Ad Config - Website header

 

Article_top

През изминалия уикенд темата за българите в чужбина отново зае централно място в дневния ред на обществото ни. Това се случи, след като www.eurochicago.com публикува данни за броя на българите извън страната по държави, а вицепремиерът Марияна Николова заяви, че се наблюдава тенденция към повишаване на броя на българите, които се завръщат в у нас след завършване на образованието си зад граница.

Според данните, изпратени до редакцията на българскоезичната медия от Министерството на външните работи (МВнР), броят на българските граждани извън България продължава да расте и през 2018 г. е надхвърлил 2 млн. и 400 хиляди. Малко по-късно вицепремиерът Марияна Николова цитира данни от Годишния доклад за младежта за 2017 г., подчертавайки, че броят на завръщащите се в страната млади българи е по-нисък от броя на напускащите страната, но се увеличава. Николова цитира и анализ на Българската академия на науките (БАН), според който българите се завръщат главно заради семейството и позитивните си нагласи за развитието на българската икономика и трудов пазар.

Както може да се очаква, представителите на различни политически партии са готови да използват темата за българите в чужбина като инструмент за постигане на собствените си цели. За да избегнем популизма и за да можем да проведем пълноценна дискусия обаче, е желателно да имаме предвид три основни нюанса на този въпрос от национално значение.

Завръщането като избор с добавена стойност

След 30 години преход, очертан от икономически, политически и социални турбуленции и интензивна емиграция, днес много българи възприемат Терминал 2 като единствената или най-логична опция. Да, България продължава да страда заради недобре функциониращи системи на здравеопазване и образование, задушаваща корупция и масово усещане за безнаказаност в резултат на опорочено правосъдие. Тези предизвикателства обаче не трябва да ни подвеждат да смятаме, че България не напредва в нито една област и че ако има място, от което висококвалифицираните хора трябва да бягат, то това е страната ни.

През последните 15 години в България постоянно се завръщат хора, учили в някои от най-реномираните висши учебни заведения в света. И не, те не се връщат, защото са се „провалили“ в чужбина, както обичат да натъртват злите езици, а защото виждат поле за изява и смисъл в това да използват опита и контактите си на родна земя.

Знаете ли, че съществува българска версия на безплатната образователна платформа Khan Academy? За нея отговоря Сдружение „Образование без раници“. От есента на 2015 г. изпълнителен директор на сдружението е Розалина Лъскова, която има магистърска степен по право от Хумболтовия университет в Берлин и е бивш председател на борда на немската организация MitOst. Розалина има изобилие от възможности да се развива в Германия, но избира България.

Чували ли сте за неправителствената организация TarnovoRuns? Тя е плод на усилията на Калин Василев – доктор по генно инженерство, следвал в Университета „Карнеги-Мелън“ (САЩ) и Кеймбриджкия университет (Великобритания), който насърчава живеещите във Велико Търново и региона да водят по-активен начин на живот, като организира безплатни тренировки на открито, преходи в планината, велопоходи и хоротеки. Калин спокойно е можел да гради научна кариера в САЩ или Великобритания, но избира България.

Запознати ли сте с дейността на Фондация „Подарете книга“? Тази организация свързва деца, лишени от родителска грижа, с доброволци, които отделят от времето си, за да бъдат приятели и ментори на младежите. Основател на фондацията е Благовеста Пугьова, която притежава магистърска степен по право и счетоводство от Лондоското училище по икономика и политически науки. Благовеста е приета в програмата за млади лидери на Royal Bank of Scotland, но избира България.

Мога да продължа да ви изброявам имената на българи, следвали в топ университети, които са се завърнали у нас и днес творят чудеса на родна земя. Достатъчно е само да се огледаме и ще намерим хиляди от тях в различни сектори и в различни точки на България. Всички те имат своите предпочитания, интереси и цели, но споделят едно важно качество: те гледат на предизвикателствата, пред които е изправена страната ни, не като на обезсърчаващи проблеми, а като на възможности за градеж.

Добре дошли в епохата на тук-там!

В наши дни „тук“ и „там“ не са крайните състояния, каквито бяха до преди няколко години. „Там“ има очарователната способност да отваря очите ни за всичко, което имаме „тук“, и ни дава достъп до идеи, знания и умения, които можем да впрегнем в изграждането на едно още по-приятно „тук“.

По-евтините полети и електронната комуникация правят разделението на „тук“ и „там“ още по-неуместно. Днес ние можем да живеем в България и да работим за компания или друга организация, базирана в другия край на света. В същото време това, че един човек учи или работи извън България не означава, че той или тя не може да помага на страната с пари, знания, идеи, опит и/или контакти. Колкото по-скоро се адаптираме към тази реалност, толкова по-стабилни мостове ще можем да градим помежду си, независимо дали живеем в България или прекарваме голяма част от времето си в Германия, САЩ, Австралия, Япония, Южна Африка или Аржентина.

Добрата новина е, че в България вече има немалко хора, които полагат целенасочени усилия да свързват българите по света и да представят възможностите, които предлага България. Своебразен лидер в тази област е Сдружение „Тук-Там“ – организация на българи с опит в чужбина, които свързват българите „тук“ и българите „там“. Те преследват целите си, като организират кариерен форум всяка година, осигуряват стипендии за магистратури в чужбина на хора, които планират да се върнат тук след обучението си, и помагат на завърналите се българи да се адаптират обратно по-бързо, като им предоставят полезна информация.

Друга стъпка в правилната посока е Re:turn – съвсем прясна инициатива, която цели да насърчава български бизнесмени и висококвалифицирани специалисти в чужбина да допринасят за развитието на България, като се завърнат и правят кариера или бизнес тук или като инвестират в български компании, споделят опита си с предприемачи в България и подкрепят образователни институции и неправителствени организации.

Струва си да отбележим, че понякога отделни българи зад граница могат да правят повече за България, отколкото българите в самата страна.

Емиграцията като възможност, а не спасение

България е страна, чието икономическо и социално развитие се влияе пряко от емиграцията. Добре е обаче да имаме предвид, че емиграцията е далеч по-пъстро явление, отколкото обикновенно си представяме. Изборът да жиееш зад граница не означава непременно, че не обичаш родината си и че търсиш „спасение“ на някое по-добро място. Немалко българи следват в чужбина и след това остават там, защото виждат по-вълнуващи перспективи за своето професионално израстване. Ситуацията е аналогична на тази в елитния футбол: Лудогорец, ЦСКА и Левски може да са най-силните отбори в България, но всеки футболист би предпочел да носи екипите на „Манчестър Юнайтед”, „Реал Мадрид” или „Байерн Мюнхен”.

Ако се разровите в интернет, много бързо ще намерите информация за българи зад граница, постигнали успехи, каквито не биха могли да постигнат в България.

Един такъв наш сънародник е д-р Райна Фичорова – доктор на науките, която работи в Harvard Medical School вече 24 години и днес оглавява лаборатория за изследвания на заболявания, предавани по полов път. През декември д-р Фичорова, която има над 100 академични публикации и е носител на няколко престижни награди, изнесе лекция пред студенти, обучаващи се в Центъра за приложни изследвания и иновации към Биологическия факултет на СУ „Св. Климент Охридски“. Този модерен център пък беше открит едва преди няколко месеца благодарение на усилията и дарение в размер на 500 000 лева от страна на Кирил Петков – възпитаник на Harvard Business School, който се връща тук преди повече от десетилетие, а впоследствие с двама приятели създава и Харвардските курсове към Стопанския факултет на най-стария български университет.

Историята на д-р Райна Фичорова е поучителна не само защото доказва, че една българка може да се изкачи до върховете на науката в световен мащаб, а и защото показва нагледно как българите зад граница могат да допринасят за родината си.

Съединението прави силата

На фасадата на Нарадното събрание са изписани три много смислени думи: „Съединението прави силата“. От нас зависи те да не останат само думи, а да бъдат основна движеща сила в отношенията между всички български граждани.

Докато някои „патриоти“ продължават да мечтаят един ден България отново да се къпе във водите на три морета, България вече се простира на 6 континента благодарение на стотици хиляди наши сънародници, пръснали се в различни краища на света. Днес всички ние имаме за задача да впрегнем максимално потенциала на българите „тук“ и българите „там“ в името на общото ни благо.

-----

* Този материал е създаден по проект "Генерация Z".

 

През изминалия уикенд темата за българите в чужбина отново зае централно място в дневния ред на обществото ни. Това се случи, след като www.eurochicago.com публикува данни за броя на българите извън страната по държави, а вицепремиерът Марияна Николова заяви, че се наблюдава тенденция към повишаване на броя на българите, които се завръщат в у нас след завършване на образованието си зад граница.

Според данните, изпратени до редакцията на българскоезичната медия от Министерството на външните работи (МВнР), броят на българските граждани извън България продължава да расте и през 2018 г. е надхвърлил 2 млн. и 400 хиляди. Малко по-късно вицепремиерът Марияна Николова цитира данни от Годишния доклад за младежта за 2017 г., подчертавайки, че броят на завръщащите се в страната млади българи е по-нисък от броя на напускащите страната, но се увеличава. Николова цитира и анализ на Българската академия на науките (БАН), според който българите се завръщат главно заради семейството и позитивните си нагласи за развитието на българската икономика и трудов пазар.

Както може да се очаква, представителите на различни политически партии са готови да използват темата за българите в чужбина като инструмент за постигане на собствените си цели. За да избегнем популизма и за да можем да проведем пълноценна дискусия обаче, е желателно да имаме предвид три основни нюанса на този въпрос от национално значение.

Завръщането като избор с добавена стойност

След 30 години преход, очертан от икономически, политически и социални турбуленции и интензивна емиграция, днес много българи възприемат Терминал 2 като единствената или най-логична опция. Да, България продължава да страда заради недобре функциониращи системи на здравеопазване и образование, задушаваща корупция и масово усещане за безнаказаност в резултат на опорочено правосъдие. Тези предизвикателства обаче не трябва да ни подвеждат да смятаме, че България не напредва в нито една област и че ако има място, от което висококвалифицираните хора трябва да бягат, то това е страната ни.

През последните 15 години в България постоянно се завръщат хора, учили в някои от най-реномираните висши учебни заведения в света. И не, те не се връщат, защото са се „провалили“ в чужбина, както обичат да натъртват злите езици, а защото виждат поле за изява и смисъл в това да използват опита и контактите си на родна земя.

Знаете ли, че съществува българска версия на безплатната образователна платформа Khan Academy? За нея отговоря Сдружение „Образование без раници“. От есента на 2015 г. изпълнителен директор на сдружението е Розалина Лъскова, която има магистърска степен по право от Хумболтовия университет в Берлин и е бивш председател на борда на немската организация MitOst. Розалина има изобилие от възможности да се развива в Германия, но избира България.

Чували ли сте за неправителствената организация TarnovoRuns? Тя е плод на усилията на Калин Василев – доктор по генно инженерство, следвал в Университета „Карнеги-Мелън“ (САЩ) и Кеймбриджкия университет (Великобритания), който насърчава живеещите във Велико Търново и региона да водят по-активен начин на живот, като организира безплатни тренировки на открито, преходи в планината, велопоходи и хоротеки. Калин спокойно е можел да гради научна кариера в САЩ или Великобритания, но избира България.

Запознати ли сте с дейността на Фондация „Подарете книга“? Тази организация свързва деца, лишени от родителска грижа, с доброволци, които отделят от времето си, за да бъдат приятели и ментори на младежите. Основател на фондацията е Благовеста Пугьова, която притежава магистърска степен по право и счетоводство от Лондоското училище по икономика и политически науки. Благовеста е приета в програмата за млади лидери на Royal Bank of Scotland, но избира България.

Мога да продължа да ви изброявам имената на българи, следвали в топ университети, които са се завърнали у нас и днес творят чудеса на родна земя. Достатъчно е само да се огледаме и ще намерим хиляди от тях в различни сектори и в различни точки на България. Всички те имат своите предпочитания, интереси и цели, но споделят едно важно качество: те гледат на предизвикателствата, пред които е изправена страната ни, не като на обезсърчаващи проблеми, а като на възможности за градеж.

Добре дошли в епохата на тук-там!

В наши дни „тук“ и „там“ не са крайните състояния, каквито бяха до преди няколко години. „Там“ има очарователната способност да отваря очите ни за всичко, което имаме „тук“, и ни дава достъп до идеи, знания и умения, които можем да впрегнем в изграждането на едно още по-приятно „тук“.

По-евтините полети и електронната комуникация правят разделението на „тук“ и „там“ още по-неуместно. Днес ние можем да живеем в България и да работим за компания или друга организация, базирана в другия край на света. В същото време това, че един човек учи или работи извън България не означава, че той или тя не може да помага на страната с пари, знания, идеи, опит и/или контакти. Колкото по-скоро се адаптираме към тази реалност, толкова по-стабилни мостове ще можем да градим помежду си, независимо дали живеем в България или прекарваме голяма част от времето си в Германия, САЩ, Австралия, Япония, Южна Африка или Аржентина.

Добрата новина е, че в България вече има немалко хора, които полагат целенасочени усилия да свързват българите по света и да представят възможностите, които предлага България. Своебразен лидер в тази област е Сдружение „Тук-Там“ – организация на българи с опит в чужбина, които свързват българите „тук“ и българите „там“. Те преследват целите си, като организират кариерен форум всяка година, осигуряват стипендии за магистратури в чужбина на хора, които планират да се върнат тук след обучението си, и помагат на завърналите се българи да се адаптират обратно по-бързо, като им предоставят полезна информация.

Друга стъпка в правилната посока е Re:turn – съвсем прясна инициатива, която цели да насърчава български бизнесмени и висококвалифицирани специалисти в чужбина да допринасят за развитието на България, като се завърнат и правят кариера или бизнес тук или като инвестират в български компании, споделят опита си с предприемачи в България и подкрепят образователни институции и неправителствени организации.

Струва си да отбележим, че понякога отделни българи зад граница могат да правят повече за България, отколкото българите в самата страна.

Емиграцията като възможност, а не спасение

България е страна, чието икономическо и социално развитие се влияе пряко от емиграцията. Добре е обаче да имаме предвид, че емиграцията е далеч по-пъстро явление, отколкото обикновенно си представяме. Изборът да жиееш зад граница не означава непременно, че не обичаш родината си и че търсиш „спасение“ на някое по-добро място. Немалко българи следват в чужбина и след това остават там, защото виждат по-вълнуващи перспективи за своето професионално израстване. Ситуацията е аналогична на тази в елитния футбол: Лудогорец, ЦСКА и Левски може да са най-силните отбори в България, но всеки футболист би предпочел да носи екипите на „Манчестър Юнайтед”, „Реал Мадрид” или „Байерн Мюнхен”.

Ако се разровите в интернет, много бързо ще намерите информация за българи зад граница, постигнали успехи, каквито не биха могли да постигнат в България.

Един такъв наш сънародник е д-р Райна Фичорова – доктор на науките, която работи в Harvard Medical School вече 24 години и днес оглавява лаборатория за изследвания на заболявания, предавани по полов път. През декември д-р Фичорова, която има над 100 академични публикации и е носител на няколко престижни награди, изнесе лекция пред студенти, обучаващи се в Центъра за приложни изследвания и иновации към Биологическия факултет на СУ „Св. Климент Охридски“. Този модерен център пък беше открит едва преди няколко месеца благодарение на усилията и дарение в размер на 500 000 лева от страна на Кирил Петков – възпитаник на Harvard Business School, който се връща тук преди повече от десетилетие, а впоследствие с двама приятели създава и Харвардските курсове към Стопанския факултет на най-стария български университет.

Историята на д-р Райна Фичорова е поучителна не само защото доказва, че една българка може да се изкачи до върховете на науката в световен мащаб, а и защото показва нагледно как българите зад граница могат да допринасят за родината си.

Съединението прави силата

На фасадата на Нарадното събрание са изписани три много смислени думи: „Съединението прави силата“. От нас зависи те да не останат само думи, а да бъдат основна движеща сила в отношенията между всички български граждани.

Докато някои „патриоти“ продължават да мечтаят един ден България отново да се къпе във водите на три морета, България вече се простира на 6 континента благодарение на стотици хиляди наши сънародници, пръснали се в различни краища на света. Днес всички ние имаме за задача да впрегнем максимално потенциала на българите „тук“ и българите „там“ в името на общото ни благо.

-----

* Този материал е създаден по проект "Генерация Z".

Коментари

Най

Следвайте ни

 
 

Още по темата

Още от категорията

Анкета

Кой трябва да поеме "Левски"?