От НАТО биха искали да разширят Договора за ликвидиране на ракетите със среден обсег, за да влязат в него повече страни, заяви днес генералният секретар Йенс Столтенберг.

Той говори ден преди началото на двудневната среща в Брюксел на министрите на отбраната на страните членки на пакта.

„От подписването на Договора от САЩ и СССР през 1987 г. голям брой страни инвестираха в аналогични системи за въоръжаване - Китай, Индия, Пакистан, Иран. Те разработват и разполагат подобни ракети със среден обсег. Затова ни трябва договор, който да покрива не само Русия и САЩ“, каза Столтенберг.

Като свое главно послание обаче той изтъкна, че трябва да бъде разширен режимът на контрол над въоръжаването. Но това не оправдава страната, която нарушава ракетния договор. Трябва да се разгледа възможността не толкова за неговото разширяване, колкото за укрепването му.

„Не съм съгласен с идеята, че понеже не всички страни, разполагащи с подобно оръжие, се намират под действието на Договора, това им позволява да го нарушават“, каза Столтенберг.

Според генералния секретар НАТО няма намерение да разполага нови ядрени ракети с наземно базиране в Европа. Северноатлантическият алианс не желае нова надпревара във въоръжаването, защото тя не е в ничий интерес.

Главна тема на министерската среща ще бъде решението на САЩ да излязат от Договора за ликвидиране на ракетите със среден обсег. Вашингтон започна шестмесечната процедура на 2 февруари. Веднага след това Русия също обяви предстоящото си излизане.

„Русия продължава да разработва и разполага няколко ракети SS-8 въпреки усилията на САЩ и другите страни от НАТО да я накарат да се върне към спазването на Договора. Знаем, че той не може да гарантира сигурността, ако се спазва само от едната страна. Русия има последен шанс да действа отговорно и да спаси Договора. Призоваваме я да се възползва от тази възможност“, каза Столтенберг.

В същото време НАТО се готви за свят без ракетен договор. Ще бъде обсъдено какви стъпки трябва да направи Алиансът, за да се адаптира към свят с повече руски ракети.

„Няма сега да предполагам какви ще са тези стъпки. Каквито и стъпки да направим, те ще бъдат координирани и претеглени“, изтъкна Столтенберг.

Друга тема, която министрите на отбраната ще обсъдят, ще бъде укрепване на боеспособността в рамките на инициативата за боеготовност, известна като „Четирите тридесетици“. Става дума за разполагането на 30 бойни кораба, 30 сухопътни батальона и 30 въздушни ескадри в рамките на 30 дни.

Ще бъдат обсъдени мисиите на НАТО в Афганистан, Ирак и Косово.

НАТО ще направи преглед на нивото на подкрепа за силите за сигурност на Косово след промяната на мандата на КФОР.

Столтенберг погвали страните членки на НАТО, че са увеличили приноса си и в трите сфери, в които пактът изисква усилия – пари, боеспособност и принос към операциите.

От 2016 г. насам европейските съюзници и Канада са похарчили общо с 41 милиарда долара повече за отбрана. Очаква се догодина цифрата да нарасне на 100 милиарда.