Ad Config - Website header

 

Article_top

Изявленията на президента Реджеп Тайип Ердоган, че кандидатите от неговата Партия на справедливостта и развитието (ПСР) за местните избори ще бъдат специално проверени от Националната разузнавателна организация (МИТ) и от разузнавателните структури на контраразузнаването, породиха оживена дискусия, коментира в. "Джумхуриет".

Специалисти и юристи оценяват подобни действия като откровено престъпление. Онзи ден в град Орду, Ердоган заяви буквално следното:

„В централата на нашата партия извършихме пълно разследване за сигурността на подадените досега кандидатури; изследвахме всичко за тях – от глава до петите. За целта използвахме както МИТ, така и разузнавателните структури на контраразузнаването (в Турция – Генералната дирекция по сигурността (ГДС) – б. р.).

Бившият зам.-началник на МИТ Джеват Йонеш посочи, че досега не е имало такава практика МИТ да разследва кандидати на една политическа партия. Според него подобно разследване не е възможно от чисто правна гледна точка. Джеват Йонеш обръща внимание на принципа за равенство в конституцията; ако подобно право не е дадено и на опозиционните партии, то просто от юридическа гледна точа не може да бъде предоставено и на управляващата партия. Освен това, според него, без съдебно решение просто не е възможно провеждането на подобно разследване; съгласно закона за МИТ президентът може да възложи на разузнаването задачи за борба с тероризма, но това положение въобще не важи за въпросната проверка на кандидати за участие в избори на една политическа сила.

Юристът Илхан Джиханер подчерта, че подлагането на кандидат на една партия на разследване за сигурността от страна на МИТ, противоречи на правото и на закона. По думите му, „това е очевидно престъпление; незаконно картотекиране на хората.”.

„Периодът на беззаконието”

Друг юрист – Тургут Казан, също отговаря на въпроса дали тази практика противоречи на закона:

„Вече в Турция приключи периода на конкретни събития да се търси обяснение с позоваване на правото. В една страна, в която правото се счита за нищо, просто няма нужда да се гледа към това право - за да се обяснят действията на нейния президент. Оставете законите, те вече не зачитат и конституцията. Както каза друг колега юрист – Кемал Гьозлер, Турция в момента изживява процес на „обез – конституционалност”.

По отношение на местните избори на 31 март – виждате, че управляващите вече дори и не се притесняват да правят подобни изявления, разминаващи се с правото. Нищо от това, което правят, не кореспондира с правото. Всичко е против конституцията, против законите и против самото право.”.

„Законът е много ясен”

„Според конституцията, нито една публична власт не може да използва правомощия, които не произтичат от основния закон. Законът за МИТ посочва, че извън поставените задачи на МИТ, на разузнаването не могат да бъдат възлагани никакви други задачи. Законът е много ясен. През 2010 година по време на референдума за промени на конституцията, биха извършени корекции – и то с голяма пропаганда – за защита на личните данни. Тогавашната агитация гласеше, че по време на референдума няма да бъдат използвани лични данни и няма да бъде извършвано картотекиране. В конституцията беше включен специален член 20, именно за защита на личните данни. С изявленията си обаче Ердоган напълно го нарушава. В самия закон за защита на личните данни изрично е посочено, че те могат да бъдат събирани само при ясно определени условия; обратното се определят като престъпление”, посочва още юристът Илхан Джиханер

Другият юрист – Тургут Казан, обръща внимание, че подобно картотекиране навсякъде по света тласка страните към откровен фашизъм:

„Ето, точно това много прилича на използвания преди време от същата тази ПСР термин за „Държавата на разузнаването”. Какво се получава? Ако ти наистина виждаш проблем с кандидат-кметовете, внасяш съответен проектозакон в Меджлиса. Променяш условията за общите и за местните избори. Казваш, че разследването за сигурност и надеждност се извършва от самите партии. Най-малкото, на пръв поглед това би хармонизирало с правото. Сега няма никаква хармония нито със закона, нито с конституцията. Това е едно действие, което видимо е престъпление. Всеки гражданин, който е станал кандидат на ПСР, трябва моментално да се откаже от кандидатурата си предвид това незаконно картотекиране. Не може полицията или представители на МИТ да определят дали някой човек е подходящ за кандидат за публична изборна позиция. По време на периода на военните преврати през втората половина на 20- ти век, имахме много горчив опит от подобно картотекиране в страната. Следователно, това превратаджийско право отново се завръща в Турция. В закона много ясно е записано, че МИТ трябва да е разузнавателна организация на държавата; но не на партийната държава. Видяхме, че вече Турция се е превърнала напълно в една „Държавата на разузнаването”. Това показва, че превратът трайно се е настанил вътре в самото право.

Препечатваме статията от агенция "Фокус".

 

Изявленията на президента Реджеп Тайип Ердоган, че кандидатите от неговата Партия на справедливостта и развитието (ПСР) за местните избори ще бъдат специално проверени от Националната разузнавателна организация (МИТ) и от разузнавателните структури на контраразузнаването, породиха оживена дискусия, коментира в. "Джумхуриет".

Специалисти и юристи оценяват подобни действия като откровено престъпление. Онзи ден в град Орду, Ердоган заяви буквално следното:

„В централата на нашата партия извършихме пълно разследване за сигурността на подадените досега кандидатури; изследвахме всичко за тях – от глава до петите. За целта използвахме както МИТ, така и разузнавателните структури на контраразузнаването (в Турция – Генералната дирекция по сигурността (ГДС) – б. р.).

Бившият зам.-началник на МИТ Джеват Йонеш посочи, че досега не е имало такава практика МИТ да разследва кандидати на една политическа партия. Според него подобно разследване не е възможно от чисто правна гледна точка. Джеват Йонеш обръща внимание на принципа за равенство в конституцията; ако подобно право не е дадено и на опозиционните партии, то просто от юридическа гледна точа не може да бъде предоставено и на управляващата партия. Освен това, според него, без съдебно решение просто не е възможно провеждането на подобно разследване; съгласно закона за МИТ президентът може да възложи на разузнаването задачи за борба с тероризма, но това положение въобще не важи за въпросната проверка на кандидати за участие в избори на една политическа сила.

Юристът Илхан Джиханер подчерта, че подлагането на кандидат на една партия на разследване за сигурността от страна на МИТ, противоречи на правото и на закона. По думите му, „това е очевидно престъпление; незаконно картотекиране на хората.”.

„Периодът на беззаконието”

Друг юрист – Тургут Казан, също отговаря на въпроса дали тази практика противоречи на закона:

„Вече в Турция приключи периода на конкретни събития да се търси обяснение с позоваване на правото. В една страна, в която правото се счита за нищо, просто няма нужда да се гледа към това право - за да се обяснят действията на нейния президент. Оставете законите, те вече не зачитат и конституцията. Както каза друг колега юрист – Кемал Гьозлер, Турция в момента изживява процес на „обез – конституционалност”.

По отношение на местните избори на 31 март – виждате, че управляващите вече дори и не се притесняват да правят подобни изявления, разминаващи се с правото. Нищо от това, което правят, не кореспондира с правото. Всичко е против конституцията, против законите и против самото право.”.

„Законът е много ясен”

„Според конституцията, нито една публична власт не може да използва правомощия, които не произтичат от основния закон. Законът за МИТ посочва, че извън поставените задачи на МИТ, на разузнаването не могат да бъдат възлагани никакви други задачи. Законът е много ясен. През 2010 година по време на референдума за промени на конституцията, биха извършени корекции – и то с голяма пропаганда – за защита на личните данни. Тогавашната агитация гласеше, че по време на референдума няма да бъдат използвани лични данни и няма да бъде извършвано картотекиране. В конституцията беше включен специален член 20, именно за защита на личните данни. С изявленията си обаче Ердоган напълно го нарушава. В самия закон за защита на личните данни изрично е посочено, че те могат да бъдат събирани само при ясно определени условия; обратното се определят като престъпление”, посочва още юристът Илхан Джиханер

Другият юрист – Тургут Казан, обръща внимание, че подобно картотекиране навсякъде по света тласка страните към откровен фашизъм:

„Ето, точно това много прилича на използвания преди време от същата тази ПСР термин за „Държавата на разузнаването”. Какво се получава? Ако ти наистина виждаш проблем с кандидат-кметовете, внасяш съответен проектозакон в Меджлиса. Променяш условията за общите и за местните избори. Казваш, че разследването за сигурност и надеждност се извършва от самите партии. Най-малкото, на пръв поглед това би хармонизирало с правото. Сега няма никаква хармония нито със закона, нито с конституцията. Това е едно действие, което видимо е престъпление. Всеки гражданин, който е станал кандидат на ПСР, трябва моментално да се откаже от кандидатурата си предвид това незаконно картотекиране. Не може полицията или представители на МИТ да определят дали някой човек е подходящ за кандидат за публична изборна позиция. По време на периода на военните преврати през втората половина на 20- ти век, имахме много горчив опит от подобно картотекиране в страната. Следователно, това превратаджийско право отново се завръща в Турция. В закона много ясно е записано, че МИТ трябва да е разузнавателна организация на държавата; но не на партийната държава. Видяхме, че вече Турция се е превърнала напълно в една „Държавата на разузнаването”. Това показва, че превратът трайно се е настанил вътре в самото право.

Препечатваме статията от агенция "Фокус".

Коментари

Най

Следвайте ни

 
 

Още по темата

Още от категорията

Анкета

Кой трябва да поеме "Левски"?