Ad Config - Website header

 

Article_top

България е в топ 5 сред страните в ЕС с очакван най-висок ръст за 2019 г.

Това става ясно от междинната зимна прогноза на Еврокомисията за страната ни. Тя бе огласена днес в Брюксел.

Другите 4 страни са Румъния, Унгария, Полша и Латвия.

Най-висок ръст се очаква в Ирландия и Словакия.

Според нея през тази година България ще отбележи икономически растеж от 3,6 на сто, а инфлацията ще падне на 2%.

Растежът на реалния БВП в България се е забавил през 2018 г., след като през предходната година икономиката е отбелязала растеж от 3,8%.

Главен двигател на това забавяне е намаляването на износа поради спадналото външно търсене от големите търговски партньори в ЕС и Турция, както и някои специфични за страната събития.

Във вътрешноикономически план обаче тенденциите са били по-положителни. Увеличаването на заплатите продължило да подхранва увеличаването на потреблението. Възобновеното използване на европейското финансиране чрез инвестиции довело до тяхното нарастване. Проучванията показват увеличени поръчки и повишено производство. Това показва, че растежът на БВП трябва да се възстанови през следващите тримесечия.

Вътрешното търсене е било главен двигател на растежа през 2018 г. и се очаква това положение да продължи и тази и следващата година. Затягането на пазара на труда и допълнителното увеличаване на заплатите в публичния сектор трябва да дадат продължителна подкрепа на частното потребление през 2019 г. Частните и публичните инвестиции също се очаква да останат стабилни благодарение на ниските лихви и еврофондовете.

Като цяло се очаква растеж на реалния БВП да стигне 3,6% тази година и да остане същият и през 2020 г. Настоящият модел на растежа означава, че ще има относително малък ефект от външни сътресения. Очаква се износът да отбележи умерено възстановяване. Рисковете за икономиката са намалени и идат главно от вероятността от по-слабо търсене на големите пазари.

Ценовият натиск се е увеличил през 2018 г. Тогава общата инфлация е достигнала 2,6 на сто. Това се дължи на увеличаването на центе на енергията, докато силното вътрешно търсене и поскъпването на необработените храни поради слабата реколта са довели до инфлационен натиск. Въпреки подкрепата на голямото търсене и увеличаването на заплатите се очаква инфлацията да падне до 2 процента през 2019 г., най-вече заради основните ефекти, и да намалее още до 1,8% през 2020 г. 

 

България е в топ 5 сред страните в ЕС с очакван най-висок ръст за 2019 г.

Това става ясно от междинната зимна прогноза на Еврокомисията за страната ни. Тя бе огласена днес в Брюксел.

Другите 4 страни са Румъния, Унгария, Полша и Латвия.

Най-висок ръст се очаква в Ирландия и Словакия.

Според нея през тази година България ще отбележи икономически растеж от 3,6 на сто, а инфлацията ще падне на 2%.

Растежът на реалния БВП в България се е забавил през 2018 г., след като през предходната година икономиката е отбелязала растеж от 3,8%.

Главен двигател на това забавяне е намаляването на износа поради спадналото външно търсене от големите търговски партньори в ЕС и Турция, както и някои специфични за страната събития.

Във вътрешноикономически план обаче тенденциите са били по-положителни. Увеличаването на заплатите продължило да подхранва увеличаването на потреблението. Възобновеното използване на европейското финансиране чрез инвестиции довело до тяхното нарастване. Проучванията показват увеличени поръчки и повишено производство. Това показва, че растежът на БВП трябва да се възстанови през следващите тримесечия.

Вътрешното търсене е било главен двигател на растежа през 2018 г. и се очаква това положение да продължи и тази и следващата година. Затягането на пазара на труда и допълнителното увеличаване на заплатите в публичния сектор трябва да дадат продължителна подкрепа на частното потребление през 2019 г. Частните и публичните инвестиции също се очаква да останат стабилни благодарение на ниските лихви и еврофондовете.

Като цяло се очаква растеж на реалния БВП да стигне 3,6% тази година и да остане същият и през 2020 г. Настоящият модел на растежа означава, че ще има относително малък ефект от външни сътресения. Очаква се износът да отбележи умерено възстановяване. Рисковете за икономиката са намалени и идат главно от вероятността от по-слабо търсене на големите пазари.

Ценовият натиск се е увеличил през 2018 г. Тогава общата инфлация е достигнала 2,6 на сто. Това се дължи на увеличаването на центе на енергията, докато силното вътрешно търсене и поскъпването на необработените храни поради слабата реколта са довели до инфлационен натиск. Въпреки подкрепата на голямото търсене и увеличаването на заплатите се очаква инфлацията да падне до 2 процента през 2019 г., най-вече заради основните ефекти, и да намалее още до 1,8% през 2020 г. 

Коментари

Най

Следвайте ни

 
 

Още по темата

Още от категорията

Анкета

Кой трябва да поеме "Левски"?