Мажоритарен избор и за Народното събрание, но и за министрите, и за областните управители - това предвижда проект за нова конституция на България с автори бившият кмет на София и бивш служебен премиер Стефан Софиянски и съмишленици. Самият Софиянски разказа за инициативата си пред бТВ. 

Като пример за функциониране на мажоритарно начало в България Софиянски даде правила, действали у нас преди комунизма, когато е имало мажоритарни избори.

„След като влязохме в ЕС и вече 10 г. не показваме резултатите, които всеки от нас очаква, търсим вината и във формата на управление. Търсим оптимизиране и на обществените отношения, и на начина на управление”, обясни бившият столичен кмет.

Освен поименен избор на депутатите, Софиянски и съмишлениците (които не бяха назовани, но били и хора от научните среди, и бивши политици предлагат и министрите да се избирят "пряко" - тоест отново от Народното събрание, но поименно. В момента депутатите избират министър-председател, а след това гласуван ан блок предложенията на избрания за състав на Министерския съвет. 

Друго предложение е изборът и на областните управители да е пряк - тоест да се избират на избори. Тази идея се търкаля от десетилетия. В момента областните управители се назначават със заповед на министър-председателя. 

Освен пряк избор, Софиянски предлага и броят на областите с избираеми управителит да се намали драстично - от 28, колкото са сега, на 6 - колкото са икономическите региони на страната. 

Областният управител ще бъде директно избиран и функциите се разделят: „Правителството определя политиката на държавата, областният управител я реализира на местно ниво, а кметът се грижи за ежедневието на хората”, каза Софиянски. Според него в момента областният управител е „пъдаринът” на кмета, а структурата с 28 области е тромава.

„В момента по Конституция България се води република с парламентарно управление, но всъщност е с министерско управление, силата е в Министерския съвет. В новата Конституция ние търсим баланс на властите. Философията е не противопоставяне на властите, а взаимодействие между властите”, каза още бившият столичен кмет.

Чисто нога глава в новата конституция - "Публични финанси”, предлагат още Софиянски и компания- Целта е на конституционно ниво да се регламентира разпределението на средствата.

„Те не отиват централизирано в Министерството на финансите и след това да се разпределят, а около 20% остават при общините, 40% се прехвърлят в областта и 40% – в правителството. Така всеки разполага с паричния ресурс, за да упражнява пълномощията си”, обясни какво предвижда нововъведението Софиянски.

В проекта се дават повече правомощия и на президента - в областите навътрешната и външната сигурност. Тоест военният и външният министър и структурите са при президента.

„Президентът взема сигурността, а правителството взема хуманитарните и стопанските министерства. В случая за изтребителите например за мен тежестта трябва да бъде на военното министерство”, смята Софиянски.

След като е директно избиран, обществото трябва да натовари президента с очаквания, по този начин ще се търси и профилът на президента, който е подходящ, отбеляза той.

За приемане на нова конституция трябва да бъде свикано Велико народно събрание - според действащата конституция. От години периодично различни политически сили предлагат това, както и с новия основен закон да се закрие институцията Велико народно събрание.