Руски наемници в Африка – отвъд морални угризения. Русия преоткри Черния континент като геополитическо поле за действие. Москва търси нов достъп до суровини, но също и съюзници. На тази тема е посветена публикация на Йоханес Дитерих и Щефан Шол в германския в. “Франкфуртер Рундшау”.

Прекалено глупаво е да се излагаш на показ. Още от пръв поглед за демонстранти в столицата на Судан Хартум стана ясно, че войниците в открит военен камион не са местни. Набиха се на очи с русите си коси и бледи лица.

Въстаниците, които от шест седмици почти всеки ден заливат улиците, за да настояват за оставка на омразния им президент Омар ал Башир, бързо узнаха произхода на бледоликите мъже под пагон – руснаци, които са в помощ на местните сили за сигурност при потушаването на народното въстание.

Естествено правителството в Хартум незабавно опроверга информацията, но синеоките мъже останаха в центъра на вниманието. В крайна сметка руският заместник-министър на външните работи Михаил Богданов призна, че в Судан са активни както частни, така и държавни военни експерти от Русия, но не като бойци, а като инструктори.

“Помолиха ни да обучим  кадри”, заяви Богданов.

Руски наемници в Крим, Източна Украйна и Сирия

Наемниците са от частната групировка “Вагнер”, които привличат вниманието в Крим, Източна Украйна, Сирия, а напоследък и в съседната на Судан Централноафриканска република (ЦАР). Според руски медии частната армия е на подчинение на бизнесмена от Санкт Петербург Евгений Пригожин, смятан за човека на Путин за мръсна работа (известен с прозвището Готвача на Путин - б.р.). Смята се, че в момента в ЦАР между 170 и 500 руски легионери укрепват тила на президента с отслабени позиции Фостен-Аршанж Туадера в битката срещу бунтовниците мюсюлмани. Освен това охраняват застрашените диамантени мини в източните части на страната, в експлоатацията на които най-вероятно участват и фирми на Пригожин.

Туадера привика наемници в страната, защото не можел повече да разчита на някогашната колониална сила Франция.

Сега идват руснаците. Не само поради факта, че в Судан и в нейния централноафрикански съсед през миналата година Москва спечели симпатии като военен партньор. Отслабената Русия поради наложените й западни санкции заради анексирането на Крим търси нови възможности за оказване на влияние.

В Африка Москва съзира възможности

“Спрямо САЩ, ЕС, Япония и Китай Русия достигна до външнополитическите си граници” , казва ориенталистът Евгений Зеленьов, професор в московския Икономически институт.

Той е и един от авторите на възложената от външното министерство разработка на концепция за нова политическа стратегия на Русия в загърбения континент.

“Москва съзира в Африка много възможности да води изключително успешна политика с досегашните методи”, е мнението на учения.

При това съвпадат геополитически амбиции с прагматични икономически интереси.

В Дубай руският концерн RT Global Resources строи нефтена рафинерия за три милиарда долара. На същата цена в Зимбабве се строи и мина за добив на платин. В западноафриканската държава Гвинея вторият по мащаби в света производител на алуминий “Русал” разработва находища на боксит. “Роснефт” участва в разработването на находища на нефт и газ в Египет, Алжир и Мозамбик, докато конкурентът “Лукойл” развива дейност в Нигерия, Гана и Камерун.

През миналата година руският външен министър Сергей Лавров обиколи шест африкански столици, за да съживи задрямали контакти. За есента е планирана първата руско-африканска среща на върха. Нещо, което Москва копира от Пекин.

Меморандум, който също през тази година Русия иска да подпише с Африканския съюз, има за цел да се изградят електропреносни мрежи, метролинии, осъществяването на проекти в сферата на образованието, сътрудничество в областта на високите технологии, както и първия полет на африканец в Космоса.

Русия куца след Китай

В похода си из Африка Русия все още куца след Китай. Пекин се втурна на Черния континент още преди две десетилетия. Стокообменът нарасна 20 пъти - от 10 на сегашните 200 милиарда долара.

Досегашният руско-африкански стокообмен няма и 18 милиарда долара, а южно от Сахара – дори 3,5 милиарда. Кремъл добре знае, че с новата си концепция ще подложи крак под вратата – чрез военно сътрудничество и търговия с оръжие.

През изминалите четири години Русия подписа с 19 африкански държави военни договори. Сега 40 на сто от покупките на оръжие се осъществяват с Русия, 17 на сто с Китай и 11 на сто със САЩ.

“Това по-скоро е оръжейно сътрудничество”, резюмира Зеленьов. По-остър е политикът от Конго и бивш военен Кристиан Маланга: “Китай има пари, а Русия – мускули.”

На мнозина африканци надеждните и лелеяни руски оръжия са известни още от времето на студената война. Тогава на богатия на суровини континент Съветският съюз се забърка в много военни конфликти с капиталистическите си конкуренти – в Ангола, Етиопия или Мозамбик загинаха милиони. Москва подкрепяше редица освободителни движения предимно в южните части на Африка, които се бореха срещу колониалното господство и така поне в морално отношение трупаше точки. Обратно – Западът подкрепяше колониалните експлоататорски режими и не на последно място – южноафриканския расистки режим.

Апартейдът отдавна е на бунището, а Съветският съюз се срина. Новата претенция на Путин за власт категорично загърбва революционната реторика.

След края на студената война автократи като лидерите на Зимбабве и Конго можеха да разчитат единствено на западни инвеститори, но те обвързаха инвестициите си и помощта за развитие със строги условия - демокрация и добро управление.

С Москва няма подобни дискусии. Както китайското, така и руското правителство отхвърля всяка критика относно стила на управление на африкански президенти като “вмешателство във вътрешните работи на суверенни държави”. Всъщност Русия помага на властимащите в Судан при потушаването на народно въстание или разработва платинова мина в Зимбабве, което е добре дошло за де факто кървавия военен режим.

Трима репортери от Москва застреляни

Наскоро руският посланик в Гвинея окуражи президента Алфа Конде противоконституционно да се кандидатира за трети мандат. Вместо както по съветски времена да подкрепя освободителни движения, сега Москва залага на властимащи, чиито столове се клатят и така са лесно податливи на влияние.

Сметката обаче може да излезе крива. “Росатом” трябваше да достави на Република Южна Африка осем ядрени реактора на стойност 75 милиарда долара. Сделката се провали, след като в началото на 2018 г. корумпираният президент Якоб Зума беше изхвърлен от властта.

Трима московски репортери, които през юли миналата година пристигнаха в Централноафриканската република, за да снимат документален филм за бойците от групировката “Вагнер”, бяха застреляни. Местните власти твърдят, че е било убийство с цел грабеж.

Според разследващата група “Досие” журналистите всъщност са били следени от местен жандармерист, който многократно е разговарял по телефона с руския военен инструктор Александър Сотов. Африкански войник на контролнопропускателния пункт, през който за последно е преминал автомобилът на журналистите, разказа, че малко преди това оттам е преминала кола с двама местни жандармеристи и трима белокожи цивилни. Московски опозиционни вестници написаха, че най-вероятно и при този случай в играта са участвали руски наемници.