Ad Config - Website header

 

Article_top

Поредно откритие повдига въпроса дали ще зареждаме смартфоните си "от въздуха" - тоест от безжичните мрежи, с които вече сме заобиколени.

Учени от Масачузетския технологичен институт (MIT) са разработили нови материали, които абсорбират вълните от Wi-Fi мрежите и други подобни излъчвания във въздуха и ги превръщат в електричество.

Материалът е ползван за създаването на гъвкава антена с изключително тънък полупроводников слой - дебел само 3 атома. Антената улавя вълните и ги превръща в променлив ток, а полупроводникът от молибденов сулфит ги превръща в прав ток. Материалът може да бъде произвеждан в широки листове.

В последните години учени и технологични компании влагат усилия и средства в изследването на възможностите да си връщаме част от енергията около нас. Apple преди време регистрира патент, който намеква за подобна технология. Друг екип учени в САЩ пък захрани с Wi-Fi камера от разстояние 10 метра.

Надеждите на хората, че съвсем скоро ще можем просто да влезем в зона с безжичен интернет и телефонът ни ще започне да се зарежда, обаче са нереалистични. 

Проблемът е в количеството енергия, която се генерира. В MIT например, в идеални лабораторни условия, супер-материалът е произвел около 40 микровата електричество от 150-ватов сигнал.

Един смартфон се нуждае минимум от 1 ват, най-добре - два, т.е.около 50-100 пъти повече. Един компютър - от около 60 вата. Камерата на другия екип е можела да прави една снимка на 35 минути - толкова време е трябвало да се зареди батерията в нея, за да направи въпросния един кадър.

Тези технологии обаче ще могат да се ползват от нискоенергийни сензори и IoT устройства, които все повече гурута искат да сложат навсякъде в градската среда.

 

Поредно откритие повдига въпроса дали ще зареждаме смартфоните си "от въздуха" - тоест от безжичните мрежи, с които вече сме заобиколени.

Учени от Масачузетския технологичен институт (MIT) са разработили нови материали, които абсорбират вълните от Wi-Fi мрежите и други подобни излъчвания във въздуха и ги превръщат в електричество.

Материалът е ползван за създаването на гъвкава антена с изключително тънък полупроводников слой - дебел само 3 атома. Антената улавя вълните и ги превръща в променлив ток, а полупроводникът от молибденов сулфит ги превръща в прав ток. Материалът може да бъде произвеждан в широки листове.

В последните години учени и технологични компании влагат усилия и средства в изследването на възможностите да си връщаме част от енергията около нас. Apple преди време регистрира патент, който намеква за подобна технология. Друг екип учени в САЩ пък захрани с Wi-Fi камера от разстояние 10 метра.

Надеждите на хората, че съвсем скоро ще можем просто да влезем в зона с безжичен интернет и телефонът ни ще започне да се зарежда, обаче са нереалистични. 

Проблемът е в количеството енергия, която се генерира. В MIT например, в идеални лабораторни условия, супер-материалът е произвел около 40 микровата електричество от 150-ватов сигнал.

Един смартфон се нуждае минимум от 1 ват, най-добре - два, т.е.около 50-100 пъти повече. Един компютър - от около 60 вата. Камерата на другия екип е можела да прави една снимка на 35 минути - толкова време е трябвало да се зареди батерията в нея, за да направи въпросния един кадър.

Тези технологии обаче ще могат да се ползват от нискоенергийни сензори и IoT устройства, които все повече гурута искат да сложат навсякъде в градската среда.

Коментари

Най

Следвайте ни

 
 

Още по темата

Още от категорията

Анкета

Кой трябва да поеме "Левски"?