Гаел Жофроа, "Франс прес"

Планираното съставяне на листа на "жълтите жилетки" за европейските избори, приветствано засега от повечето политически партии, размесва наново картите, отнемайки гласове от всички формации и особено от крайната десница.

Тази листа, наречена "Обединение за гражданска инициатива" (ОГИ), за момента включва само десет имена начело с Ингрид Льовавасьор, 31-годишна санитарка и водещ член на движението.

Целта е до средата на февруари да се състави завършена листа от 79 кандидати за изборите на 26 май. Хипотезата за явяване на европейските избори беше тествана в няколко допитвания преди огласяването на листата, и особено в най-новата анкета на института "Елаб" за новинарската телевизия Бе Еф Ем.

"Жълтите жилетки" биха се наредили трети с 13 процента от гласовете след партия "Република, напред!" на президента Еманюел Макрон (с 22,5 процента) и крайнодесния Национален сбор (със 17,5 на сто).

Този резултат "показва, че има възможност изразеният гняв да добие политическо проявление", коментира Бернар Сананес, президент и генерален директор на "Елаб".
Оформя се тенденция: листа на "жълтите жилетки" би отнела от резултатите на всички партии, но най-чувствително това ще е при подкрепящата движението партия "Национален сбор" (НС) на Марин Льо Пен, която би му отстъпила три процентни пункта.

В резултат, ако "Република, напред!" изгуби дори един пункт, нейният аванс пред НС ще се увеличи, сочи това допитване. Това е парадокс, при положение, че от средата на ноември "жълтите жилетки" протестират против данъчната и социалната политика на правителството.

При тези обстоятелства "на "Република, напред!" й остава само да запази мълчание, да не прави нищо и да извади кестените от огъня", отбелязва Гаел Слиман, президент на социологическия институт Одокса.

Някои видни представители на "жълтите жилетки" незабавно разкритикуваха тази ситуация.

"Да се гласува за Жълтите жилетки означава да се гласува за Макрон", предупреди в комюнике групата "Гневна Франция!!!" на Ерик Друе - спорна фигура от "жълтите жилетки", докато друга полемична личност, Максим Никол, критикува листата на "опортюнисти" и "продажници".

"Интересен процес"

Някои критици дори обвиняват самото мнозинство, че тайно е подпомогнало съставянето на такава листа - твърдения, отречени от генералния пълномощник на мажоритарната партия, Станислас Герини, констатирал само, че "жълтите жилетки искат да имат политическо представителство".
От политическа страна листата на "жълтите жилетки" за момента бива приета благосклонно от повечето френски партии, които виждат в нейно лице израз на "демокрацията".

Всъщност е трудно да бъде критикувана формация, произлязла от движение, които те подкрепят от два месеца и от което са се опитали да се възползват, като някои дори поставиха начело в листите си представители на "жълтите жилетки".

Изпълнителната власт също изрази одобрение. Говорителят на правителството Бенжамен Гриво отбеляза, че "процесът е интересен" и оцени като "по-здравословно" дебатите да се състоят при изборните урни, по-скоро с открито лице, отколкото прикрито зад псевдоними в социалните мрежи или с качулки".

При новата листа трудното едва започва. Шансовете й за успех остават несигурни и то дотолкова, че изобщо не се знае дали всички "жълти жилетки", чието движение е белязано от самото начало от дълбоки разногласия, я подкрепят. Освен това преди изборите на 25 май може да се появят и други жълти листи.

"Основната за тях тема за пряката демокрация е в пълно противоречие със съставянето на листа, при която има йерархия, подбор на кандидатите и водач", отбеляза пред радио Ер Те Ел Жан Гариг, преподавател в Университета в Орлеан и парижкия Институт за политически науки (Sciences Po).

Възможно е дори упражнението да се обърне срещу тях, предупреди Гаел Слиман.

"Те или ще успеят да се споразумеят и да заявят конкретни неща (а ще им е трудно да продължат да се харесват на всички), или не, като при политическа партия, която се явява на избори, неяснотата не се толерира", каза той.

БТА