Те бяха привърженици на насилието и ненавиждаха макароните. Италианските футуристи искаха да обърнат наопаки кухнята и така предизвикаха недоволство в цял свят. Дори шефът им Филипо Томазо Маринети бе спипан с препълнена чиния с макарони.

На тази прелюбопитна история от началото на миналия век посвещава своя публикация в “Шпигел” Катя Икен.

В Неапол хората организират демонстрации “Про паста”, в Аквиля възмутени домакини се подписват под петиция за запазване на традицията, а в Торино най-известните готвачи в страната обсъждат на набързо свикан конгрес въпроса за или против макаронените изделия.

Дори в другия край на света бушуват емоции. Когато думите не стигат,  италианци от два клана в Сан Франциско, Калифорния, мятат един срещу друг тигани и хранителни стоки, мнозина са ранени.

Така изпълнен с гордост мъж, отговорен за цялата дандания, обрисува ситуацията. Това е главният футурист Филипо Томазо Маринети, наричан от последователите си само като “Ф. Т.”

Могат да се напишат томове с “експлозия на абсурдите”, написа поетът, писател и журналист през 1932 г. в книгата си “Кухнята на бъдещето”. Няма нищо чудно. Авторът се фокусира върху национална светиня на италианците – паста.

На 15 ноември 1930 г. той оповести по радиото:

“Колкото и да е приятно за небцето, макароните са хранителен продукт, който те прави да изглеждаш ленив и ужасно, заблуждава за някаква хранителна стойност, предизвиква скептицизъм и песимизъм. Патриотът предпочита ориза.”

През онази вечер Маринети вечеря със съмишленици в ресторанта в Милано “Гъши пера”. Микрофонът е между купички с бульон, салата и десерт. Писателят призовава за изцяло обновяваване на италианското готварско изкуство. Така се слага началото на всенароден протест.

Италианците бяха свикнали с футуристите. В манифеста си от 1909 г. Маринети величае войната като “единствената хигиена за света”, възпява и мъжа, презиращ жената. Синът на милионер призова също да се опожарят библиотеките, музеите да се наводнят, достолепните италиански градове да се сринат с брадви и мотики. Авангардът на футуристите изпитва особена омраза към Венеция, градът символизирал миналото.

“Запушете смрадливите канали”, беснее през 1910 г. Маринети.

От кулата на градския часовник върху главите на туристи хвърля 200 000 копия от памфлета си. През 1918 г. “Ф. Т.” сформира футуристична партия. Малко по-късно тя се влива в движението на приятеля му Бенито Мусолини.

Футуристите проклинат папата, краля и брака. Величаят машини и мотори, свръхвисока скорост, разруха и смърт. Малко или повече италианците устояха стоически на всички тези провокации. С похода си срещу макароните обаче бунтарите преминаха всякаква граница. Привържениците на пастата се качиха на барикадите. В Рим готвачи публикуваха становище в защита на макароните. Кметът на Неапол заяви, че ангелите в рая не се хранели с нищо друго, освен с вермичели (вид спагети – б. р.), поляти с доматен сос. Маринети му се опълчи:

«Това доказва непривлекателната монотонност на рая и живота на ангелите»

За да отнеме водата от воденицата на противниците си, Маринети публикува лавина от псевдоекспертизи, в които се отправят сериозни предупреждения за вредата от храни. Проф. Никола Пенде дори твърди, че макароните отнемали мъжествеността, «тъй като натъпкани и утеснели стомаси не са в състояние да събудят възхищение от жена и възможност да я обладаят.»

Дори международната преса съобщи подробно за края на макароните.

«Маринети атакува макароните като проклятието на Италия», написа «Ню Йорк таймс», а «Чикаго трибюн»: «Италия би могла да забрани спагетите.»

Лондонският «Таймс» публикува поредица за плановете на футуристите изцяло да променят италианската кухня.

Без нож и вилица

В своя «Манифест на кухнята на бъдещето», публикуван на 28 декември 1930 г. във в. «Газета дел пополо» Маринети пледира не само за слагане край на макаронената култура. Според него тази абсурдна религия на италианската гастрономия прави Италия зависима от чужда пшеница. Той настоя в дългосрочен план всички храни да се заменят с прахообразни:

«Да вземем химията. Тя трябва бързо да подаде на организма необходимите калории чрез хранителни еквиваленти във формата на прах или таблетки, които съдържат белтъчини, синтетични мазнини и витамини, а държавата да ги разпределя безплатно.»

Докато науката постигнела желаните резултати, можело да се храним, както досега, но моля без нож и вилица.

Футуристите са и против политически преговори на маса. За сметка на това те настояват да се разпространяват ухания от апетитни храни, да се рецитират стихове и да има музика.

«Манифестът на кухнята на бъдещето» съдържа дори предложения за меню – сьомга от Аляска със слънчеви лъчи и сос от Марс.

На 8 март 1931 г. в Торино отваря врати първият и единствен ресторант на бъдещето – «Таверна Светото небце». Събитие, което възторгнат (или вече пиян) редактор от в. «Стампа» съпоставя събитието с епохалното значение на откриването на Америка, щурмуването на Бастилията и сключването на договора от Версай.

На гостите са поднесени 14 блюда – от «слънчева супа» до «хранителен пейзаж» и «пиле Фиат», пълнено с метални сачми. Това бяха най-абсурдните блюда, които така и не се харесаха.

Клара Грифони, всъщност вярна привърженичка на футуристите, написа:

«Тази вечер повърнах три пъти и въпреки това изглежда, че сачмите не са напуснали червата ми.»

Макар футуристите да симпатизираха на фашистите, за революцията в кухнята не успяха да привлекат Италия на Мусолини. Съвсем скоро таверната в Торино фалира. Маринети се препъна в собствения си вкус. Фотограф го засече да яде препълнена чиния с макарони в ресторанта в Милано «Бифи». Напразо главният футурист опита да се измъкне, твърдейки, че било фотомонтаж.

Той загуби похода си срещу макароните. На Ботуша невъзмутимо продължиха да ядат макарони. Какво не е навредило на либидото, според дивата Катрин Деньов е безспорно:

«В главите на италианците се въртят само две неща. Второто са спагетите.»