Ad Config - Website header

 

Article_top

Заплахата от атомна война ни изпълва със страх. Все по-размитата граница между ядрени и конвенционални оръжия увеличава опасността.

Ядрените и неядрените оръжия никога не са били напълно разделени едни от други.

Например бомбардировачът Б-29 е бил създаден, за да пуска конвенционални бомби. Но на 6 август 1945 г. един от тези летателни апарати - "Енола Гей", пуска атомна бомба над Хирошима.

Екипажът на "Енола Гей" - бомбардировачът Б-29, който пусна атомна бомба над Хирошима.

Почти седемдесет и четири години по-късно девет държави разполагат с ядрени оръжия, които инструментално стават все по-обвързани с неядрени оръжия.

Световният ядрен арсенал е на по-ниско равнище от рекорда през 1984 г., но някои съвременни оръжия са 300 пъти по-мощни от бомбата, която бе пусната над Хирошима.

Всички от страните притежателки, с изключение на Великобритания, разполагат с оръжия с двойна употреба, на които могат да се закрепят ядрени и конвенционални бойни глави.

Държавите, които разполагат с ядрено оръжие. Снимка: СИПРИ

Сред тях има ракети, чиито обсег все повече се увеличава.

Русия неотдавна разгърна нов модел ракета, която се изстрелва от земята - 9М729.

Новата ракета на Русия - 9М729. Снимка: Brookings.edu

По данни на САЩ ракетата с двойна употреба е била тествана на разстояния, които са "много по-големи" от 500 километра.

Именно заради това оръжие Америка обвини Русия, че е нарушила клаузите по Договора за ракети с малък и среден обсег.

След това Вашингтон обяви, че се оттегля от пакта, което още повече увеличи опасността от избухването на ново състезание по въоръжаване.

Междувременно Китай демонстрира новата си ракета - ДФ-26.

Ракетата ДФ-26 на военен парад в Китай. Снимка: Уикипедия

Тя може да лети на разстояния по-големи от 2 500 километра и е най-далекобойната ракета с двойна употреба, която е в състояние да извърши удар по конкретна цел.

Съществуват множество потенциални сюжети, в които подобен тип ракети биха могли необратимо да доведат до ядрена война.

Най-очевидният е следният - могат да бъдат изстреляни с конвенционални бойни глави, но да бъдат объркани от "получателите" за ядрени.

Неяснотата може да предизвика врага веднага да отвърне с атомно оръжие.

На практика, най-голямата опасност при ракетите с двойна употреба е грешното интерпретиране още преди да бъдат изстреляни.

Представете си, че Китай разпръсне по територията си камиони с монтирани ракети ДФ-26, които да носят ядрени бойни глави.

Америка може погрешно да оцени, че са конвенционални и да се опита да ги унищожи.

Като атакува, Вашингтон без да иска ще провокира Китай да изстреля същите ракети преди да бъдат унищожени.

Сателитни системи

Всички ядрени ракети се нуждаят от система за комуникация - която може да включва сателити.

Но все по-често тези системи за командване и управление се използват и при неядрени операции.

Америка, например, използва сателити, които предупреждават за атаки с балистични ракети, както ядрени, така и конвенционални.

При конфликт между НАТО и Русия те могат да бъдат използвани, за да засичат конвенционални ракети с малък обсег, изпратени от Русия. Следващата крачка ще е директно да бъдат сваляни от въздуха.

Ако тази стратегия се окаже успешна, Русия може да реши да атакува сателитите на САЩ, които сигнализират за ракетите. 

Нещо повече, Американските тайни служби предупредиха, че Москва разработва наземни лазерни оръжия, за да ги неутрализират.

Но ако Кремъл свали сателитите на САЩ, това няма само да подкопае умението им да засичат ракети с конвенционални бойни глави, но и с ядрени - така още повече ще се увеличи страхът от руска заплаха.

В доклад на Министерството на отбраната на Америка бе изрично подчертано, че САЩ ще обмислят нападение с ядрено оръжие, ако някоя държава се опита да унищожи системите за командване и управление.

Тази заплаха е отправена без значение дали преди това е използвано ядрено оръжие.

Забрана на оръжия

Правителствата на държави, които разполагат с ядрен арсенал, вероятно са запознати с увеличаващото се обвързване между атомно и неатомно оръжие.

Въпреки това нито едно от тях не предприема мерки, за да отговори на опасността.

Напротив, всички усилия са концентрирани върху развиването на военните способности.

За да излязат от това положение, страните трябва да постигнат споразумение за забрана на оръжия, които биха могли да застрашат системите за команване и управление.

Но на този етап правителствата на държави с ядрен арсенал не са склонни да седнат на една и съща маса.

В резултат на това вероятността за подобно сътрудничество изглежда много малка.

Анализът е на Джеймс Аркън за Би Би Си, откъдето го препубликуваме.

 

Заплахата от атомна война ни изпълва със страх. Все по-размитата граница между ядрени и конвенционални оръжия увеличава опасността.

Ядрените и неядрените оръжия никога не са били напълно разделени едни от други.

Например бомбардировачът Б-29 е бил създаден, за да пуска конвенционални бомби. Но на 6 август 1945 г. един от тези летателни апарати - "Енола Гей", пуска атомна бомба над Хирошима.

Екипажът на "Енола Гей" - бомбардировачът Б-29, който пусна атомна бомба над Хирошима.

Почти седемдесет и четири години по-късно девет държави разполагат с ядрени оръжия, които инструментално стават все по-обвързани с неядрени оръжия.

Световният ядрен арсенал е на по-ниско равнище от рекорда през 1984 г., но някои съвременни оръжия са 300 пъти по-мощни от бомбата, която бе пусната над Хирошима.

Всички от страните притежателки, с изключение на Великобритания, разполагат с оръжия с двойна употреба, на които могат да се закрепят ядрени и конвенционални бойни глави.

Държавите, които разполагат с ядрено оръжие. Снимка: СИПРИ

Сред тях има ракети, чиито обсег все повече се увеличава.

Русия неотдавна разгърна нов модел ракета, която се изстрелва от земята - 9М729.

Новата ракета на Русия - 9М729. Снимка: Brookings.edu

По данни на САЩ ракетата с двойна употреба е била тествана на разстояния, които са "много по-големи" от 500 километра.

Именно заради това оръжие Америка обвини Русия, че е нарушила клаузите по Договора за ракети с малък и среден обсег.

След това Вашингтон обяви, че се оттегля от пакта, което още повече увеличи опасността от избухването на ново състезание по въоръжаване.

Междувременно Китай демонстрира новата си ракета - ДФ-26.

Ракетата ДФ-26 на военен парад в Китай. Снимка: Уикипедия

Тя може да лети на разстояния по-големи от 2 500 километра и е най-далекобойната ракета с двойна употреба, която е в състояние да извърши удар по конкретна цел.

Съществуват множество потенциални сюжети, в които подобен тип ракети биха могли необратимо да доведат до ядрена война.

Най-очевидният е следният - могат да бъдат изстреляни с конвенционални бойни глави, но да бъдат объркани от "получателите" за ядрени.

Неяснотата може да предизвика врага веднага да отвърне с атомно оръжие.

На практика, най-голямата опасност при ракетите с двойна употреба е грешното интерпретиране още преди да бъдат изстреляни.

Представете си, че Китай разпръсне по територията си камиони с монтирани ракети ДФ-26, които да носят ядрени бойни глави.

Америка може погрешно да оцени, че са конвенционални и да се опита да ги унищожи.

Като атакува, Вашингтон без да иска ще провокира Китай да изстреля същите ракети преди да бъдат унищожени.

Сателитни системи

Всички ядрени ракети се нуждаят от система за комуникация - която може да включва сателити.

Но все по-често тези системи за командване и управление се използват и при неядрени операции.

Америка, например, използва сателити, които предупреждават за атаки с балистични ракети, както ядрени, така и конвенционални.

При конфликт между НАТО и Русия те могат да бъдат използвани, за да засичат конвенционални ракети с малък обсег, изпратени от Русия. Следващата крачка ще е директно да бъдат сваляни от въздуха.

Ако тази стратегия се окаже успешна, Русия може да реши да атакува сателитите на САЩ, които сигнализират за ракетите. 

Нещо повече, Американските тайни служби предупредиха, че Москва разработва наземни лазерни оръжия, за да ги неутрализират.

Но ако Кремъл свали сателитите на САЩ, това няма само да подкопае умението им да засичат ракети с конвенционални бойни глави, но и с ядрени - така още повече ще се увеличи страхът от руска заплаха.

В доклад на Министерството на отбраната на Америка бе изрично подчертано, че САЩ ще обмислят нападение с ядрено оръжие, ако някоя държава се опита да унищожи системите за командване и управление.

Тази заплаха е отправена без значение дали преди това е използвано ядрено оръжие.

Забрана на оръжия

Правителствата на държави, които разполагат с ядрен арсенал, вероятно са запознати с увеличаващото се обвързване между атомно и неатомно оръжие.

Въпреки това нито едно от тях не предприема мерки, за да отговори на опасността.

Напротив, всички усилия са концентрирани върху развиването на военните способности.

За да излязат от това положение, страните трябва да постигнат споразумение за забрана на оръжия, които биха могли да застрашат системите за команване и управление.

Но на този етап правителствата на държави с ядрен арсенал не са склонни да седнат на една и съща маса.

В резултат на това вероятността за подобно сътрудничество изглежда много малка.

Анализът е на Джеймс Аркън за Би Би Си, откъдето го препубликуваме.

Коментари

Petyo9's picture
Petyo9
Petyo9

Ядрена война

е възможна само в случай, че Путин изпадне в крайно умопомрачение и иска да се самоубие като завлече половината човечество на оня свят със себе си. Още от студената война е известно, че никой (нормален) не би посегнал към ядреното копче, защото победители няма да има. Дрънкането на оръжия от страна на Путин има за цел вътрешна консолидация на руснаците, а не толкова намерения за реални действия. Но цивилизования свят е длъжен да даде подобаващ отговор на агресора (Путин) - да не би последният да остане с впечатление, че е махленският бабаит от който всички са вдигнали ръце и никой не смее да му се изрепчи.

Най

Следвайте ни

 
 

Още по темата

Още от категорията

Анкета

Кой трябва да поеме "Левски"?