Ad Config - Website header

 

Article_top

Когато преди няколко дни висшият ешелон на ГЕРБ се събра на работна предизборна среща, лидерът и премиер Бойко Борисов му съобщи, че у народонаселението имало брожения – чувствало недостиг на справедливост и имало съмнения за корупция. Както обикновено Борисов е напипал пулса на "малкия човек", но не може да се каже, че сам допринася особено за възвръщане на изгубеното доверие. 

Понеже наближава десетилетката управление на ГЕРБ (с някои малки прекъсвания), активните фейсбук потребители отправиха "предизвикателство 2009/2019". В този контекст ще припомним как в първия мандат правителството на Борисов бе критикувано заради акцента си върху пътното строителство с мотива "асфалтът не се яде". Асфалтът всъщност се яде - под формата на стоки, услуги и хора, които пътуват бързо, лесно и по-безопасно. "Резултатите са видими" (по една от предизборните кампании на ГЕРБ) - магистралите са гордост, част са от всеки предизборен клип и публична изява на партиен деец. Зад строителството им обаче стои отчуждаване на имоти за милиони левове, което остава на заден информационен план при рязането на лентите лот по лот. Не е медийно интересно, просто е нормална практика.

Дефицит на ентусиазъм

Ако сега, през 2019-а, се опитаме да отнесем въпроса с отчуждаването на имоти и към дюните по морето, ще установим, че там държавата не прилага с такъв ентусиазъм тази практика. Всъщност никак не я прилага. Въпреки че законът императивно налага, че публична държавна собственост, която не може да бъде обявена за частна, са и пясъчните дюни и ако има частни дюни - те трябва да бъдат отчуждени.

За разлика от асфалта обаче пясъкът не се яде. Не е на ползу роду, а е от полза на частни интереси, най-често на крупни инвеститори, на "тъмни балкански субекти" от близкото минало, на местни дерибеи и свързаните с тях кметове, общински съвети, областни управители, зам.-министри, министри, партийни касички.

Тук "предизвикателство 2009/2019" ще удари на камък. Промяна за изминалите десет години ня-ма.

Над 70 на сто от дюните все така са частна собственост и както наскоро стана ясно - понеже и частната собственост е неприкосновена, спокойно могат да бъдат заличени с подръчни средства - един багер и 1000 лева. Държавата се сети усилено да ги картографира преди пет години след скандала с къмпинг "Юг" край "Корал". Когато, апропо, тогавашният министър на регионалното развитие, за последно министър по българското европредседателство - Лиляна Павлова, пое ангажимент, че дюните ще бъдат отчуждавани и актувани като държавна собственост. Брой отчуждени дюни към днешна дата: нула. 

Неофициално от ресорното Министерство на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ) ще ви кажат "пари нЕма", не е заделен и лев за целта. Също неофициално оттам спускат в публичното пространство информация за поне един милиард лева цена за отчуждаването на всички пясъчни образувания, попаднали назад във времето в частни ръце. Доколко може да се вярва на тази сметка и не се ли използва тя като оправдание за бездействието на държавата: не е ясно.

После от МРРБ ще ви прехвърлят към Министерството на туризма (МТ), което също има съществена роля по процедурата. Междувременно минаваме и покрай Министерството на околната среда и водите по силата на това, че дюните са защитени от човешка намеса. 

И багер не може да прехвръкне

Човек би си помислил, че при наличието на три министерства и N на брой общински и областни администрации, имащи отношение към грижата за плажовете, и багер не може да прехвръкне, но не би. 

Както установяваме при възникването на всеки отделен казус - с пълна сила и през изминалите няколко дни - голяма част от ивиците всъщност са земи за оран - възстановени на собствениците като земеделска земя. Голяма част от тези земеделски земи вече са със статут на урбанизирана територия. Голяма част от тази урбанизирана територия е получила всички надлежни разрешителни за застрояване - и от общините, и от регионалните екоинспекции - без оглед на това дали попада в забранените за строителство зони в непосредствена близост до плажната ивица, дали e в "Натура 2000" и дали има защитени видове, местообитания и пр. РИОСВ срамежливо отбелязва, че е съгласувала инвестиционните намерения под някои условия за инвеститорите, а когато даден казус стане прекалено медиен - същата тази РИОСВ изпраща "незабавна проверка" на мястото на събитието. 

Грешки на растежа

Излишно е да се припомня още по-назад във времето по силата на какви неизгодни сделки с общините по морето някои крупни инвеститори са се сдобили със земите си, за заменките "кон за кокошка", за "Дюнигейт" и пр. "грешки на растежа". Най-заученото оправдание на управляващите на деня са управляващите от предишния ден и на тази опорна точка правителствата на Борисов се опират във всяка ситуация, когато са хванати натясно. Но докато лидерът на ГЕРБ плаши със "синя лампа" самозабравили се кметове, областни управители и министри заради общественото усещане за недостиг на справедливост и за корупционни практики, само през последните няколко години станахме свидетели на следното по морето, без претенции за изчерпателност:

Строеж на плажа на "Градина" - законен; частник си загради дюните на "Корал" - законно; строеж при Алепу - законен; строеж при скалите Германката - законен; плажове във Варна - изчезнали от документите на общинската администрация; заявки за събаряне на хотели при къмпинг "Юг" - неизпълнена (за сметка на това тази година държавата може да се похвали с една съборена дървена тоалетна); строежи на плажа "Вая", на сантиметри от обявения за екоплаж "Иракли" - всичо е точно; заравняване на дюни в Слънчев бряг - неизвестен извършител; заравняване на дюни на "Смокиня" - известен извършител плюс много неизвестни каравани, вкопани в дюните от дългия престой; опит за застрояване на "Силистар" - засега замразен (очаква се продължение тази година); опит за застрояване на "Карадере" - също временно отложен; изваждане на "Болата" от резервата - успешно.

В дебнене на "дивакуващите"

На този фон опитите на министерства и местни администрации да поставят палатките извън закона изглежда нелеп. Но пък е добре подплатен пиарски и медийно от присъдружни неправителствени организации и граждански сдружения, чиято основна функция е да обикалят плажовете в дебнене на "дивакуващи". А после същите тези министерства, общини и медии да легитимират същите тези НПО, като им дават трибуна за публични изяви. Но когато трябва да отговарят на въпроси за бетона по морето и частните дюни - отговорността става колективна, разбирай - размита, а в най-добрия случай - изтекла по давност. 

И за изминалите десет години абсолютната давност също е изтекла. Просто не е секси да се занимаваме с тая тема. Правителствата на Борисов садят блатни кокичета, спасяват воден дърдавец и "щъркелчета", правят огради по магистралите за "мечки, таралежи, вълци, лисици, костенурки, прилепи, врабчета".

И аз като премиера не разбирам - как може активът на ГЕРБ да работи толкова много за екологията, а да го разбират толкова малко. 

 

Когато преди няколко дни висшият ешелон на ГЕРБ се събра на работна предизборна среща, лидерът и премиер Бойко Борисов му съобщи, че у народонаселението имало брожения – чувствало недостиг на справедливост и имало съмнения за корупция. Както обикновено Борисов е напипал пулса на "малкия човек", но не може да се каже, че сам допринася особено за възвръщане на изгубеното доверие. 

Понеже наближава десетилетката управление на ГЕРБ (с някои малки прекъсвания), активните фейсбук потребители отправиха "предизвикателство 2009/2019". В този контекст ще припомним как в първия мандат правителството на Борисов бе критикувано заради акцента си върху пътното строителство с мотива "асфалтът не се яде". Асфалтът всъщност се яде - под формата на стоки, услуги и хора, които пътуват бързо, лесно и по-безопасно. "Резултатите са видими" (по една от предизборните кампании на ГЕРБ) - магистралите са гордост, част са от всеки предизборен клип и публична изява на партиен деец. Зад строителството им обаче стои отчуждаване на имоти за милиони левове, което остава на заден информационен план при рязането на лентите лот по лот. Не е медийно интересно, просто е нормална практика.

Дефицит на ентусиазъм

Ако сега, през 2019-а, се опитаме да отнесем въпроса с отчуждаването на имоти и към дюните по морето, ще установим, че там държавата не прилага с такъв ентусиазъм тази практика. Всъщност никак не я прилага. Въпреки че законът императивно налага, че публична държавна собственост, която не може да бъде обявена за частна, са и пясъчните дюни и ако има частни дюни - те трябва да бъдат отчуждени.

За разлика от асфалта обаче пясъкът не се яде. Не е на ползу роду, а е от полза на частни интереси, най-често на крупни инвеститори, на "тъмни балкански субекти" от близкото минало, на местни дерибеи и свързаните с тях кметове, общински съвети, областни управители, зам.-министри, министри, партийни касички.

Тук "предизвикателство 2009/2019" ще удари на камък. Промяна за изминалите десет години ня-ма.

Над 70 на сто от дюните все така са частна собственост и както наскоро стана ясно - понеже и частната собственост е неприкосновена, спокойно могат да бъдат заличени с подръчни средства - един багер и 1000 лева. Държавата се сети усилено да ги картографира преди пет години след скандала с къмпинг "Юг" край "Корал". Когато, апропо, тогавашният министър на регионалното развитие, за последно министър по българското европредседателство - Лиляна Павлова, пое ангажимент, че дюните ще бъдат отчуждавани и актувани като държавна собственост. Брой отчуждени дюни към днешна дата: нула. 

Неофициално от ресорното Министерство на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ) ще ви кажат "пари нЕма", не е заделен и лев за целта. Също неофициално оттам спускат в публичното пространство информация за поне един милиард лева цена за отчуждаването на всички пясъчни образувания, попаднали назад във времето в частни ръце. Доколко може да се вярва на тази сметка и не се ли използва тя като оправдание за бездействието на държавата: не е ясно.

После от МРРБ ще ви прехвърлят към Министерството на туризма (МТ), което също има съществена роля по процедурата. Междувременно минаваме и покрай Министерството на околната среда и водите по силата на това, че дюните са защитени от човешка намеса. 

И багер не може да прехвръкне

Човек би си помислил, че при наличието на три министерства и N на брой общински и областни администрации, имащи отношение към грижата за плажовете, и багер не може да прехвръкне, но не би. 

Както установяваме при възникването на всеки отделен казус - с пълна сила и през изминалите няколко дни - голяма част от ивиците всъщност са земи за оран - възстановени на собствениците като земеделска земя. Голяма част от тези земеделски земи вече са със статут на урбанизирана територия. Голяма част от тази урбанизирана територия е получила всички надлежни разрешителни за застрояване - и от общините, и от регионалните екоинспекции - без оглед на това дали попада в забранените за строителство зони в непосредствена близост до плажната ивица, дали e в "Натура 2000" и дали има защитени видове, местообитания и пр. РИОСВ срамежливо отбелязва, че е съгласувала инвестиционните намерения под някои условия за инвеститорите, а когато даден казус стане прекалено медиен - същата тази РИОСВ изпраща "незабавна проверка" на мястото на събитието. 

Грешки на растежа

Излишно е да се припомня още по-назад във времето по силата на какви неизгодни сделки с общините по морето някои крупни инвеститори са се сдобили със земите си, за заменките "кон за кокошка", за "Дюнигейт" и пр. "грешки на растежа". Най-заученото оправдание на управляващите на деня са управляващите от предишния ден и на тази опорна точка правителствата на Борисов се опират във всяка ситуация, когато са хванати натясно. Но докато лидерът на ГЕРБ плаши със "синя лампа" самозабравили се кметове, областни управители и министри заради общественото усещане за недостиг на справедливост и за корупционни практики, само през последните няколко години станахме свидетели на следното по морето, без претенции за изчерпателност:

Строеж на плажа на "Градина" - законен; частник си загради дюните на "Корал" - законно; строеж при Алепу - законен; строеж при скалите Германката - законен; плажове във Варна - изчезнали от документите на общинската администрация; заявки за събаряне на хотели при къмпинг "Юг" - неизпълнена (за сметка на това тази година държавата може да се похвали с една съборена дървена тоалетна); строежи на плажа "Вая", на сантиметри от обявения за екоплаж "Иракли" - всичо е точно; заравняване на дюни в Слънчев бряг - неизвестен извършител; заравняване на дюни на "Смокиня" - известен извършител плюс много неизвестни каравани, вкопани в дюните от дългия престой; опит за застрояване на "Силистар" - засега замразен (очаква се продължение тази година); опит за застрояване на "Карадере" - също временно отложен; изваждане на "Болата" от резервата - успешно.

В дебнене на "дивакуващите"

На този фон опитите на министерства и местни администрации да поставят палатките извън закона изглежда нелеп. Но пък е добре подплатен пиарски и медийно от присъдружни неправителствени организации и граждански сдружения, чиято основна функция е да обикалят плажовете в дебнене на "дивакуващи". А после същите тези министерства, общини и медии да легитимират същите тези НПО, като им дават трибуна за публични изяви. Но когато трябва да отговарят на въпроси за бетона по морето и частните дюни - отговорността става колективна, разбирай - размита, а в най-добрия случай - изтекла по давност. 

И за изминалите десет години абсолютната давност също е изтекла. Просто не е секси да се занимаваме с тая тема. Правителствата на Борисов садят блатни кокичета, спасяват воден дърдавец и "щъркелчета", правят огради по магистралите за "мечки, таралежи, вълци, лисици, костенурки, прилепи, врабчета".

И аз като премиера не разбирам - как може активът на ГЕРБ да работи толкова много за екологията, а да го разбират толкова малко. 

Коментари

Не са Американски а Руски, "слочайния"

тези модели ."Слочайно" си купи един билет и "слочайно" "заминовай" на екскурзия в Америка да обиколиш тамошните национални паркове и защитени зони да видиш за какво става дума и тогава си прави проветрение на устата...
Kalina Hristova's picture
Kalina Hristova
Kalina Hristova

няма

Няма хаир за държава, в която Пеефски пише законите, Борисов управлява по тях, а Цацаров бди за спазването им.

Най

Следвайте ни

 
 

Още по темата

Още от категорията

Анкета

Кой трябва да поеме "Левски"?