Хартия от трева или специална терапевтична топка за болни от деменция - подобни нововъведения предлагат предприемачите, избрали социалната сфера, за да пробият на пазара. Без непременно всички продукти да са чак толкова екзотични, по линия на този вид бизнес вече са се появили множество технологични открития, предназначени съвсем не само да се печели от тях, а на първо място да са в помощ на нуждаещите си. Или пък да допринесат за опазването на околната среда.

Екологията, образованието, миграцията, борбата с безработицата - това са областите, в които работят т.нар. социални предприемачи, чийто брой в Германия вече надхвърля 150 000. От актуално проучване на банката KfW/Германската държавна банка за развитие/ става ясно, че една трета от тях искат да наложат на пазара нови и оригинални продукти, че при това ги ръководи най-вече мисълта за социален или екологичен принос, а и разкриват много повече работни места, отколкото основателите на „конвенционални” фирми.

Социалният предприемач може да бъде бивш затворник, излежал надлежно присъдата си за пласмент на наркотици, след което се заел да работи срещу разпространението на наркотиците сред младите хора. Или пък трио млади дами,подпомагали първоначално доброволно отглеждането на деца от социално слаби семейства, преди да превърнат тази дейност в бизнес с вече 40 служители и 800 000 евро годишен оборот.

Нищо, разбира се, не става от само себе си, нито без финансово рамо, на каквото този вид фирми могат да разчитат, тъй като имат правото да получават дарения и държавни субсидии. Има и от кого да бъдат посъветвани, тъй като междувременно съществуват множество мрежи, обединяващи този вид предприемачи.

Така постепенно се стига до един двупосочен ефект - решаването на един или друг социален проблем е не само от полза за обществото, но и за инвеститорите, които все пак не са благотворители. Но именно благодарение на тях Германия може да се похвали с онлайн-университети за бежанците, специални географски карти, предназначени за хората в инвалидни колички, или пък с повече работни места за незрящи.

Социалните бизнесмени преобръщат традиционния начин на мислене и действие, съгласно който този, който смята да прави добро, се надява на благосклонността на държавата или на дарители, а решеният да печели - на благосклонността на финансовите пазари. Бизнесмените от новия вид се опитват да комбинират двете неща, съчетавайки желанието си за добри приходи със стремежа да отстранят една или друга социална несправедливост.

В началото, естествено, будят по-скоро насмешки и не получават подкрепа, но междувременно ги определят като една от най-перспективните възможности за инвестиции - щом комбинират добрите печалби и добрите дела. Предричат им бляскаво бъдеще, при положение, че влизат в ниши, незаети до момента - ако се има предвид, например, откритата във Франкфурт шивашка работилница, в която бежанки прилагат уменията си за успеха на начинаещи германски модни марки.

Те биха назначили хора, които другаде трудно биха си намерили работа – лица с увреждания, аутисти, незрящи. И успяват да наложат инициативи като „Диалог в тъмното” в Хамбург, в рамките на който слепи хора развеждат зрящите из изложби или пък им сервират в ресторант, потънал в пълен мрак. В началото се разчита изцяло на държавна помощ, но междувременно финансирането се извършва със собствени сили, а фирмата има клонове в 30 държави.

Подобен е принципът под мотото „Откриващи ръце” („Discovering Hands”) – слепи жени биват обучени да правят прецизни прегледи за ранното откриване на рак на гърдата. Специално този проект със сигурност го чака добро бъдеще, след като съвсем наскоро фондацията „Скала” на наследничката на BMW Сузане Клатен (най-богатата жена в Германия) му отпусна 1,4 милиона евро.