Нормално е всеки човек да носи отговорност за делата и думите си, но за публичните личности – политици, журналисти, известни спортисти и хора на културата – тази отговорност е по-голяма. Особено когато се изразяват публично, например в социалните мрежи. Вече има и пострадали от собствената си глупост. Да изпънеш ръка в нацистки поздрав пред фотоапарата на приятел може да е шега или проява на лош вкус, но да качиш снимката в публичния си профил във Фейсбук си е чиста глупост.

Тези дни театралната звезда Христо Шопов влиза в новините с опит за гражданска неартистична изява. Актьорът, изиграл в „Страстите Христови“ Пилат, който отказва да съди Божия син, осъжда страстно „циганската престъпност“ в България в статус, който започва с „няма да коментирам кое е по-незаконно – бетона върху дюните или катуните…“ и завършва с „но очевидно, в някой случай, трябва да има закон за защита на българските граждани от един етнос нежно наричан „ромски“ (запазваме автентичния изказ на актьора – бел. авт.).

Ако помислим по предложението за „закон в някой случай“ (въпреки че не е ясно дали става дума за единствено или множествено число), ще стигнем до извода, че в други случаи ще трябва да имаме и закон за защита от българската престъпност. Защото някои престъпления – например кражби на добитък, телефонни измами, джебчийство, производството на фалшив алкохол, настина се извършват по-често от роми. А други, като унищожаването на част от архивите на ДС, знаковите убийства на прехода, фалирането на КТБ и куп други банки, многомилионната контрабанда на цигари и наркотици и загробените милиарди левове в проекта АЕЦ „Белене“ са чисто българска работа.

Не знам кои извършители са по-нагли. Ако Христо Шопов иска да изрази гражданска позиция, защо не се възмути от цялата престъпност в България?

По правилата на Европейския съюз МВР не води статистика за етноса на престъпниците. Но медиите ще ви го дадат най-охотно. Заглавия като „Цигани нападат с брадви и мотики полицията“, „Пияни цигани нападат работници“ и „Цигани ритат падналия командос само в главата“ се срещат често (всички тези различни случаи и още десетина други са илюстрирани с една и съща снимка на усмихнати роми, размахващи земеделски сечива). В същото време липсват криминални новини и коментари с думата „българин“ – освен ако извършителите не са в чужбина – „Българи надраскаха Мемориала на мира в Хирошима“. Обобщителен текст за тежки престъпления в един от най-големите вестници у нас е озаглавен „Най-масовото убийство в България е извършено от 17-годишен“. 17-годишен какво? Българин? Няма значение, щом не е ром. И макар МВР да не изнася такива статистики, на принципа „Повторението е майка на знанието“ всеки, който чете вестници и сайтове и гледа телевизия, вече „знае“ кой върши престъпленията в България.

Новини, статуси, коментари и министерски изказвания в този дух – често в съчетание с бездействието на властите – водят до грозни гледки, обиди на етническа основа и призиви за линч, излъчени в тв репортажи. Под викове „Българи, юнаци“ в незаконното ромско гето в Гърмен се опита да нахлуе не по-законна разгневена тълпа български „рокери и членове на футболни агитки“.

Тук не става дума за „любимата му“, както иронизира Христо Шопов, политическа коректност, а за престъпление, за подклаждане на омраза, която постоянно расте и като по чудо не е довела до по-тежки трагедии в Катуница (накъдето също се беше запътила една футболна агитка) или в Гърмен. И независимо, че Валери Симеонов беше осъден на първа инстанция и оправдан от ВАС, а разследването срещу Кеворкян започна с четири години закъснение, и миналата година той получи награда от Съюза на българските журналисти, речта на омразата не е гражданска позиция, а престъпление.

Площад "Славейков".