Ad Config - Website header

 

Article_top

Действието във „Фаворитката*“ се развива в самото началото на XVIII век. Англия е във война с Франция, въпреки това най-популярните занимания в дворцовите среди са надбягвания с патици и преяждане с ананаси. Болнавата и наскоро овдовяла кралица Анна (Оливия Колман*) заема трона, а близката ѝ приятелка лейди Сара (Рейчъл Уайз*) полага грижи за лошото ѝ здраве и успокоява избухливия ѝ темперамент, докато на практика управлява кралството.

Изтощената от нещастната си съдба кралица – която има 17 починали малки или мъртвородени деца – се опитва да балансира между противоположните идеи на вигите и торите за управлението, данъците и войната с Франция, както и грижите за своите 17 зайци. Сара използва близостта си с Анна, за да оказва решителен натиск върху нейните политически решения.

С намерението да си възвърне мястото сред аристокрацията, временно изпадналата до прислужница Абигейл (Ема Стоун*) успява да се сближи с лейди Сара. Докато политиката отнема доста от време на Сара, Абигейл се сближава с кралицата – повече, отколкото обикновено се сближават две жени. Тяхното процъфтяващо приятелство ѝ дава шанс да изпълни амбициите си и тя няма да позволи на жена, мъж, политика, война или заек да застанат на пътя ѝ.

Поне на сюжетно ниво новият филм на Йоргос Лантимос* изглежда по-нормален от това, което досега е предлагал режисьорът. Разбира се, историческата акуратност едва ли е била сред основните му приоритети (както и на сценаристите*), но фактически голяма част от героите и събитията във филма имат реална основа. Що се отнася до пикантните подробности – те не са документирани със снимков материал и никой от героите не е направил официално „излизане от килера“. Историческите сведения в тази посока са от косвен характер.

В ръцете на Лантимос тази дворцова история се превръща в ексцентрична и цинична, обилно подправена с черен хумор, сатирична драма за покваряващата сила на властта и нейните истински, понякога неподозирани механизми, които нямат нищо общо с официалната политическа система, каквато и да е тя. В случая с Абигейл, доближаването ѝ до блясъка на короната разкрива най-тъмните страни на психопатичната ѝ човешка природа.

С атмосферата и епохата си „Фаворитката“ напомня за незабравими исторически филми, като например „Бари Линдън“ на Кубрик, но Абигейл предизвиква събитията, докато на Бари те му се случват. Със съблазняванията, предателствата и двойните игри, филмът на Лантимос е по-близо да „Опасни връзки“ на Стивън Фриърс, но тук жертвата не е някое наивно момиче, защото мащабите са съвсем други – монархически, социално-политически и международни.

С великолепните си декори* и костюми*, избретателните ракурси на камерата*, осветление, всеки кадър е като жива картина на Вермеер, в която блестят – в тази ред – Оливия Колман, Ема Стоун и Рейчъл Уайз. И трите са достойни за номинациите си, но дори и да забравим, че по художествени съображения Колман е качила 18 кг за сложната си роля, нейната игра е най-впечатляваща.

Още по-впечатляваща е динамиката вътре в това вълшебно женско трио – между истеризиралата от страдания и отговорности Анна, хладната, решителна и принципна Сара и амбициозната, коварна и все пак симпатична, въпреки слабостите си Абигейл. За общото въздействие спомагат и необичайните смени на лещите с широкоъгълни и още по-необичайните шумове, предизвикващи на подсъзнателно ниво усещания за изгубеност или тревожност в някои ключови моменти.

С рекордните си десет номинации за „Оскар“ (десетата е за монтаж),„Фаворитката“ на Йоргос Лантимос е един от двата големи фаворита на филмовата академия, наред с „Рома“ на Алфонсо Куарон. Критиците също са във възторг – сред осемте заглавия, от които ще бъде избран филмът на годината, техният комбиниран вот в „Метаскор“ го поставя на второ място с 90 точки след „Рома“ с 96 (!).

Единствено зрителите не фаворизират „Фаворитката“ – те са му дали 7,9 от 10 точки, но има най-ниските приходи от билети – $29 млн. (без да броим „Рома“, който е на „Нетфликс“ и на практика няма приходи от билети). Това, разбира се, не е проблем – през последните десет години е имало и победители с още по-слаб зрителски интерес.


* Всяка звездичка в текста означава номинация за „Оскар“ за името или дейността, която обозначава.

"Площад Славейков"

 

Действието във „Фаворитката*“ се развива в самото началото на XVIII век. Англия е във война с Франция, въпреки това най-популярните занимания в дворцовите среди са надбягвания с патици и преяждане с ананаси. Болнавата и наскоро овдовяла кралица Анна (Оливия Колман*) заема трона, а близката ѝ приятелка лейди Сара (Рейчъл Уайз*) полага грижи за лошото ѝ здраве и успокоява избухливия ѝ темперамент, докато на практика управлява кралството.

Изтощената от нещастната си съдба кралица – която има 17 починали малки или мъртвородени деца – се опитва да балансира между противоположните идеи на вигите и торите за управлението, данъците и войната с Франция, както и грижите за своите 17 зайци. Сара използва близостта си с Анна, за да оказва решителен натиск върху нейните политически решения.

С намерението да си възвърне мястото сред аристокрацията, временно изпадналата до прислужница Абигейл (Ема Стоун*) успява да се сближи с лейди Сара. Докато политиката отнема доста от време на Сара, Абигейл се сближава с кралицата – повече, отколкото обикновено се сближават две жени. Тяхното процъфтяващо приятелство ѝ дава шанс да изпълни амбициите си и тя няма да позволи на жена, мъж, политика, война или заек да застанат на пътя ѝ.

Поне на сюжетно ниво новият филм на Йоргос Лантимос* изглежда по-нормален от това, което досега е предлагал режисьорът. Разбира се, историческата акуратност едва ли е била сред основните му приоритети (както и на сценаристите*), но фактически голяма част от героите и събитията във филма имат реална основа. Що се отнася до пикантните подробности – те не са документирани със снимков материал и никой от героите не е направил официално „излизане от килера“. Историческите сведения в тази посока са от косвен характер.

В ръцете на Лантимос тази дворцова история се превръща в ексцентрична и цинична, обилно подправена с черен хумор, сатирична драма за покваряващата сила на властта и нейните истински, понякога неподозирани механизми, които нямат нищо общо с официалната политическа система, каквато и да е тя. В случая с Абигейл, доближаването ѝ до блясъка на короната разкрива най-тъмните страни на психопатичната ѝ човешка природа.

С атмосферата и епохата си „Фаворитката“ напомня за незабравими исторически филми, като например „Бари Линдън“ на Кубрик, но Абигейл предизвиква събитията, докато на Бари те му се случват. Със съблазняванията, предателствата и двойните игри, филмът на Лантимос е по-близо да „Опасни връзки“ на Стивън Фриърс, но тук жертвата не е някое наивно момиче, защото мащабите са съвсем други – монархически, социално-политически и международни.

С великолепните си декори* и костюми*, избретателните ракурси на камерата*, осветление, всеки кадър е като жива картина на Вермеер, в която блестят – в тази ред – Оливия Колман, Ема Стоун и Рейчъл Уайз. И трите са достойни за номинациите си, но дори и да забравим, че по художествени съображения Колман е качила 18 кг за сложната си роля, нейната игра е най-впечатляваща.

Още по-впечатляваща е динамиката вътре в това вълшебно женско трио – между истеризиралата от страдания и отговорности Анна, хладната, решителна и принципна Сара и амбициозната, коварна и все пак симпатична, въпреки слабостите си Абигейл. За общото въздействие спомагат и необичайните смени на лещите с широкоъгълни и още по-необичайните шумове, предизвикващи на подсъзнателно ниво усещания за изгубеност или тревожност в някои ключови моменти.

С рекордните си десет номинации за „Оскар“ (десетата е за монтаж),„Фаворитката“ на Йоргос Лантимос е един от двата големи фаворита на филмовата академия, наред с „Рома“ на Алфонсо Куарон. Критиците също са във възторг – сред осемте заглавия, от които ще бъде избран филмът на годината, техният комбиниран вот в „Метаскор“ го поставя на второ място с 90 точки след „Рома“ с 96 (!).

Единствено зрителите не фаворизират „Фаворитката“ – те са му дали 7,9 от 10 точки, но има най-ниските приходи от билети – $29 млн. (без да броим „Рома“, който е на „Нетфликс“ и на практика няма приходи от билети). Това, разбира се, не е проблем – през последните десет години е имало и победители с още по-слаб зрителски интерес.


* Всяка звездичка в текста означава номинация за „Оскар“ за името или дейността, която обозначава.

"Площад Славейков"

Коментари

Най

Следвайте ни

 
 

Още от категорията

Анкета

Кой трябва да поеме "Левски"?