- Защо пък точно в 4:20 часа - не е ли малко рано? А и защо по дяволите искаш хората да асоциират идеята ти с марихуана? Какво общо има това с жените?

- Е, общото е удоволствието, разбира се.

Ето така ми каза за своята виртуална фотоизложба, чийто формален ден първи се случи точно в 4:20 часа тази сутрин. А продължението ще ни се случва до края на годината.

Знаете ги тия разговори с Веско Боришев, нали? Трябва ти малко време докато разбереш за какво точно ти говори, но в един момент цялата картина е пред очите ти.

Веселин Боришев.

Амбицията на новия сайт www.chicklit365.com е да събере 365 снимки на фоторепортера на Клуб Z Веселин Боришев – по една за всеки ден, а както личи от името на проекта, авторките на текстовете под тях са само жени. Макар реално страницата да се появи в интернет на 14 февруари (започвайте да си представяте всякакви символики) в нея могат да се видят кадрите, които Боришев е снимал от началото на годината – днес вече са 45, утре – 46, вдругиден...

Има и още една особеност, която ще забележите. На снимките почти няма хора. Ако ги има, са просто фон.

„Първата ми идея за сайта беше да е само 365, но в процеса на работата си дадох сметка, че моля само жени да пишат текстовете под снимките ми“, разказва ми Веско.

А всички негови приятели знаят каква е философията му за по-добрата част от човечеството. Но освен, че е влюбен в жените - онзи събирателен образ, който винаги е дефинирал живота му, Боришев има и съвършено прагматични причини да избере дамите (някои от тях са му абсолютно непознати) за свои съавторки:

„Защо жени е ясно! Но и те повече четат, а в същото време у всяка една се крие неразкрит поет. Това ме провокира да доразвия идеята и така сайтът израсна до chicklit365.“

Сред съавторките на Веско се срещат, разбира се, много журналистки като Веселина Седларска, Мария Касимова-Моасе, Ана Клисарска, Светлана Джамджиева, но участват и имена като композиторката и поетеса Вида Пиронкова, писателката и поетеса Кристин Димитрова и мн. други. Някои от жените, писали текстовете са съвършено неизвестни, други са скрити зад анонимността.

„Проектът ще продължи една година, защото честно казано, е голяма лудница. За месец съм говорил с над 200 жени сигурно. Обичам ви, но понякога мисля, че съм за психиатрия“, шегува се Веско.

А защо няма хора на снимките?

„Защото е по-трудно и е предизвикателство, - обяснява Боришев. – А и снимам хора всеки ден като част от работата ми на фоторепортер. Така се самоограничавам, концентрирам се, защото „трудно“ всъщност означава „хубаво“.

365 дни, 365 снимки, 365 жени. И общото между тях не е онова удоволствие, за което си помислихте всички в началото.

Нивото е друго!