Доверието на българите в ЕС остава над средното за гражданите на страните членки, но има спад в положителните нагласи, сочат данните от Евробарометър, поведен в края на миналата година. 55 на сто от анкетираните у нас смятат, че ситуацията ще се влоши, ако Бълтария остане извън съюза.

Малко повече от половината (53%) от хората у нас над 15-годишна възраст декларират, че имат доверие на Европейския съюз – с 9 процентни пункта над средната стойност. 

Регистрира се известен спад от 3 процентни пункта в сравнение с данните, регистрирани през пролетта на 2018 г. – от 56% на 53%. Може да се предположи, че по-високата степен на доверие към ЕС, отчетена в предходното проучване, се дължи до голяма степен на положителните обществени настроения, свързани с Българското председателство на Съвета на Европейския съюз (януари – юни 2018 г.), се казва в атализа на данните.

С висока степен на доверие към Европейския съюз са:

Близо две трети от младите българи (65% от 15-24 годишните и 62% от 25-39 годишните), около половината от хората на средна възраст (52% от 40-54 годишните) и 46% от хората на възраст над 55 години; ü 67% от висшистите и около 47% от хората със средно образование; 81% от хората, подкрепящи идеята за единна европейска валута и 38% от тези, които настояват за запазване на националната ни валута; 75% от хората, които считат, че споделят „десни“ политически възгледи, 59% от тези, които се позиционират в „центъра“ на политическия спектър и 42% от хората с „леви“ политически убеждения.

България е сред осемте държави с най-висока степен на доверие към ЕС след Литва (65%), Дания (60%), Швеция (59%), Холандия (57%), Малта (56%) и Португалия (55%) и редом до Естония (53%).

На средноевропейско ниво се регистрира известен ръст в положителната оценка към ЕС – 43%, ръст с 3 процентни пункта в сравнение с пролетта на 2018 г.

Доверието към ЕС бележи подем сред гражданите на 12 държави в Общността, като е най-осезаем в Швеция (59%, + 8), Холандия (57%, + 7) и Белгия (52%, + 5). В същото време обаче България е сред 13 държави-членки на Общността, в които се регистрира спад на общественото доверие към Европейския съюз. В сравнение с данните, регистрирани през пролетта на 2018 г., доверието към ЕС намалява най-осезаемо в Словения (37%, - 7 процентни пункта) и Чехия (32%, - 5), а сред потенциалните кандидати за членство в ЕС – в Черна Гора (41%, - 13) и в Сърбия (32%, - 4).

Като цяло, делът на българските граждани, които са склонни да се доверят на европейските институции, е по-висок от средноевропейското ниво.

51% от българите имат доверие на Европейския парламент – с 3 процентни пункта повече от средното ниво за ЕС. Най-висок ръст в доверието на българите към европейските институции има спрямо Съвета на Европейския съюз – 41%, с 5 процентни пункта повече от регистрираното през пролетта ниво на доверие. Спада обаче доверието в страната към Европейската комисия (45%, с 3 процентни пункта по-ниско от пролет 2018 г.) и към Европейската централна банка (44%, - 4).

Българите вярват повече на европейските институции, отколкото на националните си

Прави впечатление, че делът на българите, които се доверяват на най-важните национални институции – изпълнителна (22%), съдебна (19%) и законодателна власт (13%) – е осезаемо по-нисък в сравнение с дела на останалите европейски граждани, които се доверяват на правителството (35% на ниво ЕС28), парламента (35% на ниво ЕС28) и правосъдната система (51% на ниво ЕС28) в своите държави.

От данните е видно, че от всички страни членки в България се регистрира най-ниската степен на доверие към законодателната власт – Народното събрание (13%) – почти три пъти под средноевропейското равнище (35%). Резултатите показват, че 80% от българските граждани нямат доверие на националния парламент, като по този показател сме редом до Гърция (84% недоверие), Литва (79%), Чехия (78%) и Хърватия (77%).

В България 22% декларират, че имат доверие на националната изпълнителна власт, което ни нарежда сред четирите държави с най-ниска степен на доверие – Испания (19%), Хърватия (19%) и Гърция (14%). 67% от българските граждани нямат доверие на националното правителство, като по този показател се нареждаме осми в ЕС – след Гърция (84% недоверие), Испания (76%), Хърватия (76%), Румъния (72%), Словения (72%), Франция (69%) и Чехия (68%).

Преобладава оптимизмът за бъдещото на ЕС

Преобладаващата част от българските (57%) и от европейските граждани (58%) споделят оптимистични възгледи относно бъдещето на Европейския съюз. В сравнение с данните от пролетта сред 28-те държаи членки не се отчита значителна промяна, но в България се наблюдава спад от 4 процентни пункта в дела на оптимистите.

Положителните очаквания в страната относно бъдещето на ЕС намаляват с нарастването на възрастта – оптимисти са 73% от родените след 1980 г. (15-39 годишните), 57% от 40-54 годишните и 45% от хората над 55-годишна възраст. Според субективната преценка за политическите възгледи също се обособяват ясно различими лагери – оптимисти за бъдещето на ЕС са 82% от хората, които споделят „десни“ политически убеждения, 63% от позициониращите се в „центъра“ на политическата ос и 40% от „ляво“ мислещите.

Песимизъм към развитието на България

Относително ниската степен на обществено доверие към публичните власти в България обуславя подчертано песимистични нагласи към развитието на страната. Около една четвърт считат, че България се развива в правилна посока. Делът им, в сравнение с регистрирания през пролетта на 2018 г., остава в същите граници. Данните обаче отчитат ръст в песимистичните настроения на българите относно посоката на развитие в България – 59% понастоящем спрямо 54% през пролетта на 2018 г.

В контекста на „Брекзит“ 55% от жителите на страната ни считат, че ситуацията в България може да се влоши, ако хипотетично страната ни остане извън рамките на ЕС. На противоположния полюс са около една четвърт от българите, според които държавата би могла да се справя по-добре в бъдеще извън рамките на ЕС. Прави впечатление, че българите по-често споделят оптимистични нагласи относно посоката на развитие на ЕС, отколкото европейските граждани. 43% от българите считат, че ЕС се развива в правилна посока, значително над средноевропейското ниво (29%)

В сравнение с европейските граждани, българите са значително по-скептично настроени по отношение на редица икономически аспекти в родината си. Преобладаващи са критичните възгледи относно положението в България като цяло – ако през пролетта на 2018 г. 65% от българите са поставили негативна оценка на състоянието на държавата, то през есента техният дял се е увеличил със 7 процентни пункта . В същото време на ниво ЕС28 негативната оценка по този въпрос е присъща за 48% от европейските граждани.

Делът на българите, споделящи скептични възгледи относно състоянието на българската икономика (72%) , остава непроменен спрямо данните от пролетта на 2018 г. и осезаемо по-висок спрямо делът на европейците с критична оценка за икономиката на своите държави (49%).

Що се отнася до положението на европейската икономика като цяло, в сравнение с останалите европейски граждани (49%), българите по-често споделят оптимистични възгледи (54%)8 .

Безработицата се обособява като най-остър проблем на средноевропейско ниво (23%) и се откроява най-отчетливо в Гърция (52%), Испания (52%) и Италия (49%). В България 15% от хората посочват безработицата сред най-значимите проблеми за държавата. Инфлацията е сред най-сериозните проблеми, пред които е изправена България според българските граждани над 15-годишна възраст (48%), следвана от незадоволителното състояние на здравеопазването и здравно-осигурителната система (32%) и на икономиката като цяло (26%). Именно опасенията и страховете на българите относно инфлацията и покачването на разходите за живот бележат най-осезаем ръст – ако през пролетта на 2018 г. 35% са откроили този проблем, то през есента делът им е 48%. Прави впечатление, че тази стойност е над два пъти по-висока над средната за ЕС28 – 21%. Според българските граждани, състоянието на българското здравеопазване също се влошава – данните регистрират ръст с 4 процентни пункта сред хората, които споделят критики към състоянието на здравно-осигурителната система в страната. Делът на българите, които споделят опасения относно състоянието на здравеопазването в страната (32%), е значително по-висок от регистрираните данни на средноевропейско ниво (20%).

В личен план най-належащите проблеми както пред българските, така и пред европейските граждани, са инфлацията (47% в България и 32% на ниво ЕС28) и състоянието на здравеопазването в страната (23% в България и 17% на ниво ЕС28).

Преобладаващата част от европейските (53%) и от българските граждани (61%) разбират и възприемат Европейския съюз – като свобода за пътуване, обучение, работа и живот в рамките на единна Общност. За европейските граждани Съюзът означава също така единна валутна система (37%) и осигуряване на траен мир (33%).

Българите свързват Европейския съюз с богатство и разнообразие от култури (26%) и като олицетворение на принципите на демокрацията и върховенството на правото - 22%.

И в България, и на средноевропейско ниво, Европейският съюз се възприема по-често в положителен нюанс – в смисъла на свобода, мир, демокрация и просперитет, отколкото в негативна светлина на бюрократична тежест, пилеене на пари, несигурни външни граници, ръст на престъпността и загуба на национална и културна идентичност.

Въпреки това, в България се наблюдава известен ръст в обществените възприятия за Европейския съюз именно в негативните аспекти: „недостатъчен контрол по външните граници“ за 16% от българите (с 5 процентни пункта ръст в сравнение с пролетта на 2018 г.), „пилеене на пари“ – за 16% (13% през пролетта), „бюрокрация“ – за 14% (ръст с 3%), „загуба на нашата културна идентичност“ – за 14% (ръст с 2%), „по-голяма престъпност“ – за 13% (ръст с 2%)

Запазва се тенденцията да има подчертано сходство в обществените реакции в България и на ниво ЕС28 на ценностно равнище. Както за европейските, така и за българските граждани, най-важните ценности са мирът (46% в България; 47% на ниво ЕС28), зачитането на човешкия живот (38% в България; 37% на ниво ЕС28) и човешките права (35% за България; 41% на ниво ЕС28)12. Според българите, основните ценности, които най-добре представят Европейския съюз, са мирът (40%), демокрацията (33%), върховенството на закона (24%) и човешките права (24%; -10% под средното ниво за ЕС28).

Делът на положителните нагласи в България към имигрантите от държави извън ЕС (15%) е близо три пъти по-нисък от средното ниво за ЕС28 (40%).

Изследването е проведено между 8 и 22 ноември 2018 г. В България са проведени 1 026 интервюта. Генералната съвкупност за българското население над 15-годишна възраст е 6 537 535 лица, т.е. 1% от извадката съответства на приблизително 65 375 лица. При този обем на извадката нивото на стандартна грешка е 3,1%. Пропорцията на извадката за България спрямо изследваната съвкупност за ЕС28 е 1,52%.

Интервюирани са граждани на всички 28 държави-членки на Европейския съюз, граждани на Турция, Бивша Югославска Република Македония, Черна гора, Сърбия и Албания, както и на кипърската турска общност. Извадката във всяка от участващите страни е национално-представителна за населението над 15-годишна възраст, а в повечето държави размерът на извадката е около 1 000 интервюта