскурзията от 1989 г., а те ми отвръщаха, че не просто не знаят, но не ми и вярваха“, казва Камузела. 

Решил да пише, защото искал и други да разберат и да научат повече за тези събития.

Томаш Камузела разкрива и още един проблем, на който се натъкнал в България. Според него много от изследователите тук продължават да определят етническото прочистване на българските турци като емиграционен процес. Други, които осъждат действията на държавата и силовите й структури срещу турското малцинство, пък наричат тези събития „кулминация на Възродителния процес“. 

„Това обаче е приемане на Живковата пропаганда, което показва, че тя продължава да бъде приета широко и днес“, твърди той. 

Защото и Голямата екскурзия, и Възродителният процес са понятия на Живковата пропаганда, те са отказ да се признаят силовата асимилация и етническото прочистване на турското малцинство, смята историкът.

Според него причина за това е съглашателството между бившите комунистически власти и авторите на изследвания отпреди 1989 г. да пишат и разказват в своите статии, че турското малцинство в България не съществува, а турците са искали да ислямизират страната.

"Тези автори в края на комунистическия режим са станали професори, ректори, шефове на факултети и сега е трудно да се „смени плочата“, някои от тях да признаят, че са писали пропаганда", смята Камузела. „Трябва да имаш смелост да си признаеш, че си писал пропаганда“, добавя той. 

По думите му в момента има генерационна пропаст между младото и старото поколение историци. Това води до забрава и малцина се интересуват от темата. В Турция пък цари мълчание за събитията от 1989 г. и малкото публикувани текстове са мемоарни, спомени на участници. Но табуто там продължава да виси, за да не се засегне миналото на хилядите български турци там, а и да не се дава повод за критика от страна на българските националисти, добавя Камузела.

„Аз съм наистина притеснен като човек и изследовател, че дори днес в медиите и в академичните изследвания в България хората използват понятията "Възродителен процес" и "Голямата екскурзия", измислени от Живковата пропаганда. Разговарайки с колеги от България, им предложих да започнат да използват понятието "насилствена асимилация и акт на етническо прочистване". Те изразиха несългасие. Според тях понятията, които чуждестранните изследователи използват, не е задължително да се приемат в България, и аз им казах - добре“, коментира Камузела. 

Но припомня декларацията от 11 януари 2012 г., приета от българския парламент, в която се казва, че „прогонването на над 360 хил. български граждани от турски произход през 1989 г. са форма на етническо прочистване, извършено от тоталитарния режим“.  

„Има правен акт, който използва понятия, дефинирани и от ООН - какво са насилствена асимилация и етническо прочистване. Защо да не се приемат? Ако не го направите, сигурни ли сте, че искате да сте членове на Европейския съюз, сигурни ли сте, че следвате върховенството на закона и приципите на демокрацията и международното право?“, пита Камузела. 

По думите на историка Живковата пропаганда продължава да живее и днес. И посочва, че за него най-плашещото е начинът, по който премиерът Бойко Борисов публично хвали Тодор Живков.

„Но според декларацията на парламента от 2012 г. Тодор Живков е извършил етническо прочистване, нали? Премиерът Борисов е единственият държавен глава, който официално хвали лице, отговорно за етническо прочистване“, коментира историкът.

Според Камузела това е една абсурдна ситуация, която шокира. И припомня, че всяка година през септември в бившия роден град на диктатора Живков – Правец, се празнува неговият рожден ден.

"Премиерът Борисов дори през 2001 г. присъства на една такава церемония. А това е паметник на едно етническо прочистване, не мислите ли“, пита историкът.

В днешни дни очевидно той не присъства на тези празненства в Правец, но управлява държавата, продължава Камузела. А държавата позволява те да се случват. И добавя:

„Но това, което е по-плашещо, е, че тези тържества стават под знамето на Европейския съюз. Какво иска България – да бъде член на европейската общност или на Съветския съюз?“

Томаш Камузела е на мнение, че подобно мислене в обществото се отразява и на младото поколение. Според него младите започват да вярват, че Тодор Живков е страхотен човек, а това, което е станало с българските турци през 1989 г., е било туристическа разходка. "Било ли е?", завършва историкът... И остава въпрос без отговор.

 

„Изумително е, че има такава забрава за събитията около изселването на хиляди български турци през 1989 г. Това е най-големият процес на етническо прочистване от периода на студената война, а днес все едно не е съществувал.“
„Живковата пропаганда продължава да живее и днес.“
„Премиерът Борисов е единственият държавен глава, който официално хвали лице, отговорно за етническо прочистване.“

Тези размисли на Томаш Камузела продължават да кънтят след срещата ми с него в София. Разговаряме малко преди началото на конференцията „Възродителният процес“ в България (1984-1989). Ретроспекции“, организрана от Центъра за академични изследвания.

Тази година се отбелязват три десетилетия от поредицата събития през 1989 година, когато е и кулминацията на дългогодишните репресии на комунистическите служби над турското малцинство в страната. Насилие и преименуване, достигнало своя връх, когато над триста хиляди български турци с най-свидното от своята покъщнина напуснаха домовете си, за да бъдат отпратени в съседна Турция.

Днес, едва прехвърлил петдесетте години на своя живот, полякът Томаш Камузела, който никога не е живял в България, говори неочаквано подробно за събитията от най-новата ни история в дълбочина и с фактологическа точност. Той е доктор по история и преподавател в University of St Andrews в Шотландия. 

За първи път посещава България със своите родители, когато е на 8 години. А след 1989 г. периодично идва в София заради своята университетска работа. Една от книгите му е посветена на събитията около т.нар. Възродителен процес, а заглавието й е: „Етническо прочистване през студената война. Забравеното етническо прочистване на турци от комунистическа България през 1989 г.“.      
Томаш Камузела разказва, че интересът му към събитията около изселването на българските турци дошъл неочаквано, когато трябвало да събере лекциите си по предмета, по който чете в университета.

Направило му впечатление, че в България повечето изследвания се фокусирали около датата 10 ноември.

„За мен беше изумително как при падането на Берлинската стена в България един комунистически лидер е заменен от друг. Това не приличаше на край на комунизма“, спомня си той.

Докато правел по-задълбочено проучване, видял, че през април 1989 г. е имало мащабни демонстрации, включвайки хиляди хора, повечето от тях били етнически турци и мюсюлмани. Според него тези демонстрации и решението на Тодор Живков да изсели над 300 хиляди български турци от домовете им е една от причините за рухването на режима. Защото всичко това довело до поредица от събития – удар върху икономиката, влошаване на отношенията със съседните държави и т.н. „Аз така видях някои от причините за края на комунизма в България“, казва Камузела.

С изненада обаче разбрал, че има малко англоезична литература за събитията около гоненията срещу българските турци. За сравнение например имало стотици трудове за етническите прочиствания в бившата Югославия. В курса, в който преподавал в университета, имало и няколко български студенти. 

„Когато идваха в моите часове, ги питах дали знаят за екскурзията от 1989 г., а те ми отвръщаха, че не просто не знаят, но не ми и вярваха“, казва Камузела. 

Решил да пише, защото искал и други да разберат и да научат повече за тези събития.

Томаш Камузела разкрива и още един проблем, на който се натъкнал в България. Според него много от изследователите тук продължават да определят етническото прочистване на българските турци като емиграционен процес. Други, които осъждат действията на държавата и силовите й структури срещу турското малцинство, пък наричат тези събития „кулминация на Възродителния процес“. 

„Това обаче е приемане на Живковата пропаганда, което показва, че тя продължава да бъде приета широко и днес“, твърди той. 

Защото и Голямата екскурзия, и Възродителният процес са понятия на Живковата пропаганда, те са отказ да се признаят силовата асимилация и етническото прочистване на турското малцинство, смята историкът.

Според него причина за това е съглашателството между бившите комунистически власти и авторите на изследвания отпреди 1989 г. да пишат и разказват в своите статии, че турското малцинство в България не съществува, а турците са искали да ислямизират страната.

"Тези автори в края на комунистическия режим са станали професори, ректори, шефове на факултети и сега е трудно да се „смени плочата“, някои от тях да признаят, че са писали пропаганда", смята Камузела. „Трябва да имаш смелост да си признаеш, че си писал пропаганда“, добавя той. 

По думите му в момента има генерационна пропаст между младото и старото поколение историци. Това води до забрава и малцина се интересуват от темата. В Турция пък цари мълчание за събитията от 1989 г. и малкото публикувани текстове са мемоарни, спомени на участници. Но табуто там продължава да виси, за да не се засегне миналото на хилядите български турци там, а и да не се дава повод за критика от страна на българските националисти, добавя Камузела.

„Аз съм наистина притеснен като човек и изследовател, че дори днес в медиите и в академичните изследвания в България хората използват понятията "Възродителен процес" и "Голямата екскурзия", измислени от Живковата пропаганда. Разговарайки с колеги от България, им предложих да започнат да използват понятието "насилствена асимилация и акт на етническо прочистване". Те изразиха несългасие. Според тях понятията, които чуждестранните изследователи използват, не е задължително да се приемат в България, и аз им казах - добре“, коментира Камузела. 

Но припомня декларацията от 11 януари 2012 г., приета от българския парламент, в която се казва, че „прогонването на над 360 хил. български граждани от турски произход през 1989 г. са форма на етническо прочистване, извършено от тоталитарния режим“.  

„Има правен акт, който използва понятия, дефинирани и от ООН - какво са насилствена асимилация и етническо прочистване. Защо да не се приемат? Ако не го направите, сигурни ли сте, че искате да сте членове на Европейския съюз, сигурни ли сте, че следвате върховенството на закона и приципите на демокрацията и международното право?“, пита Камузела. 

По думите на историка Живковата пропаганда продължава да живее и днес. И посочва, че за него най-плашещото е начинът, по който премиерът Бойко Борисов публично хвали Тодор Живков.

„Но според декларацията на парламента от 2012 г. Тодор Живков е извършил етническо прочистване, нали? Премиерът Борисов е единственият държавен глава, който официално хвали лице, отговорно за етническо прочистване“, коментира историкът.

Според Камузела това е една абсурдна ситуация, която шокира. И припомня, че всяка година през септември в бившия роден град на диктатора Живков – Правец, се празнува неговият рожден ден.

"Премиерът Борисов дори през 2001 г. присъства на една такава церемония. А това е паметник на едно етническо прочистване, не мислите ли“, пита историкът.

В днешни дни очевидно той не присъства на тези празненства в Правец, но управлява държавата, продължава Камузела. А държавата позволява те да се случват. И добавя:

„Но това, което е по-плашещо, е, че тези тържества стават под знамето на Европейския съюз. Какво иска България – да бъде член на европейската общност или на Съветския съюз?“

Томаш Камузела е на мнение, че подобно мислене в обществото се отразява и на младото поколение. Според него младите започват да вярват, че Тодор Живков е страхотен човек, а това, което е станало с българските турци през 1989 г., е било туристическа разходка. "Било ли е?", завършва историкът... И остава въпрос без отговор.

Коментари

Not-Independent Observer's picture
Not-Independent...
Not-independent-observer

Некой събражения:

Некой събражения:
1. През 19 век, и перди това не същестува етнос "турчин". Думата турцин е НЕОЛОГИЗЪМ. така, както няма югославска, съветска и румънска(това са власи и молдовци-румънец е също неологизъм) нации. До края на 19 век турци са казвали на най-бедни и изпаднали мюсулмани, турци са казвали и на ...бедни българи-например в габровско-на бедните българи са казвали турци. Турчин-пред 19 век значи, крайно беден, безимотен човек. Не е етнос. До 19 век населението на поробителя (ма то нали робство е нямало?)е било наричано от българите "агаряни", "измаилтяни", а официално властта е наричала мюсулманите "отомани"-отоманин е коректния термин, самата власт тогава така е наричала мюсулманите в империята. Отомани-а не турци. Отованите са били събирателно на всички мюсуламнски общности в Империята-Татари, Цигани, Черкези, помюсулманчени българи, помюсулманчени сърби и тн, мн.зр още. Едва от края на 19 , особено началото на 20 век са появява НЕОЛОГИЗЪТ -турчин, като събирателно понятие за мюсулманите в западащата Османска империя. Тост под турчин се имат предвид -татари, черкези, роми, араби, и тн.
2. Етническо прочистване извършва самата Османска империя-след балканските войни-като са избити стотици хиляди българи, други са прогонени. Прочистването продължава и след появата на държавата Турция. Да напомня, и че ТУРЦИЯ НЕ Е НАСЛЕДНИК НА ОСМВАНСКАТА ИМПЕРИЯ! Великият Ататюрк сам казвач, че Турция не енаследник на Османската империя, това е последната държава, освободила се от осмванската империя. Днес новата власт в Труция се опитва да подмени заветът на Ататюрк-говори за османско минало, каквото се отрича от Ататюрк.
3. всяка балканска държана всъщност извършва етническо прочистване-.Гърция например прогонва и изибива българите-в-примерно поне 10 000 българи от кукуш са избити или прогонени. Румъния прогонва българите. Сърбия прогонва , или или избива българите от Нишко, само България толерантно не прогонва бившите поробители след Освобождението-и днес дори те не проявяват благодарност.
4. Да употребим неологизма турци-знаете ли ,,че до 1989г турците влизаха в университетите по специална точка-без изпит, само защото са турци те можеха да влязат в университетите без изпит. Толкова са дискриминирани,че българите имаха труден достъп до университетите, но турците-само защото са турци влизаха без изпит в Университетите , преди 1989.
5. Изселниците не са прогонени-те имат ДВОЙНО ГРАЖДАНСТВО, и могат да се върнат когато си искат! Който твърди друго е лъжец. Друг е въпроса,че двойното гражданство е аномалия, и следва да отп адне. Българите, прогонени от източна тракия нямат двойно гражданство, и не могат да се върнат в земите си в Одрин, Лозенград, Булгаркьой и тн. техните земи са заграбени от Турция, и дори не са платени, въпреки АНГОРСкИЯ ДОГОВОР.
6. Напомням,че българските изселници в Турция са ДАНЪЧНО ЗАДЪЛЖЕНИ и към България-говоря за изслениците с двойно гражданство. По силата на българсикте данъчни закони дължат да подадат данъчна декларация, и платят данък в България, за доходите си от Турция, защото за български гражданин подлежи на облагане световния доход(тоест без значение откъде е доходът). Да има СИДДО, и ако се позоват-няма да дължат данък, но са длъжни да подадат данъчна декларация в България, за доходите си от Турция-защото са български граждани, а и ако искат ще се позоват на СИДДО, СИДДО не се прилага задължително, без изрично да си се позовал. Ако не се позоват-дължат данък, тоест който не е подал данъчна декларация, и изрично не есе е позаовал на СИДДО-дължи данък, и НАП са длъжни да направят данъчни ревизии , и съберат данъка, освен ако изселниците не се позоват, и по късно на СИДДО(но пък ще дължат глроби за неподадена данъчна декларация-ако българин не подаде-следва глоба, а ако български гражданин-изселник не си подаде данъчна декларация-никой не го глобява). Колко български изселници в Турция подадоха данъчна декларация в България, за доходите си от Турция-дори и да не дължат данък, по силата на СИДДО, дължат да подадат данъчна декларация. Гражданството освен права носи и задължения!
geg's picture
geg
geg

А можеше кратко

да попиташ: "А вие защо биете негрите?"...
Боян Дуранкев's picture
Боян Дуранкев
проф. Боян Дуранкев

Най-слабият анализ по темата

Най-слабият анализ по темата... Не се стига до причините за преименуването... Ако се разсекрети срещата на Митеран с Живков, ще станат ясни някои допълнителни много важни детайли.

Най

Следвайте ни

 
 

Още по темата

Още от категорията

Анкета

Кой трябва да поеме "Левски"?