Със зрелищно шоу на фасадата на хотел “Стар България” на Главната в Пловдив беше закрито седмото издание на фестивала за танц и пърформънс One Dance week. В десетдневната програма бяха представени 17 спектакъла от 7 държави. Гостуваха артисти от Китай, Корея, Испания, Италия, Швейцария и САЩ, както и най-интригуващите проекти на съвременната танцова сцена в България.

“Повтаряй след мен” – така са нарекли своя вертикален танцов спектакъл двамата испански артисти Сайоа Фернандез и Едуардо Торес от танцова компания “Делревес” от Барселона. Те танцуваха с укрепления от въжета върху страничната стена на хотела, насред главната улица, пред очите на смаяните зрители и случайни минувачи и под акомпанимента на виолончело и електрическа китара.

Двамата танцьори се срещат в модерния танц от различни сфери: Едуардо – от бойните изкуства, а Сайоа – от сценичнте. Вдъхновени са от „Алиса в страната на чудесата“ на Луис Карол, и по-конкретно от втората част, в която момиченцето се вълнува от въпроса какво е да си самостоятелен и независим, и представят по нетрадиционен начин идеята за двойнственост, заложена у всеки.

“Делревес” адаптират всяка избрана от тях творба, превръщайки я във впечатляваща височинна композиция. Всеки проект е съобразен с архитектурните, културните, социалните особености на града и сградата, върху която се разиграва действието. Вертикалният танц преобразява градското пространство – вдъхва му нов и непознат досега живот, и му дава нова публична обвивка.

 

11 монаси от Шаолин

 

Фестивалът беше открит на 28 август с летящ старт в прекия смисъл на думата – с не по-малко зрелищния спектакъл Gateway на танцовата компания на Джаки Чан - Dragon KungFu, в който участваха 11 монаси от манастира Шао Лин. Компанията е създадена от Джаки Чан през 2006 г. и стилът съчетава традиционно китайско бойно изкуство със съвременни танцови техники и бойни практики, повлияни от акробатичния боен стил на Чан, познат от филмите му.

Тази година, както и предишната, фестивалът постави акцент върху корейската танцова школа. Представени бяха трима хореографи. “Това е абсолютно различна от нашата естетика. Корейският танц носи една съвсем различна емоция и чувственост, която би могла да обърка европейския зрител, и в същото време да го плени”, коментира пред “Клуб Z” Елианна Лилова, директор на фестивала.

 

Вдъхновени от… молекулярната физика

 

Спектакълът “Квант” на танцовата компания на Жил Жобен от Швейцария пък е вдъхновен от молекули, физика и химия. През март 2012 г. Жил Жобен получава първа награда на резидентската програма Collide@CERN в категорията "Танц и пърформанс" за проекта му, насочен към изследване на танцови практики чрез отношенията тяло - интелект в най-голямата лаборатория за приложна физика в света. След наградата Жил задълбочава интереса си към ядрената наука и взаимодействието с "Европейската организация за ядрени изследвания" (CERN). Резултат на тази артистично-изследователска инициатива е една от последните му творби Spider Galaxies (2011), която използва данни от Големия адронен ускорител, за да генерира музика и движение.

Специалното отношение на Жил Жобен към точните науки и по-конкретно към физиката произхожда от една много лична семейна история – чичо му се научил да кара колело с помощта на не друг, а на самия Алберт Айнщайн.

 

Сидра Бел – една сбъдната мечта

 

Гостуването на танцовата компания Sidra Bell Dance New York е едно от събитията на фестивала и сбъдната мечта за организаторите му. Световноизвестната хореографка Сидра Бел започва от Харлем и стига до световните танцови сцени. Компанията стартира като обществена инициатива в Харлем. Днес, 13 години след създаването на своята компания, Сидра Бел е основен лектор в престижни университети и носител на множество отличия. Пред българската публика в Пловдив тя представи спектакъла “Голота”, обявен за едно от най-забележителните представления на 2012 г. според ArtsATL.

Това е една вълнуваща любовна история, в която се преплитат множество противоречиви емоции – бавни и меланхолични движения отстъпват ред на динамични поредици и внезапни обрати. Великолепната пластика, грациозност и хармония на телата на танцьорите допълват тази рядка форма на наслада за сетивата.

Днес Сидра Бел продължи да работи с участниците в обучителната и тренинг програма Dance PORT Derida на Derida Dance Center. Ателието е напълно безплатно, насочено към професионалисти и висок клас аматьори в съвременния танц.

 

Пловдив гори!

 

Българското присъствие на фестивала беше мащабно. Сдружение „По действителен случай” и техния пърформънс “Идентичност” проверява връзките и противопоставянето между българското народно творчество и съвременното изкуство в действие, експериментира с равнопоставеността между средствата на пърформанса и фолклора (народни танци, народна музика), работи с нуждата от познаване на собствените идентичност и корени по пътя на креативността.

Един от най-амбициозните проекти в програмата на фестивала без съмнение беше “The Jungle. Plovdiv is burning” - танцов експеримент на Красен Кръстев. По време на работно ателие с 50 участника хореографът избира 10 от тях и за 20 дни подготвя спектакъла. Хореографът събира на една сцена различни танцови опити и умения, смесва ги в пространството с грижа да опази усещането за неопитоменост и непредсказуемост. Вдъхновен от филма на Джени Ливингстън Paris is Burning (1990), Красен осигурява пространство на свободните лични усещания на артистите. Целта е публиката да преживее заедно с изпълнителите танца във всички негови емоции и форми – забавление, изкуство, общуване, необходимост.

 

Вдъхновени от Галина Борисова

 

Вили Прагер и Ива Свещарова представиха “Нашето последно па де дьо”, вдъхновено от хореографии на Галина Борисова. “Беше много интересен спектакъл за това как артисти правят римейк на стари произведения на Галина Борисова. Програмата представи и самата Галина след българска премиера на спектакъла “Антигона – това съм аз”, който представихме в Тютюнев склад – Пловдив. Едно интересно пространство, което придаде съвсем друг вид на спектакъла. Ние все повече се опитваме да бягаме от “черната кутия”, от нормалната театрална зала. Търсим едни по-нестандартни места”, сподели Елианна Лилова.

Ида Даниел изследва тънките граници между крайностите в No movement no sound. Границите между товада се движиш и липсата на такава възможност, да дишаш и да не дишаш, да живееш в тишина и да създаваш звук, да изчезваш в тъмното и да генерираш светлина. Или с други думи - разграничителната линия между това да бъдеш пасивен и да се примириш със средата, сливайки се с нея, и да бъдеш активен, да променяш, да бъдеш автор.

Пловдивската танцова компания “Дуенде” представи “Монолог за двама” и “Копнеж” - два спектакъла, които се сливат в терзанията на душата. “Big gun” на Мартин Пенев и Станислав Генадиев отправи ироничен поглед към някои специфични страни от мъжкия характер. Нахаканото поведение, перченето с предмети – символи на социален статус, са смислов център на танцовата миниатюра.

Derida dance представиха мултимедиен пърформанс Mayday за търсенето на “аварийна” комуникация в условията на развитието на технологиите.

 

Деца играят в японска градина

 

По традиция фестивалът приобщи децата не само чрез спектакли, но и чрез няколко работилници, в които те можеха безплатно да поиграят, а родителите им да разберат дали имат талант да се занимават сериозно с танци. “Детската програма е нещо, в което ние силно вярваме. Спектакълът “Японска градина е много интересен с това, че е интерактивен. На него децата не просто седят и гледат, а участват активно. И това много им хареса. Родителите също се включиха в тази интерактивна игра”, сподели Лилова.

В деветте ателиета децата не само танцуваха, но и имаха възможност да проверят дали това им се удава. “Според изследване, половината от децата, дошли на тези ателиета, после продължават да танцуват”, казва директорът.

 

И победителят е… Пловдив

 

За пръв път тази година трите фестивала на независимата платформа за културни събития “Едно” – за дизайн, танц и пърформънс, и архитектура – се проведоха в Пловдив, като част от събитията в подкрепа на вече спечеленото домакинство на града за Европейска столица на културата 2019.

Според специалисти, именно те са наклонили везната в полза на избора на Пловдив.

“Отзивите на всички – и участници, и зрители, бяха, че тук се усеща по-добре фестивалната атмосфера. Целият Пловдив се превръща в един фестивален град и усещането е много по-различно, отколкото в пренаситената с културни събития София, където един такъв форум някак “потъва” във всекидневието на града”, коментира Лилова.

Тя каза още, че идеята на фестивала е не просто да представя артисти от чужбина и едни от най-иновативните и прогресивни явления от съвременното танцово изкуство, а и да лансира български артисти, да намали дистанцията между нашата аудитория и съвременните ни артисти.

Идеята и на трите фестивала на платформата “Едно” е също и да развиват локалните инициативи и да изнасят българското изкуство в чужбина. “Колкото до преместването на фестивалите в Пловдив, ние всички заставаме зад процеса на децентрализацията на културните процеси. София е пренаситена със събития, докато в много други градове в страната все още липсват базисни организации, институции, сдружения, които да промотират съвременно изкуство”, коментира Лилова.

 

Тенденциите

 

“Съвременният танц е една невероятна синергия, съвкупност, амалгама от всички прояви на ежедневието, на изкуството. Включва идеи от театъра, пантомимата, от цирка. Вдъхновява се от улични танци, от хип-хоп, от всякакви ърбън стилове; включва елементи от аудио-визуалните изкуства. В сценичното пространство все повече се работи от истински архитекти, които правят сценография за спектакли. Включват се и продуктови дизайнери, които се занимават със сценографски елементи от съвременния танц на сцената. Съвременните изкуства са много интересни с това, че не оставят граници помежду си, а по-скоро си взаимодействат по един невероятен начин и се вдъхновяват едно от друго”, каза директорът на фестивала.

Елианна Лилова е културолог и комуникационен специалист. “Влюбих се в съвременния танц преди много години. Той ме грабна и спечели буквално от първата секунда в залата. Усетих го много близък до мен, да говори моя език, да има тази чиста експресия, която аз имам нужда да гледам. Лична кауза? По-скоро любов. Усещам го като част от мен. Може би кауза е да работя за развитието на съвременния танц у нас, да предам моята страст към този вид изкуство на други хора”, сподели Елианна Лилова.