Ad Config - Website header

 

Article_top

„В Америка забраняват белите маратонки“ е новото „Вадят Ботев и Паисий от учебниците“ – написах във фейсбук… Знам, че това не е популярно мнение, но e важно.

Двайсет минути по-късно започнах да се съмнявам дали двете твърдения наистина са тъждествени. Защо хора, които се изсмяха на фалшивата новина за ваденето на Ботев и Паисий от учебната програма, сега без никакво съмнение приемат също толкова фалшивата новина, че в САЩ белите маратонки вече са официално забранени? А някои веднага използваха повода да блеснат едновременно с възмущение и остроумие. Възмущението може да е оправдание за „остроумието“ „Зайченцето бяло е расистка песен“, но и двете не са оправдание за споделянето на фалшиви новини.От друга страна фалшивите новини вече са мейнстрийм. Те са в „Дневник“ и още редица медии*, които се подведоха и написаха, че разказът „Кръв от къртица“ на Здравка Евтимова е влязъл в американски учебник по литература за 8. клас, в Би Ти Ви с „новината“ на Иван Гарелов за етническия произход на Светослав Иванов, в БНТ1, където в „Стани богат“ успяха да измислят въпрос, който съдържа едновременно три неверни твърдения

Един въпрос – три неверни твърдения.

Ако ги откриете за по-малко от 1 минута: поздравления, вие умеетe да се ориентирате достатъчно добре сред изпълнения с алтернативни факти свят на съвременната информация. Това, за съжаление, не може да се каже за много читатели, а и за немалко журналисти (понякога от неграмотност, друг път от мързел или заради парите). Между двете страни на медийния пазар тече процес на взаимно влияние и в него няма невинни. Получава се затворен кръг – на сериозните читатели не им достигат качествени медии, а на качествените медии не им достигат сериозни читатели.

Ето как осветява случая „Бели маратонки“ сайтът на „Дарик радио“:

„Моделът маратонки на „Адидас” е част от линия, вдъхновена от Харлемския ренесанс през 20-те и 30-те години и е замислена в чест на Месеца на афроамериканската история. Той се отбелязва всеки февруари в САЩ, Великобритания, Ирландия, Канада и Холандия. Чисто белите маратонки обаче очаквано бяха буквално унищожени от критики в социалните мрежи, а „Адидас” ги изтегли веднага от пазара и поднесе извинение“.

Като оставим настрана, че „Адидас“ няма как да ги изтегли от пазара, ако преди това са били „буквално унищожени“, тук няма неверни факти. Но липсват и всички факти, които биха помогнали да разберем какво се случва. Например няма и дума за това, че „Адидас“ не за първи път получава обвинения в расизъм. Нито, че не за първи път предлага продукти, възприемани като расистка провокация. А че расизмът в САЩ е много сериозен проблем, смятат 65% от американците.

„В тази страна всички се преструват на политически коректни. Но понякога е достатъчно само да одраскаш повърхността, за да видиш под нея расизъм и нетърпимост“, призна публично миналата седмица актьорът Лиъм Нийсън, сам станал жертва на обвинения в расизъм.

Но случаите с Нийсън, Кевин Спейси и белите маратонки, които често се слагат в един кюп с табелка „Най-страшното в Америка е да си бял мъж“, са съвсем различни.

Спейси е разследван заради десетки сигнали за сексуален тормоз, включително и срещу непълнолетни. А не защото е бял. Това, в което го обвиняват, не се различава принципно от онова, за което осъдиха Владо Кузов. Но ако ДПС го предложи, Кузов може и да влезе в парламента. Докато Спейси, макар и още да не е осъден, дори не можа да си довърши сериала (което вероятно е донесло сериозни финансови загуби на доста хора).

Реакцията срещу Лиъм Нийсън беше прекалена. Щеше да е заслужена, ако някой друг беше разказал за срамната случка от младостта му. Тогава, вбесен от това, че чернокож е изнасилил негова близка, той тръгнал из града да търси случаен чернокож, който да му даде повод да го пребие до смърт. Несъмнено глупава расистка постъпка, но расизмът никога не е умен, дори когато идва от Нобелов лауреат. Сега Лиъм Нийсън заслужава само похвала, защото сам признава расовите си предубеждения, отърсил се е от тях и ги порицава.

Дали расовата чувствителност в Америка наистина не е прекалена? На нас може да ни изглежда така, особено в някои случаи. Но дали е много уместно да учим американците как да се чувстват, без да знаем достатъчно за робството, без да сме преживели сегрегацията, борбите за граждански права?

Да завършим пак с маратонките – отбелязването на „месеца на черната история“ с пускането на чисто бял модел в иначе черно-оранжевата серия, едва ли е по расистки подбуди, но категорично е голяма маркетингова недомислица. Което не се случва за първи път на тази компания.

А на всички, повярвали, че в Америка са забранили белите маратонки, бих предложил да не се притесняваме, преди американците да са забранили бялото месо, прясното мляко, снега, белите мерцедеси и „Бяла роза“. Тогава наистина ще ни причернее!


* Подведохме се включително и в „Площад Славейков“.

"Площад Славейков"

 

„В Америка забраняват белите маратонки“ е новото „Вадят Ботев и Паисий от учебниците“ – написах във фейсбук… Знам, че това не е популярно мнение, но e важно.

Двайсет минути по-късно започнах да се съмнявам дали двете твърдения наистина са тъждествени. Защо хора, които се изсмяха на фалшивата новина за ваденето на Ботев и Паисий от учебната програма, сега без никакво съмнение приемат също толкова фалшивата новина, че в САЩ белите маратонки вече са официално забранени? А някои веднага използваха повода да блеснат едновременно с възмущение и остроумие. Възмущението може да е оправдание за „остроумието“ „Зайченцето бяло е расистка песен“, но и двете не са оправдание за споделянето на фалшиви новини.От друга страна фалшивите новини вече са мейнстрийм. Те са в „Дневник“ и още редица медии*, които се подведоха и написаха, че разказът „Кръв от къртица“ на Здравка Евтимова е влязъл в американски учебник по литература за 8. клас, в Би Ти Ви с „новината“ на Иван Гарелов за етническия произход на Светослав Иванов, в БНТ1, където в „Стани богат“ успяха да измислят въпрос, който съдържа едновременно три неверни твърдения

Един въпрос – три неверни твърдения.

Ако ги откриете за по-малко от 1 минута: поздравления, вие умеетe да се ориентирате достатъчно добре сред изпълнения с алтернативни факти свят на съвременната информация. Това, за съжаление, не може да се каже за много читатели, а и за немалко журналисти (понякога от неграмотност, друг път от мързел или заради парите). Между двете страни на медийния пазар тече процес на взаимно влияние и в него няма невинни. Получава се затворен кръг – на сериозните читатели не им достигат качествени медии, а на качествените медии не им достигат сериозни читатели.

Ето как осветява случая „Бели маратонки“ сайтът на „Дарик радио“:

„Моделът маратонки на „Адидас” е част от линия, вдъхновена от Харлемския ренесанс през 20-те и 30-те години и е замислена в чест на Месеца на афроамериканската история. Той се отбелязва всеки февруари в САЩ, Великобритания, Ирландия, Канада и Холандия. Чисто белите маратонки обаче очаквано бяха буквално унищожени от критики в социалните мрежи, а „Адидас” ги изтегли веднага от пазара и поднесе извинение“.

Като оставим настрана, че „Адидас“ няма как да ги изтегли от пазара, ако преди това са били „буквално унищожени“, тук няма неверни факти. Но липсват и всички факти, които биха помогнали да разберем какво се случва. Например няма и дума за това, че „Адидас“ не за първи път получава обвинения в расизъм. Нито, че не за първи път предлага продукти, възприемани като расистка провокация. А че расизмът в САЩ е много сериозен проблем, смятат 65% от американците.

„В тази страна всички се преструват на политически коректни. Но понякога е достатъчно само да одраскаш повърхността, за да видиш под нея расизъм и нетърпимост“, призна публично миналата седмица актьорът Лиъм Нийсън, сам станал жертва на обвинения в расизъм.

Но случаите с Нийсън, Кевин Спейси и белите маратонки, които често се слагат в един кюп с табелка „Най-страшното в Америка е да си бял мъж“, са съвсем различни.

Спейси е разследван заради десетки сигнали за сексуален тормоз, включително и срещу непълнолетни. А не защото е бял. Това, в което го обвиняват, не се различава принципно от онова, за което осъдиха Владо Кузов. Но ако ДПС го предложи, Кузов може и да влезе в парламента. Докато Спейси, макар и още да не е осъден, дори не можа да си довърши сериала (което вероятно е донесло сериозни финансови загуби на доста хора).

Реакцията срещу Лиъм Нийсън беше прекалена. Щеше да е заслужена, ако някой друг беше разказал за срамната случка от младостта му. Тогава, вбесен от това, че чернокож е изнасилил негова близка, той тръгнал из града да търси случаен чернокож, който да му даде повод да го пребие до смърт. Несъмнено глупава расистка постъпка, но расизмът никога не е умен, дори когато идва от Нобелов лауреат. Сега Лиъм Нийсън заслужава само похвала, защото сам признава расовите си предубеждения, отърсил се е от тях и ги порицава.

Дали расовата чувствителност в Америка наистина не е прекалена? На нас може да ни изглежда така, особено в някои случаи. Но дали е много уместно да учим американците как да се чувстват, без да знаем достатъчно за робството, без да сме преживели сегрегацията, борбите за граждански права?

Да завършим пак с маратонките – отбелязването на „месеца на черната история“ с пускането на чисто бял модел в иначе черно-оранжевата серия, едва ли е по расистки подбуди, но категорично е голяма маркетингова недомислица. Което не се случва за първи път на тази компания.

А на всички, повярвали, че в Америка са забранили белите маратонки, бих предложил да не се притесняваме, преди американците да са забранили бялото месо, прясното мляко, снега, белите мерцедеси и „Бяла роза“. Тогава наистина ще ни причернее!


* Подведохме се включително и в „Площад Славейков“.

"Площад Славейков"

Коментари

Най

Следвайте ни

 
 

Още по темата

Още от категорията

Анкета

Кой трябва да поеме "Левски"?