Ad Config - Website header

 

Article_top

Речта на президента при отчета на свършеното от него за изминалите две години не поднесе особени изненади – нито като послания, нито като избрания тон за огласяването им.

Имаше от познатите нотки на обида, засегнато честолюбие, недоволство, обобщения, неоспоримо-верни наблюдения, опит за самоизтъкване, справедливо възмущение, черногледство…

Новината – доколкото това е новина, че докато очаква предсрочни избори, президентът вече по-ясно каза,  че ще подкрепи нова партия. На единението. Заявките за това са от месеци. Как точно си го представя не стана ясно.

До края на мандата на сегашния държавен глава има три години, не е минало и половината от времето, което Конституцията му отрежда на поста. В какво качество надпартийният държавен глава, който трябва да олицетворява единството на нацията, ще впише в длъжностната си характеристика подкрепата си за партия?  Припомнянето, че България не е президентска република, даже изглежда ненужно.  Факт е, че всеки от предшествениците на Радев имаше в по-засилена или по-прикрита форма желание за увеличаване на правомощията – по формулата силен президент, от което досега нищо не е произтекло.

Растящият стремеж на Радев за партия е само симптом. Големият проблем на президента е,  че две години, откакто е част от властовата структура на страната, той отказва да се припознае като част от политическата система. Втора година е в ролята на новия, на бореца срещу статуквото – от което в някаква форма, дори само по силата на институционалната си определеност,  е част.  Всъщност Радев отказва да започне да мисли политически и смята, че може да играе наблюдател критикар,  доброволен аутсайдер, който раздава морални присъди.

Непрестанното му циклене на едни и същи теми  (особено - изтребителите) и натякването в ролята на мрачен пророк в един момент могат да започват да омръзват на иначе много харесващата неговия образ аудитория.  Защото всеки образ трябва да има развитие. Досега президентът в неподправената си конфронтация с ГЕРБ се беше превърнал в нещо като главен опозиционен център.  В коректив на управлението.  В масовите представи той все още се приема като героичен образ, свеж полъх в мътните политически води и т. н.

Следващата крачка обаче липсва. Тезите му са предвидими, често се върти около същността на нещата (примерно в говоренето за корупцията).

По-големият проблем е, че Радев говори и се държи като несистемен участник – пропагандира нуждата от смяна на системата (даже заплашва в някаква степен), а идеята му за партия е повече от притеснително неконкретна – тя е идеологически аморфна.  Въпреки обвързването му с БСП – предложен и подготвен като неин кандидат за президент, Радев все повече прави впечатление като нямащ отношение към партийните категории, към разделенията на ляво и дясно, либерално, консервативно и т.н.  Политическият процес не е това, което го вълнува или което той показва, че разбира. Има ясна идея как трябва да изглеждат  нещата или по-скоро как НЕ трябва да изглеждат, но не и КАК може това да се постигне. Когато говори за смяна на системата, отново липсва всякаква конкретизация – предложение за модел, оформена система от политически ценности, които изповядва и към които се стреми. Какво разбира под справедливост или под равенство, например? Има ли конкретен план?

Единствената конкретика е свързана с упоритото повторение на „национално единение“.

Всъщност готовността на Радев да подкрепи нов политически проект не е от днес. Последно в „Панорама“ на 4 декември на въпрос за партия той отговори както и в понеделник: „ Като президент не мога да създавам партия, но бих подкрепил всяко усилие за изграждане на демократична политическа алтернатива.“

Демократична политическа алтернатива?

Що е то обаче "демократична политическа алтернатива" – освен няколко навързани политически клишета в клиширано и привидно звучащо добре словосъчетание?

Назряването у президента на идеята за партия, обединение, политически проект или каквото е там, се усети силно по-рано - още с внезапната му поява да се обръща към нацията по случай годишнина от Войнишкото въстание в края на септември м. г.

„Единението не закрива политическия дебат, а бди той да се провежда в името на националния интерес, с уважение към чуждото мнение и свободата на словото. Единението не е индулгенция за престъпления, а борба за законност и правосъдие, на което обществото може да разчита. Единението не може да се случи под знамето на никоя идеология, а само и единствено под знака на културата и човеколюбието. Вярвам, че след години на разделение обществото ни все повече ще осъзнава нуждата от единение. Процесът ще е дълъг, ще срещне съпротивата на сили, които се хранят от разделението“, каза той тогава.

И подчерта, че „група общественици се обърнаха към мен с инициатива за национално единение.“ 

Десетина дни по-рано Радев прие „групата общественици“, които му връчиха възвание, написано още през 2015 г.

Eдно е сигурно – в модерната епоха и в постмодерното бъдеще всички политически фактори трябва да приемат, че няма да прилагат политически, идейни и идеологически репресии върху “другия”, върху “различния”, независимо какво е разположението на геополитическата доминанта. 
Нека най-после се вслушаме в предсмъртния завет на българската светица Ванга: „Деца, ОБИЧАЙТЕ СЕ!”
 , призоваваше то.

Сред имената на подписалите го бяха историкът Георги Марков, Антон Дончев, Янка Такева, Нешка Робева, Михаил Мирчев, Огнян Герджиков.

(Само в скоби  - част от същите обещственици наскоро изпратиха отворено писмо до премиера Борисов в подкрепа на Каракачанов, който обяви, че „циганите са станали много нагли“.)

Около два месеца по-късно последва нова обществена активност - на 26 ноември имаше Национален  сбор за единение на българите с инициатор Сдружение "Единение" на акад. Стефан Воденичаров. По данни на организаторите в него участвали 180 души от 33 организации.

Инкриминиране на насаждането на остра конфронтация сред обществото, която подкопава националното единство и българската държавност и обслужва единствено чужди интереси - беше едно от предложенията на Националния сбор. Сред инициаторите бяха проф. Михаил Неделчев, акад. Дамян Дамянов, акад. Антон Дончев, акад. Благовест Сендов, акад. Георги Марков, бизнесменът Красимир Дачев и други.

Сборът поиска да се създаде и Съвет на старейшините, който да служи като коректив на всяка власт. Според представената идея в него трябва да влязат личностни с безспорно признание и авторитет, като се "издига глас срещу всяка несправедливост". Съветът трябва да е гарант за спазването на свободата на словото и за осигуряването на обществения интерес. 

В понеделник в обръщението си отчет президентът Радев обяви, че създава към институцията Съвет за стратегическо развитие на България. Новият орган трябва да предложи алтернативи на институционалния блокаж.

„Страната има нужда от нови идеи”, обясни Радев мотивите си.

До дни ще излезе президентски указ за създаването на съвета и ще стане ясно кой влиза в него и дали това няма да е нещо като Съвет на старейшините.

Инженерната мисъл зад проекта, който Радев би подкрепил

Коя инженерна мисъл стои зад проектополитически проект, подкрепен от президента - ето и някои възможности.

  • Кръгове в БСП, които са решили под формулата "аполитичност" и "патриотичност" да си направят патерица, с която да управляват. И която ще посегне на електората на вдадените в „патриотични войни“ ВМРО, НФСБ и „Атака“. Корнелия Нинова въпреки всички усилия и агресивност – влизащи и в преки противоречия с големия брат ПЕС – не успява да направи сериозен пробив в националистическата ниша.
  • „Патриотични“ кръгове – чието лице да са „патриотични интелектуалци“, президентът да служи като магнит за печелене на обществено доверие (такива биха били функциите му и в първия вариант, който не е много по-различен).
  • Най-пресилена изглежда версията, лансирана от близки до управляващите медии, според които Радев ще се изявява и изживява като БГ вариант на Путин като името на партията също ще е копирано  оттам - „Единна България“. Факт е обаче че от управляващата партия отдавна се опитват да вкарат амбициозния, но политически неумел президент в клопката на собствената партия - и изглежда са на път да успеят. Не е случайно повторението от различни партийни фигури в ГЕРБ на рефрена "Ако Радев иска критикува и дава съвети, да си направи партия и да спечели изборите", теза, любима и на премиера Бойко Борисов. Към момента Радев е неприятен дразнител за управляващите и тласкането му да стане лице на инженерен проект, е добър начин да бъде неутрализиран.  
  • Като става дума за стремежа за единение някак неизбежно се стига до размислите на почетния председател на ДПС Ахмед Доган от края на декември. "Нито една партия няма необходимия политически и експертен капацитет за постигането на тази стратегическа цел. Но българският парламент като цяло има този ресурс. Защото „обединението прави силата”! Това обстоятелство ни определя и източника, и форм̀ата за промяна на модела за управление на страната: Програмен кабинет за ускорено догонващо развитие на България", постанови тогава Доган.

Любопитна подробност е, че вчера социологът и неуспял кмет на БСП за София на последните кметски избори Михаил Мирчев почти начерта състава на ръководството на новия политически пропрезидентски проект. Според Мирчев пред БТВ в проект на Радев би имало много хора от НДСВ на Сакскобургготски.

"Поне от една година насам президентът Румен Радев анонсира, че ще прави партия. Тя няма да бъде лява, а центристка. Ако гледаме лицата, които са близко до него, тази партия ще бъде препълнена с хора от бившето НДСВ. Ключова фигура щял да бъде Соломон Паси. Много хора се заблуждавали, че Радев е проруски, про-путински настроен, напротив – всички хора, които щели да влязат в проекта му щели да са проамерикански настроени", разясни той.

Друг човек, който според Мирчев, ще стане част от потенциалния нов политически проект, щял да бъде бившият служебен премиер и председател на Народното събрание Огнян Герджиков. През 2017 г. Герджиков оглави служебния кабинет, назначен от Радев. Точно това служебно правителство спомогнало ГЕРБ да спечели вота тогава, каза още социологът. Сега Герджиков щял да се реваншира.

Мирчев обяснява още, че проектът нямало да бъде на БСП. Той вече е и изчислил, че новото обединение ще вземе около 7 на сто – ей така от раз.

Три бележки по хипотезите на Мирчев:

- Ако се върнем към списъка с имена на общественици, подкрепили идеята за национално единение, ще видим, че в него са и Михаил Мирчев, и Огнян Герджиков. Корелация не може да се изведе, но дали все пак не става дума за нещо повече от съвпадение.

- По повод „центристката“ възможна партия на Радев – като се има предвид съдбата на „бляскавия и най-вече дълголетен“ проект НДСВ с основни участници Паси и Герджиков, прогнозите за успех на подобно формация, подкрепена от президента, не са добри. Но за по-сигурно може да се помисли за включване и на Симеон Сакскобургготски. Разбира се, с немалка доза вероятност може да се приеме и че Мирчев просто се е упражнявал в отклоняване на вниманието.

 - Успял президентски политически проект в България няма. Повечето подобни начинания не финишират запомнящо се.

Защо Радев може да бъде вреден с подобни амбиции

Не защото е самозабравил се русофил, както гласи една от опорните точки спрямо него.

Не защото е настроен антиевропейски – пак опорна точка от кръга „Цветанов“.

Не защото е лобист на самолетите „Грипен“ – при това некадърен, ако се съди по постиженията му – отново сред основните тези, с които управляващите атакуват Радев.

Не защото се увлича по националистическата реторика, макар и без да прекрачва граници.

Не даже защото е против Истанбулската конвенция.

Или заради фейсбук статусите на Десислава Радева.

А заради добрите си намерения. Радев искрено вярва и желае да се случи това, за което говори. Прави го без втори план, без задни мисли, не го бива да играе игрички. Той е авторитетен, популярен, на личностно ниво внушава почтеност, борбеност, решителност – въобще идеален кандидат за добрия герой.

Но вживян в ролята си на борец срещу статуквото и заради отвращението си съм политическото, той не полага усилие да разбере системата. Парадоксално говори за подкопаване на демокрацията, на ценностите, но и самият участва в този процес. Той не е визионер, дори не е и политик с мисия, защото често не е наясно какво прави и какви ще са последиците от действията му, въпреки желанието му да постъпва правилно.   

Така комбинацията от политическа некомпетентност, висока репутация и добри намерения може да бъде много опасна. 

 

Речта на президента при отчета на свършеното от него за изминалите две години не поднесе особени изненади – нито като послания, нито като избрания тон за огласяването им.

Имаше от познатите нотки на обида, засегнато честолюбие, недоволство, обобщения, неоспоримо-верни наблюдения, опит за самоизтъкване, справедливо възмущение, черногледство…

Новината – доколкото това е новина, че докато очаква предсрочни избори, президентът вече по-ясно каза,  че ще подкрепи нова партия. На единението. Заявките за това са от месеци. Как точно си го представя не стана ясно.

До края на мандата на сегашния държавен глава има три години, не е минало и половината от времето, което Конституцията му отрежда на поста. В какво качество надпартийният държавен глава, който трябва да олицетворява единството на нацията, ще впише в длъжностната си характеристика подкрепата си за партия?  Припомнянето, че България не е президентска република, даже изглежда ненужно.  Факт е, че всеки от предшествениците на Радев имаше в по-засилена или по-прикрита форма желание за увеличаване на правомощията – по формулата силен президент, от което досега нищо не е произтекло.

Растящият стремеж на Радев за партия е само симптом. Големият проблем на президента е,  че две години, откакто е част от властовата структура на страната, той отказва да се припознае като част от политическата система. Втора година е в ролята на новия, на бореца срещу статуквото – от което в някаква форма, дори само по силата на институционалната си определеност,  е част.  Всъщност Радев отказва да започне да мисли политически и смята, че може да играе наблюдател критикар,  доброволен аутсайдер, който раздава морални присъди.

Непрестанното му циклене на едни и същи теми  (особено - изтребителите) и натякването в ролята на мрачен пророк в един момент могат да започват да омръзват на иначе много харесващата неговия образ аудитория.  Защото всеки образ трябва да има развитие. Досега президентът в неподправената си конфронтация с ГЕРБ се беше превърнал в нещо като главен опозиционен център.  В коректив на управлението.  В масовите представи той все още се приема като героичен образ, свеж полъх в мътните политически води и т. н.

Следващата крачка обаче липсва. Тезите му са предвидими, често се върти около същността на нещата (примерно в говоренето за корупцията).

По-големият проблем е, че Радев говори и се държи като несистемен участник – пропагандира нуждата от смяна на системата (даже заплашва в някаква степен), а идеята му за партия е повече от притеснително неконкретна – тя е идеологически аморфна.  Въпреки обвързването му с БСП – предложен и подготвен като неин кандидат за президент, Радев все повече прави впечатление като нямащ отношение към партийните категории, към разделенията на ляво и дясно, либерално, консервативно и т.н.  Политическият процес не е това, което го вълнува или което той показва, че разбира. Има ясна идея как трябва да изглеждат  нещата или по-скоро как НЕ трябва да изглеждат, но не и КАК може това да се постигне. Когато говори за смяна на системата, отново липсва всякаква конкретизация – предложение за модел, оформена система от политически ценности, които изповядва и към които се стреми. Какво разбира под справедливост или под равенство, например? Има ли конкретен план?

Единствената конкретика е свързана с упоритото повторение на „национално единение“.

Всъщност готовността на Радев да подкрепи нов политически проект не е от днес. Последно в „Панорама“ на 4 декември на въпрос за партия той отговори както и в понеделник: „ Като президент не мога да създавам партия, но бих подкрепил всяко усилие за изграждане на демократична политическа алтернатива.“

Демократична политическа алтернатива?

Що е то обаче "демократична политическа алтернатива" – освен няколко навързани политически клишета в клиширано и привидно звучащо добре словосъчетание?

Назряването у президента на идеята за партия, обединение, политически проект или каквото е там, се усети силно по-рано - още с внезапната му поява да се обръща към нацията по случай годишнина от Войнишкото въстание в края на септември м. г.

„Единението не закрива политическия дебат, а бди той да се провежда в името на националния интерес, с уважение към чуждото мнение и свободата на словото. Единението не е индулгенция за престъпления, а борба за законност и правосъдие, на което обществото може да разчита. Единението не може да се случи под знамето на никоя идеология, а само и единствено под знака на културата и човеколюбието. Вярвам, че след години на разделение обществото ни все повече ще осъзнава нуждата от единение. Процесът ще е дълъг, ще срещне съпротивата на сили, които се хранят от разделението“, каза той тогава.

И подчерта, че „група общественици се обърнаха към мен с инициатива за национално единение.“ 

Десетина дни по-рано Радев прие „групата общественици“, които му връчиха възвание, написано още през 2015 г.

Eдно е сигурно – в модерната епоха и в постмодерното бъдеще всички политически фактори трябва да приемат, че няма да прилагат политически, идейни и идеологически репресии върху “другия”, върху “различния”, независимо какво е разположението на геополитическата доминанта. 
Нека най-после се вслушаме в предсмъртния завет на българската светица Ванга: „Деца, ОБИЧАЙТЕ СЕ!”
 , призоваваше то.

Сред имената на подписалите го бяха историкът Георги Марков, Антон Дончев, Янка Такева, Нешка Робева, Михаил Мирчев, Огнян Герджиков.

(Само в скоби  - част от същите обещственици наскоро изпратиха отворено писмо до премиера Борисов в подкрепа на Каракачанов, който обяви, че „циганите са станали много нагли“.)

Около два месеца по-късно последва нова обществена активност - на 26 ноември имаше Национален  сбор за единение на българите с инициатор Сдружение "Единение" на акад. Стефан Воденичаров. По данни на организаторите в него участвали 180 души от 33 организации.

Инкриминиране на насаждането на остра конфронтация сред обществото, която подкопава националното единство и българската държавност и обслужва единствено чужди интереси - беше едно от предложенията на Националния сбор. Сред инициаторите бяха проф. Михаил Неделчев, акад. Дамян Дамянов, акад. Антон Дончев, акад. Благовест Сендов, акад. Георги Марков, бизнесменът Красимир Дачев и други.

Сборът поиска да се създаде и Съвет на старейшините, който да служи като коректив на всяка власт. Според представената идея в него трябва да влязат личностни с безспорно признание и авторитет, като се "издига глас срещу всяка несправедливост". Съветът трябва да е гарант за спазването на свободата на словото и за осигуряването на обществения интерес. 

В понеделник в обръщението си отчет президентът Радев обяви, че създава към институцията Съвет за стратегическо развитие на България. Новият орган трябва да предложи алтернативи на институционалния блокаж.

„Страната има нужда от нови идеи”, обясни Радев мотивите си.

До дни ще излезе президентски указ за създаването на съвета и ще стане ясно кой влиза в него и дали това няма да е нещо като Съвет на старейшините.

Инженерната мисъл зад проекта, който Радев би подкрепил

Коя инженерна мисъл стои зад проектополитически проект, подкрепен от президента - ето и някои възможности.

  • Кръгове в БСП, които са решили под формулата "аполитичност" и "патриотичност" да си направят патерица, с която да управляват. И която ще посегне на електората на вдадените в „патриотични войни“ ВМРО, НФСБ и „Атака“. Корнелия Нинова въпреки всички усилия и агресивност – влизащи и в преки противоречия с големия брат ПЕС – не успява да направи сериозен пробив в националистическата ниша.
  • „Патриотични“ кръгове – чието лице да са „патриотични интелектуалци“, президентът да служи като магнит за печелене на обществено доверие (такива биха били функциите му и в първия вариант, който не е много по-различен).
  • Най-пресилена изглежда версията, лансирана от близки до управляващите медии, според които Радев ще се изявява и изживява като БГ вариант на Путин като името на партията също ще е копирано  оттам - „Единна България“. Факт е обаче че от управляващата партия отдавна се опитват да вкарат амбициозния, но политически неумел президент в клопката на собствената партия - и изглежда са на път да успеят. Не е случайно повторението от различни партийни фигури в ГЕРБ на рефрена "Ако Радев иска критикува и дава съвети, да си направи партия и да спечели изборите", теза, любима и на премиера Бойко Борисов. Към момента Радев е неприятен дразнител за управляващите и тласкането му да стане лице на инженерен проект, е добър начин да бъде неутрализиран.  
  • Като става дума за стремежа за единение някак неизбежно се стига до размислите на почетния председател на ДПС Ахмед Доган от края на декември. "Нито една партия няма необходимия политически и експертен капацитет за постигането на тази стратегическа цел. Но българският парламент като цяло има този ресурс. Защото „обединението прави силата”! Това обстоятелство ни определя и източника, и форм̀ата за промяна на модела за управление на страната: Програмен кабинет за ускорено догонващо развитие на България", постанови тогава Доган.

Любопитна подробност е, че вчера социологът и неуспял кмет на БСП за София на последните кметски избори Михаил Мирчев почти начерта състава на ръководството на новия политически пропрезидентски проект. Според Мирчев пред БТВ в проект на Радев би имало много хора от НДСВ на Сакскобургготски.

"Поне от една година насам президентът Румен Радев анонсира, че ще прави партия. Тя няма да бъде лява, а центристка. Ако гледаме лицата, които са близко до него, тази партия ще бъде препълнена с хора от бившето НДСВ. Ключова фигура щял да бъде Соломон Паси. Много хора се заблуждавали, че Радев е проруски, про-путински настроен, напротив – всички хора, които щели да влязат в проекта му щели да са проамерикански настроени", разясни той.

Друг човек, който според Мирчев, ще стане част от потенциалния нов политически проект, щял да бъде бившият служебен премиер и председател на Народното събрание Огнян Герджиков. През 2017 г. Герджиков оглави служебния кабинет, назначен от Радев. Точно това служебно правителство спомогнало ГЕРБ да спечели вота тогава, каза още социологът. Сега Герджиков щял да се реваншира.

Мирчев обяснява още, че проектът нямало да бъде на БСП. Той вече е и изчислил, че новото обединение ще вземе около 7 на сто – ей така от раз.

Три бележки по хипотезите на Мирчев:

- Ако се върнем към списъка с имена на общественици, подкрепили идеята за национално единение, ще видим, че в него са и Михаил Мирчев, и Огнян Герджиков. Корелация не може да се изведе, но дали все пак не става дума за нещо повече от съвпадение.

- По повод „центристката“ възможна партия на Радев – като се има предвид съдбата на „бляскавия и най-вече дълголетен“ проект НДСВ с основни участници Паси и Герджиков, прогнозите за успех на подобно формация, подкрепена от президента, не са добри. Но за по-сигурно може да се помисли за включване и на Симеон Сакскобургготски. Разбира се, с немалка доза вероятност може да се приеме и че Мирчев просто се е упражнявал в отклоняване на вниманието.

 - Успял президентски политически проект в България няма. Повечето подобни начинания не финишират запомнящо се.

Защо Радев може да бъде вреден с подобни амбиции

Не защото е самозабравил се русофил, както гласи една от опорните точки спрямо него.

Не защото е настроен антиевропейски – пак опорна точка от кръга „Цветанов“.

Не защото е лобист на самолетите „Грипен“ – при това некадърен, ако се съди по постиженията му – отново сред основните тези, с които управляващите атакуват Радев.

Не защото се увлича по националистическата реторика, макар и без да прекрачва граници.

Не даже защото е против Истанбулската конвенция.

Или заради фейсбук статусите на Десислава Радева.

А заради добрите си намерения. Радев искрено вярва и желае да се случи това, за което говори. Прави го без втори план, без задни мисли, не го бива да играе игрички. Той е авторитетен, популярен, на личностно ниво внушава почтеност, борбеност, решителност – въобще идеален кандидат за добрия герой.

Но вживян в ролята си на борец срещу статуквото и заради отвращението си съм политическото, той не полага усилие да разбере системата. Парадоксално говори за подкопаване на демокрацията, на ценностите, но и самият участва в този процес. Той не е визионер, дори не е и политик с мисия, защото често не е наясно какво прави и какви ще са последиците от действията му, въпреки желанието му да постъпва правилно.   

Така комбинацията от политическа некомпетентност, висока репутация и добри намерения може да бъде много опасна. 

Коментари

Емил Станоев's picture
Емил Станоев
Емил Станоев

Всеки тръгнал да се прави на

Всеки тръгнал да се прави на Аналитик ?? Дори и не е нужно да чета този "труд" . Президента вече е опасен ,защото казва Истината но няма власт за промени Но ние избирателите имаме .. Време е за промяна ЕТ-то на ББ /наричано още шайка даже и в книга/ трябва да го махнем от власт.
смехурко's picture
смехурко
смехурко

А дали?

Дали това дрънкало-популист трябва да се обсъжда толкова много. Той не свети със собствена светлина. Зад него са амбициите на Кремъл и всъщност Кремъл иска да разбива европейското единство. Това се прави по различни начини и с различни, но много посредствени и омръзнали вече много участници!

Голям майтапчия е този Мирчев!

"...Много хора се заблуждавали, че Радев е проруски, про-путински настроен, напротив – всички хора, които щели да влязат в проекта му щели да са проамерикански настроени..."

Абе Мирчев!
И как си го представяш ти това?
Под мъдрото ръководство на Решетников неговата марионетка Радев да прави "проамериканска" партия?
Klingon Oid's picture
Klingon Oid
Klingon Oid

Какво единение, какви 5 лева.

Какво единение, какви 5 лева.
С тия постоянно врякащите от БСП нищо не става. Целта им е да дигат шум без значение за какво. Толкова са прости, че дори не разбраха, че изпуснаха два златни шанса, за които първоначабно изврякаха, а после си прехвърлиха врякането върху следващото дребнотемие.
Вдигнаха шум как да се харчи излишъка в бюджета, но някак си много бързо забравиха колко е важно това.
Вдигнаха шум за заобикалянето на ЗОП за Хемус и пак забравиха набързо.
Тяхната цел не е да се занимават с проблемите, а да вдигат шум за каквото им падне ... Никога няма през акъла да ми мине да се единявам с тия тъпанари сегашните бсп-псевдолидери. ... Ако някой навремето ми беше казал, че ще дойде момент да се съжалявам за отсъствието на Станишев и Миков, щях да му се изсмея. А той наистина дойде тоя момент - в сравнение с лудата г-жа, тия двамката са нормални леви човеци.

А радев да си лети в облаците - има си Конституция, която казва да си се кичи там с медали и да размахва ръце по паради и другите официални церемониални глупости ... ще му тропа оня поп по масата и тоя да няма сили да го изгони на момента ... безполезен руски лакейчо.
Iliya Popov's picture
Iliya Popov
iliya

Много точен анализ! Още

Много точен анализ! Още когато течеше кандидат президентската кампания имах чуството, че Радев не е тази длъжност, макар да е по-интелигентен от обикновените генерали. Прилича ми на Дон Кихот - иска да направи нещо, ама не му е по силите. Klingon oiD го е казал също точно.

Най

Следвайте ни

 
 

Още по темата

Още от категорията

Анкета

Кой трябва да поеме "Левски"?