Психиатър се загрижил за евентуален спад на гражданската активност, въпреки че цяла година се е притеснявал от нея и е говорил вдъхновено-поетично (тъй както умее) срещу проявите й.

Мустакат журналист разбрал, че толкова велики събеседници като него в България няма и затова слиза от екран с изпълнена мисия. Хора от мащаба на Живков вече не се намират. Сегашните само гледат великите сили предано, а Живков ги целуваше направо в устата.

Конституционен съдия-футболист тласка ГЕРБ към национал-популизма: гледайте Борисов, мислете за Орбан. Същият явно е натоварен да пише конституция по Орбанов тертип и това е вече силно притеснително. Това най-вероятно ще е конституция, която концентрира властта в министър председателя, разформирова всички независими органи, за да ги пре-конституира наново с назначения на управляващите с мандат от 12 години, и която за разкош е пълна с всякакви национал-патриотарски заклинания. Орбановата конституция поне е такава.

Общото между всичко това е, че всъщност става дума за неуспешни опити за катарзис: катарзис в "дълбочина, а не само на първо и второ приближение". А зад провала на този катарзис стои неспособността на едно цяло поколение, забито в спомените и въжделенията на соц и ДС миналото си, да разбере и да се примири с правилата на съвременната либерална демокрация.

За тях в нея нещо е изначално сбъркано - или е твърде плитка, или е много дълбока, или е сантиментална, или е безсърдечна, или е твърде мека към миналото, или е прекалено безкомпромисна и пр. Не се мъчете да разберете точно какъв е проблемът, който те виждат. Ще стигнете най-много до метафори, вицове и концептуални мъглявини. Ако сте по-настоятелни, ще стигнете и до Орбановите вопли за "нелиберална" демокрация - сигурно и тримата герои по-горе с радост ще наперят уши при тази съдържателно неясна, но изразяваща "дълбочинно" настроенията им формулировка.

Този "нелиберален" откат набира скорост и у нас. В момента се търси образ, който да стане харизматичният носител на един синтез между популизъм, национализъм и антилиберализъм. Борисов е добър актьор и сигурно би се справил и с тази роля: аплодисменти би получил не само от подобните на тримата наши герои, но и от путиноидната част на публичната сфера в България. Така че изкушението ще е голямо и дано той му устои. Освен на Меркел, трябва обаче да се надяваме и на собствения си здрав разум, чийто институционални носители стават все по-малко. За съжаление. Така че като гласуваме, да мислим за Орбан.

И накрая, помислете какво толкова сплотява тримата герои в злостта им срещу РБ - една формация, която все пак избягва персонално да се вторачва в определени говорители, дори когато не ги одобрява. Жокер: в РБ и тримата виждат изразител на причината за неразположенията си - либералната демокрация. Такава, каквато Европа и останалата част от цивилизования свят познава, възприел е, и се е научил да я цени. За което очевидно 25 години не стигат.

Текстът е от фейсбук профила на Даниел Смилов. Заглавието е на Клуб Z