Ако някой поиска един проблем, какъвто и да е той, да бъде маргинализиран, преопакован, заглушен или, иначе казано, да бъде заметен под халището на общественото внимание, да го запрати в парламента. Така и стана със злободневния скандал "Ало, Банов е" около министъра на културата Боил Банов, чийто глас озвучи записи, разпространени от БСП. Според депутата от левицата Елена Йончева там се разкрива как министърът е ощетил държавата със 700 хил. лева.

Съвсем очаквано парламентарната дискусия по темата премина във взаимни обвинения за това кой е по-крадлив и корумпиран. От БСП размахаха пръст с обобщенията: „Ало, корупция" и "Ало, кражби", които били модел и за трите управления на ГЕРБ. А от ГЕРБ извадиха от раклата скандалите „Фронтиер“ и „Р. Овч.“.

Стигна се дотам, че бившият културен министър Вежди Рашидов извади от долапа най-удобното оправдание - правителството на Пламен Орешарски е виновно за забавянето на реставрацията на Ларгото в София. При положение че договорът за ремонт на Ларгото, заради който тече сагата около Боил Банов, е сключен между Министерството на културата и изпълнителя ДЗЗД "Антична Сердика" на 8.04.2015 г. 

"Мълчах, защото не исках да влизам в тежка шлака – когато трябва да мърсим, трябва да сме наясно дали сме чисти", отбеляза той.

Заглушаването е в ход 

Калната борба между ГЕРБ и БСП обаче покри съществения проблем – добре смазаният механизъм на лобиране, натиск и схемаджийство (по определението на Банов) около усвояването на европейски средства и обществени поръчки, а това на практика са парите на българските и европейските данъкоплатци. 

И затова около този т.нар. скандал най-любопитна е фигурата не толкова на министъра на културата (той вече е делегитимиран и бъдещето му в политиката е въпрос на време), колкото „организацията за схемаджийство“, която е действала и вероятно продължава да работи в държавната администрация. 

Заемайки отбранителна позиция и опитвайки се да обясни откъде са дошли записите с неговия глас, Боил Банов обяви, че е „бил рекетиран дълго време, това е организирана престъпна група, това са схемаджии“. Същото сподели в интервю и зам.-министърът на образованието Деница Сачева. 

И Банов, и Сачева споменават имената на Ангел Ангелов и Иво Костов. Според министъра на културата Ангелов работи „отвътре“ в държавната администрация. Преди е бил в културното министерство, а сега е на работа в оперативна програма „Наука и образование“ в Министерството на образованието. Иво Костов пък „работи отвън“, осигурявал е проектите, с които се кандидатства, разказа Банов. Версията му беше подкрепена от Деница Сачева. Самият Ангелов пък отрече всички обвинения и обяви, че ще съди Боил Банов за клевета.

Въпроси без отговори

Още по-фрапиращото е как и Банов, и Сачева заговориха за тези схеми едва когато бяха изнесени записите. Зам.-министърът дори сподели, че Ангелов е заплашвал своя шеф още преди Нова година в полза на изпълнители на определени проекти. 

Но защо се е мълчало до момента, в който говорителката на БСП Елена Йончева реши да стреля по врабче с топ? Защо и самият Боил Банов, който близо пет години е на върха в Министерството на културата (той беше и заместник на министър Вежди Рашидов), не е сигнализирал на разследващите органи? 

И как така едни и същи лица, които днес поименно от двамата министри са наречени „рекетьори“ и членове на организирана престъпна група, успяват да прескачат от едно министерство в друго, а политическите ръководства на тези институции да си затварят очите? В някои заведения това го наричат съучастие.

Съмненията остават 

Ако съществуват подобни групи за натиск и лобиране в министерствата на културата и образованието, можем само да гадаем какво се случва в мегаминистерствата по транспорт, регионално развитие и земеделие, където европрограмите достигат стотици милиони евро. И ако министър и зам.-министър са наясно, че в техните институции действат подобни практики, едва ли и министрите на премиера Бойко Борисов са толкова наивни, че да не са запознати с такива схеми и в подопечните им министерства. 

Тревожната логика допуска, че подобни групи действат независимо от политическата конюнктура. Както се казва: министрите носят своята оставка в джоба. Затова такива организирани групи работят еднакво добре с всяка партия и боя. И по нищо не се различават от местни бизнесмени, натрупали своето богатство от различни европрограми и обществени поръчки, които си купуват влияние в общинските съвети или директно от партийните централи. 

Въпросът е, ако водещите партии са се захласнали в своята кална борба, ще стигнат ли докрая и да изчистят администрацията от добре смазаните схемаджийски игри около усвояването на публични средства? Или ще гледаме сериали с един и същи сюжет? Само допреди няколко месеца се занимавахме със строителните фирми „Трейс“ и „Джи Пи груп“. Спешното активизиране на специализираната прокуратура и проверката в Министерството на културата не са достатъчна гаранция, че ще бъде защитен общественият интерес. Дори напротив - има опасност разследването да бъде "замразено" в процедури и деловодни хватки, каквито неведнъж сме виждали.

Ето защо е много вероятно историята около министъра на културата да завърши като прочутата френска комедийна пиеса на Франсис Вебер „Вечеря за тъпаци“. Всички партийни централи, участвали пpез последните две десетилетия в управлението на държавата, устройват периодично подобни скандални увеселения за себе си, мислейки, че българският данъкоплатец е поредният глупак гост, поканен на тяхната вечеря. Е, докога обаче българският гражданин ще влиза в тази роля?