Ad Config - Website header

 

Article_top

Синът на Джеръм Дейвид Селинджър за пръв път потвърди, че покойният автор на „Спасителят в ръжта“ е създал значително по обем, невиждано досега творчество, и че той и вдовицата на баща му „работят толкова бързо, колкото е възможно“, за да го подготвят за публикуване.

Селинджър почина през 2010 г., като остави след себе си малко, но перфектно оформено наследство от публикувани творби, към което не е добавял нищо след разказа „Hapworth 16, 1924“, излязал в „Ню Йоркър“ през 1965 г. В продължение на години се разпространяват слухове, че създателят на един от въздействащите литературни герои на ХХ век, Холдън Колфийлд, продължава да пише и през следващите десетилетия, които прекарва в село Корниш, Ню Хемпшир, далеч от общественото внимание.

В ексклузивно интервю за „Гардиън“ неговият син Мат Селинджър разкри и потвърди окончателно, че баща му наистина не е спирал да пише – и всичко, което е написал, ще бъде публикувано.

Мат Селинджър разказва, че баща му „беше пълен с идеи и мисли… докато караше колата си, понякога спираше, за да си запише нещо и се смееше на себе си – понякога ми прочиташе по нещо, друг път не — и до всеки стол имаше бележник“.

Мат Селинджър, актьор и продуцент, отхвърли твърденията, появили се през 2013 г. за пет нови книги на баща му, включително един кратък разказ за Холдън Колфийлд и един на базата на краткия брак на баща му със Силвия, нацистки колаборатор. Тези репортажи бяха базирани на документален филм за автора, към който неговите най-близки роднини нямаха официален принос; Мат описа слуховете като „пълни глупости“, и „нямащи никакво отношение към реалността… всеки, който изобщо познава баща ми, ще намери за истерично забавна идеята, че би написал книга за краткия си първи брак. Тя е далеч от всякаква правдоподобност“.

Мат Селинджър не разкрива подробности за разказите, въпреки че изглежда вероятно в тях отново да присъства семейството Глас, чиито членове често се появяват в публикуваната кратка проза на Селинджър. Той обяснява, че в по-късните работи на баща му „няма линейна еволюция“, като казва, че „става ясно, че той иска да играе различна игра“.

Мат и вдовицата на Селинджър, Колин О’Нийл, с която съвместно отговарят за литературното наследство на писателя, твърдят, че работят по материала, който все още не е готов за публикуване, от 2011 г. насам.

„Той искаше да съберем всичко заедно – и поради обема на работата, той знаеше, че това ще отнеме много време. Баща ми писа 50 години, без да публикува, така че това е много материал. Забавянето не е поради нежелание или опит за предпазване: когато сме готови, ще го споделим. Това ще отнеме години – признава Мат Селинджър, въпреки че се надява да са по-малко от десетилетие. – Не дължим никому извинения, но вашите читатели трябва да знаят, че работим толкова бързо, колкото можем… а чувстам натиск да свърша тази работа, какъвто той не е изпитвал.“

Невижданите писания, казва Мат Селинджър, „определено ще разочароват хората, за които баща ми не го беше грижа, но не и истинските читатели… Мисля, че ще бъдат изключително добре приети от тях и те ще ги докоснат така, както всеки читател се надява, когато разтвори книга“.

„Баща ми сподели, че всичко, което иска да каже, е в неговата проза, и повярвайте ми – то е там. Мисля, че когато повечето от творчеството му бъде публикувано, то ще покрива всичко, което вълнува читателите. Моята работа е да помогна това да се случи по-скоро”, казва той.

Мат Селинджър работи и по предотвратяване публикациите на някои ранни разкази на баща си, за които самият той е казвал, че е нечестно да бъдат публикувани.

„Представете си, че имате палто, което харесвате и някой влезе у вас и го открадне. Ето така се чувствам”, каза писателят пред „Ню Йорк таймс“ през 1974 г., след излизането на два тома с ранни разкази.

Мат Селинджър ги описва като „младежки упражнения, част от развитието му като творец”. В България те бяха издадени от „Бард“.

„Това не ми е приятно – казва синът на Селинджър за блокирането на публикациите. – Но го правя, защото баща ми би го направил, от любов към него и за да защитя работата и книгите му.“

"Площад Славейков"

Ключови думи
 

Синът на Джеръм Дейвид Селинджър за пръв път потвърди, че покойният автор на „Спасителят в ръжта“ е създал значително по обем, невиждано досега творчество, и че той и вдовицата на баща му „работят толкова бързо, колкото е възможно“, за да го подготвят за публикуване.

Селинджър почина през 2010 г., като остави след себе си малко, но перфектно оформено наследство от публикувани творби, към което не е добавял нищо след разказа „Hapworth 16, 1924“, излязал в „Ню Йоркър“ през 1965 г. В продължение на години се разпространяват слухове, че създателят на един от въздействащите литературни герои на ХХ век, Холдън Колфийлд, продължава да пише и през следващите десетилетия, които прекарва в село Корниш, Ню Хемпшир, далеч от общественото внимание.

В ексклузивно интервю за „Гардиън“ неговият син Мат Селинджър разкри и потвърди окончателно, че баща му наистина не е спирал да пише – и всичко, което е написал, ще бъде публикувано.

Мат Селинджър разказва, че баща му „беше пълен с идеи и мисли… докато караше колата си, понякога спираше, за да си запише нещо и се смееше на себе си – понякога ми прочиташе по нещо, друг път не — и до всеки стол имаше бележник“.

Мат Селинджър, актьор и продуцент, отхвърли твърденията, появили се през 2013 г. за пет нови книги на баща му, включително един кратък разказ за Холдън Колфийлд и един на базата на краткия брак на баща му със Силвия, нацистки колаборатор. Тези репортажи бяха базирани на документален филм за автора, към който неговите най-близки роднини нямаха официален принос; Мат описа слуховете като „пълни глупости“, и „нямащи никакво отношение към реалността… всеки, който изобщо познава баща ми, ще намери за истерично забавна идеята, че би написал книга за краткия си първи брак. Тя е далеч от всякаква правдоподобност“.

Мат Селинджър не разкрива подробности за разказите, въпреки че изглежда вероятно в тях отново да присъства семейството Глас, чиито членове често се появяват в публикуваната кратка проза на Селинджър. Той обяснява, че в по-късните работи на баща му „няма линейна еволюция“, като казва, че „става ясно, че той иска да играе различна игра“.

Мат и вдовицата на Селинджър, Колин О’Нийл, с която съвместно отговарят за литературното наследство на писателя, твърдят, че работят по материала, който все още не е готов за публикуване, от 2011 г. насам.

„Той искаше да съберем всичко заедно – и поради обема на работата, той знаеше, че това ще отнеме много време. Баща ми писа 50 години, без да публикува, така че това е много материал. Забавянето не е поради нежелание или опит за предпазване: когато сме готови, ще го споделим. Това ще отнеме години – признава Мат Селинджър, въпреки че се надява да са по-малко от десетилетие. – Не дължим никому извинения, но вашите читатели трябва да знаят, че работим толкова бързо, колкото можем… а чувстам натиск да свърша тази работа, какъвто той не е изпитвал.“

Невижданите писания, казва Мат Селинджър, „определено ще разочароват хората, за които баща ми не го беше грижа, но не и истинските читатели… Мисля, че ще бъдат изключително добре приети от тях и те ще ги докоснат така, както всеки читател се надява, когато разтвори книга“.

„Баща ми сподели, че всичко, което иска да каже, е в неговата проза, и повярвайте ми – то е там. Мисля, че когато повечето от творчеството му бъде публикувано, то ще покрива всичко, което вълнува читателите. Моята работа е да помогна това да се случи по-скоро”, казва той.

Мат Селинджър работи и по предотвратяване публикациите на някои ранни разкази на баща си, за които самият той е казвал, че е нечестно да бъдат публикувани.

„Представете си, че имате палто, което харесвате и някой влезе у вас и го открадне. Ето така се чувствам”, каза писателят пред „Ню Йорк таймс“ през 1974 г., след излизането на два тома с ранни разкази.

Мат Селинджър ги описва като „младежки упражнения, част от развитието му като творец”. В България те бяха издадени от „Бард“.

„Това не ми е приятно – казва синът на Селинджър за блокирането на публикациите. – Но го правя, защото баща ми би го направил, от любов към него и за да защитя работата и книгите му.“

"Площад Славейков"

Коментари

Най

Следвайте ни

 
 

Още по темата

Още от категорията

Анкета

Кой трябва да поеме "Левски"?