Ad Config - Website header

 

Article_top

Броят на годините, в които се очаква човек у нас да живее в добро здраве, се изчислява на 64 г. за мъжете и 67,5 г. за жените, показват данни от анализ на "Евростат" за здравословното състояние на жителите на ЕС-28, пише БТА.

Средният показател за добро здраве в ЕС се изчислява на 64,2 г. за жените и 63,5 г. за мъжете. Това представлява приблизително съответно 77 процента и 81 процента от общата продължителност на живота на жените и мъжете в Евросъюза, като анализът отчита данни от 2016 г. и изчислява очакваните "здрави години" живот на човек в ЕС, а не неговото моментно състояние.

Според данни на НСИ за самооценката на българите относно техния здравен статус - сумарно близо 88 на сто от българите оценяват здравето си като "задоволително или добро", както и "много добро".

Около 10 на сто от българите оценяват здравето си като "лошо", а 2 процента - като "много лошо".

Мъжете у нас оценяват здравето си повече в позитивна посока - 90 процента, като само 10 на сто от представителите на силния пол дават негативна оценка на здравето си. Обратно - около 20 процента от жените оценяват негативно здравето си, а 80 на сто - позитивно. 

Огромно значение има и възрастта на анкетираните - около 70 на сто от българите до 24 г. дават позитивна оценка на здравето си, докато при българите над 65 години процентът за "добро здраве" е едва 1,5. Обратно - всеки трети българин на възраст 65 плюс години, или близо 30 процента, дава лоша оценка на здравето си. 

Около 56 процента от българите декларират, че нямат продължителен или хроничен здравословен проблем, докато 44 на сто съобщават, че боледуват продължително. Най-малко декларират някакво хронично заболяване младите българи до 24 г. - едва 9 на сто, а най-много българите на възраст 65 плюс години - близо 86 на сто от тях имат някакво хронично заболяване.

В Швеция имат най-много "здрави години"

Страната от ЕС с най-висок дял "здрави години" на живот за жените и мъжете е била Швеция - 73,3 години за жените и 73 г. за мъжете. На обратния полюс е Латвия, където хората са имали най-малък брой години на здравословен живот: съответно 55 г. за жените и 52 г. за мъжете. 

Според "Евростат" най-висока самооценка на здравето си в позитивна посока дават жителите на Ирландия - по 83 процента за жените и мъжете.

Обратно - най-ниска самооценка за здравето си дават отново жителите на Латвия - съответно 50 на сто от мъжете и 40 на сто от жените там определят здравния си статус в негативна посока.

Ситуацията при съседите ни, които дават позитивна оценка на здравето си, е както следва: в Гърция и Румъния - по 76 процента слагат знак "плюс" на здравния си статус, в Македония - 77 процента, в Сърбия - 60 процента. Липсват данни за Турция.

В ЕС-28 като цяло 67 на сто от населението на 16 и повече години възприемат здравето си като много добро или добро, 23 на сто го възприемат като задоволително и 10 на сто като лошо или много лошо.

Според анализа на "Евростат" доброто здраве не е самоцел, а е основен определящ фактор за качеството на живота, благосъстоянието и социалното участие на всеки отделен индивид в ЕС и допринася за общия социален и икономически растеж.

Много фактори влияят върху здравословното състояние на населението в ЕС и те могат да бъдат разрешени чрез здравни и други политики на регионално, национално или европейско равнище, отчита европейската статистика. 

 

Броят на годините, в които се очаква човек у нас да живее в добро здраве, се изчислява на 64 г. за мъжете и 67,5 г. за жените, показват данни от анализ на "Евростат" за здравословното състояние на жителите на ЕС-28, пише БТА.

Средният показател за добро здраве в ЕС се изчислява на 64,2 г. за жените и 63,5 г. за мъжете. Това представлява приблизително съответно 77 процента и 81 процента от общата продължителност на живота на жените и мъжете в Евросъюза, като анализът отчита данни от 2016 г. и изчислява очакваните "здрави години" живот на човек в ЕС, а не неговото моментно състояние.

Според данни на НСИ за самооценката на българите относно техния здравен статус - сумарно близо 88 на сто от българите оценяват здравето си като "задоволително или добро", както и "много добро".

Около 10 на сто от българите оценяват здравето си като "лошо", а 2 процента - като "много лошо".

Мъжете у нас оценяват здравето си повече в позитивна посока - 90 процента, като само 10 на сто от представителите на силния пол дават негативна оценка на здравето си. Обратно - около 20 процента от жените оценяват негативно здравето си, а 80 на сто - позитивно. 

Огромно значение има и възрастта на анкетираните - около 70 на сто от българите до 24 г. дават позитивна оценка на здравето си, докато при българите над 65 години процентът за "добро здраве" е едва 1,5. Обратно - всеки трети българин на възраст 65 плюс години, или близо 30 процента, дава лоша оценка на здравето си. 

Около 56 процента от българите декларират, че нямат продължителен или хроничен здравословен проблем, докато 44 на сто съобщават, че боледуват продължително. Най-малко декларират някакво хронично заболяване младите българи до 24 г. - едва 9 на сто, а най-много българите на възраст 65 плюс години - близо 86 на сто от тях имат някакво хронично заболяване.

В Швеция имат най-много "здрави години"

Страната от ЕС с най-висок дял "здрави години" на живот за жените и мъжете е била Швеция - 73,3 години за жените и 73 г. за мъжете. На обратния полюс е Латвия, където хората са имали най-малък брой години на здравословен живот: съответно 55 г. за жените и 52 г. за мъжете. 

Според "Евростат" най-висока самооценка на здравето си в позитивна посока дават жителите на Ирландия - по 83 процента за жените и мъжете.

Обратно - най-ниска самооценка за здравето си дават отново жителите на Латвия - съответно 50 на сто от мъжете и 40 на сто от жените там определят здравния си статус в негативна посока.

Ситуацията при съседите ни, които дават позитивна оценка на здравето си, е както следва: в Гърция и Румъния - по 76 процента слагат знак "плюс" на здравния си статус, в Македония - 77 процента, в Сърбия - 60 процента. Липсват данни за Турция.

В ЕС-28 като цяло 67 на сто от населението на 16 и повече години възприемат здравето си като много добро или добро, 23 на сто го възприемат като задоволително и 10 на сто като лошо или много лошо.

Според анализа на "Евростат" доброто здраве не е самоцел, а е основен определящ фактор за качеството на живота, благосъстоянието и социалното участие на всеки отделен индивид в ЕС и допринася за общия социален и икономически растеж.

Много фактори влияят върху здравословното състояние на населението в ЕС и те могат да бъдат разрешени чрез здравни и други политики на регионално, национално или европейско равнище, отчита европейската статистика. 

Коментари

Най

Следвайте ни

 
 

Още по темата

Още от категорията

Анкета

Кой трябва да поеме "Левски"?