Емил Джасим осъди и на втора инстанция "Пик нюз" заради хулите към него по повод на негова лекция за разликите между реални исторически факти и митове.

От март 2017 г. преподавателят и активист на "Да, България" Джасим заведе четири искови молби срещу сайтовете "Пик", "Блиц", в. "Труд" и "лицето Ивайло Крачунов" - главен редактор на "Блиц", заради разпространяване на неверни и оклеветяващи твърдения. Осъдени още към миналата година на първа инстанция бяха "Пик", "Блиц", в. "Труд".

Гражданските искове са по чл. 49 и 45 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) - за нанесени неимуществени вреди. Всеки от исковете бе за по 4500 лева.

В продължение на седмици т.нар. медии публикуваха серия от еднотипни материали, в които обвиняваха Емил Джасим в "антибългарска пропаганда" и "гавра" с исторически личности като Васил Левски, насаждайки по този начин неверни и клеветнически внушения, че не уважава българската историческа памет. Поводът бе участието на Джасим в годишното издание на платформата TED. Преподавателят по история и класически "инфлуенсър" им стана "интересен" с това, че бе в листите на партията на Христо Иванов - "Да, България", факт, който нашироко бе изтъкван в кафявата канонада срещу Джасим.

Заради акцията на т.нар. медии и техните спекулации Емил Джасим стана обект на обиди, заплахи и дори на физическо нападение от непознат.

Ето какво написа историкът днес:

Първата инстанция вече присъди на Джасим 3000 лева - обезщетение за неимуществени вреди, "изразяващи се в уронване на личния и професионален авторитет на ищеца, нанесен психологически и физически дискомфорт, претърпени вследствие на клеветническа информация, съдържаща се в статия, публикувана на 3.03.2017 г. в електронното издание на „П. Н." ЕООД на сайта www.pik.bg със заглавие "СКАНДАЛ И ГАВРА! Историк и учител от „Да, България" хули българщината навръх 3-ти март, нарича *******" (бел. ред. - последното със звездичките в съдебното решение всъщност е "Левски л*йно", но е... заличено автоматично, защото съдържа име - заради спазването на личните данни).

При защитата си пред СГС ответникът изложил доводи, че статията всъщност била препечатана от друга медия ("Труд"). Съдебният състав обаче на втора инстанция постановява, че според ЗЗД "този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа". Казано иначе - практиката единодушните медии около коруплентния кръг да си предават една и съща "информация" не оневинява всеки един извършител на противоправното деяние клевета.

"Съгласно разпоредбите на... Конституцията на РБ, както и съгласно... Европейската конвенция за правата на човека свободата на словото не е абсолютна. Тя се разпростира до предели, преминаването на които засяга други конституционно защитени ценности, каквито са личното достойнство, репутацията и неприкосновеността на личната сфера на гражданите. Свободата на изразяване на мнение, твърдение, оценка или на данни с негативен подтекст чрез статия е изключена. В случаите, при които чрез произведение са разпространени обидни и клеветнически твърдения или други данни с негативен подтекст, издателят на печатното произведение носи отговорност за причинените вреди на основание чл. 49 ЗЗД, тъй като е възложител на работата на лицата, определящи характера и съдържанието на публикуваните материали", пише съдебният състав.

Гражданският състав напомня задължението на журналистите освен да информират вярно и прецизно, "да проявяват още по-голяма бдителност и усърдие при проверка на точността на информацията", а в случая това не е било трудно - защото коментират видео с Джасим.

"Съдът в Страсбург прие, че са необходими специални основания за освобождаване на медиите от обичайното им задължение да проверяват фактическите си твърдения, с които може да се оклевети едно лице. Дали ще съществуват такива основания ще зависи най-вече от характера и степента на въпросната клевета и степента, в която медиите могат основателно да смятат, че източниците им са надеждни по отношение на твърденията (Standard Verg lagsgesellschaft mbH (№ 2)).

В конкретиката на казуса се установява, че в процесната статия се твърди, че ищецът е нарекъл по недопустим и циничен начин историческа личност. Напълно предвидимо е, че публикуваният материал с подобно заглавие не само има опасност, но неизбежно ще засегне с висок интензитет личността на ищеца и мнението на обществото за него. Авторът на статията е имал възможност без особени усилия да провери твърденията си в статията, като се запознае със съдържанието на процесната лекция. Ето защо съставът намира, че в случая не са спазени добрите журналистически практики и съответно дори и материалът да е взет от друга медия, което не се доказа по безспорен начин, то отговорността на медията не отпада."

Веднъж завинаги СГС констатира, че "ищецът не е употребил процесната квалификация по отношение на Васил Левски".

В решението четем още какво е мнението на съда за този тип т. нар. медии:

"Съдът е приел, че държавата има позитивно задължение да зачита личния живот, като го закриля от натрапчивите действия на трети лица, включително от репортери... В конкретния случай степента на засягане на оценката на обществото спрямо ищеца е висока, тъй като е засегната публична личност, участваща в обществения и политическия живот на страната. Следва да се отбележи, че е накърнена репутацията на лицето, както и неговият авторитет. Статията е публикувана в деня на националния празник на България, което още повече засилва негативното отношение на читателите към лицето, което се твърди да е обидило по недопустим начин историческата личност Васил Левски."

Ето какво се постановява в присъдата:

"Съдът взе предвид характера, вида и тежестта на претърпените от ищеца морални болки и страдания, фактът, че публикацията е била видяна от много граждани, обстоятелството, че ответникът не е предприел никакви адекватни действия за привеждане на журналистическия материал в съответствие с наличните факти. Съдът съобрази и обстоятелството, че на ищеца е приписано изказване в навечерието на националния празник, което по своя характер е клеветническо и се изразява в недопустима обида към историческа личност, свързана именно с освобождението на България. Отчитайки този факт, авторът на публикацията е избрал и провокативното, невярно заглавие. Това мотивира съда да приеме, че заблуждението и подвеждането на читателите е допринесло в изключителна степен за страданията на ищеца."

СГС постановява 1500 лв. за претърпените вреди. Освен това едновременно присъжда на Джасим да получи от "Пик" сумата от 360 лева - съдебни разноски пред първа инстанция, и 193,33 лв. разноски пред въззивната инстанция. Но и да плати на Недялко-Недялковата медия сумата 976,67 лева - съдебни разноски пред първа инстанция, и 406,67 лева разноски пред въззивната инстанция.

Оригинала на съдебното решение може да видите тук.

Присъдата е окончателна и не подлежи на обжалване.

Спечелването на граждансокто дело на Джасим на първа инстанция - Районния съд, обаче даде повод за красноречиви сцени, в които "репортери" на т. нар. агенция на Недялко Недялков преследваха и снимаха младата съдийка Силвия Хазърбасанова, която постанови неугодното им осъдително решение. 

Също така в статия я наричаха "същество", което "олицетворява националния нихилизъм и безродничество".

Докато ВСС многозначително се вглеждаше в пъпа си - дали да защити съдийката от гнева на загубилата делото страна, Недялков организира спонтанен митинг пред прозорците на съвета - посетен от всичките му подчинени, в който крещеше - неизвестно защо: "Г-н Лозан Панов, Левски лайно ли е?"

След като все пак научи, че не Панов, а Цветинка Пашкунова е говорител на Съдийската колегия и тя е подписала и становище срещу неговата "медия", той започна да нарича върховната съдийка (единствения съдия, изпратен във ВСС от гилдията с безапелационно мнозинство от първи тур, б.р.) "Ташункова".

Затова пък целият ВСС прави всичко възможно най-дълго да се усуква за становище против подобни медийни практики. Накрая съветът... поиска подкрепа от обществото.